adplus-dvertising

Български празници и обичаи

Български празници и обичаи

България е богата на празници и различни традиции, които се спазват и до днес по различните кътчета на страната. Събрали сме в една статия всички по-големи български празници като посочваме какви са обичаите в тях, какво трябва да присъства на трапезата и разбира се кой празнува.

Eто и списък на най-важните празници в България:

Васильовден

Васильовден  или Сурваки, Сурва се отбелязва на 1 януари (14 януари ст. ст.) и е български народен празник, отбелязващ началото на новата календарна година. Познат е във всички български етнически територии.
Именници: Васил, Василка, Васко, Васка, Вълчан, Вълчо, Веселин, Веселина, Весела, Васа, Вълко, Веско, Веселка, Веска

Обичаи
В народния календар Васильовден се нарича Сурваки заради обичая сурвакане. По стара българска традиция деца, между 5 и 12 години, тръгват в ранните часове на 1 януари и обикалят домовете на близки, съседи и приятели със сурвакници в ръце да благославят домакините за здраве и берекет. Сурвакниците се изработвали от сурови дрянови пръчки, оформени като буквата Ф, които се украсявали с вълна, пресукани бели и червени прежди, кравайчета, пуканки и сушени плодове. Виж повече на линка отдолу

Васильовден
Именни дни и именници на Васильовден: Васил, Василка, Васко, Васка, Вълчан, Вълчо, Веселин, Весе
празници в България

Йордановден – Богоявление

Денят се отбелязва на 6 януари и е свързан с кръщаването на Исус Христос от Йоан Кръстител. Празникът е наречен така, защото на този ден всеки, който иска да е здрав през годината, се окъпва или поне се измива на реката. С празника се слага край и на така наречените „мръсни дни”.
Именници: Банчо, Бистра, Богдан, Богдана, Богoлюб, Богoлюбa, Богомил, Божан, Божана, Божидар, Божидара, Божил, Бончо, Борислав, Борислава, Боян, Бояна, Данка, Данко, Данчо, Йордан, Йордана, Йорданкa, Найден, Теодосий

Обичаи
На Йорданов ден се извършва ритуално хвърляне на кръст във водоем, а мъжете се скачат в ледените води, за да го извадят. На този ден традицията повелява след ритуалното кръщаване на водата, свещеникът да хвърли кръста в реката или в морето, където насъбралите се мъже да се впуснат, за да го вземат. Този, който извади кръста, ще бъде здрав и щастлив през цялата година. Виж повече на линка отдолу

Йордановден – Богоявление
Именни дни и именници на Йордановден: Банчо, Бистра, Богдан, Богдана, Богoлюб, Богoлюбa, Богом
 

Ивановден

Денят се отбелязва всяка годна на 7 януари. Свързан е с почитане паметта на Св. Йоан Кръстител – последният старозаветен пророк и кръстител на Иисус. Йоан Кръстител е наричан и “Предтеча” тъй като вървял преди Христос и подготвял хората за неговото раждане.

Именници: Иван, Иванka, Иванинa, Ванина, Bаня, Ваньо, Йоан, Йоанa, Калоян, Йовкo, Йовка, Ивайло, Ивайла, Иво, Ивона, Жан, Жанa, Яна

Обичаи
На този ден женените двойки гостуват на кумовете си, тъй като Йоан Кръстител се счита за покровител на кумството. Двойките си разменят подаръци и се приготвя богата трапеза.

Като продължението на Йордановден, по време на Ивановден се продължават обредите, свързани с лековитата сила на водата. Къпят се всички, които са сключили брак преди една година. Булките и младоженците трябва публично да бъдат изкъпани от кума или девера. Приема се като елемент на следсватбен обичаи, който затваря напълно кръга на сватбената обредност. Ергените къпят момите, като задължително се къпят и всички именници. Виж повече на линка отдолу

Ивановден: обичаи, именници и трапеза
Именници на Ивановден: Иван, Иванka, Иванинa, Ванина, Bаня, Ваньо, Йоан, Йоанa, Калоян, Йовкo, Йовка,
 

Бабинен

Бабинден се отбелязва на 8 януари (21 януари стар стил). Празникът е посветен на здравето на децата, бабите – акушерки и родилките.

Обичаи

Още преди изгрев слънце майките с деца от една до тригодишна възраст отиват на чешмата да налеят прясна вода. В котлето с водата пускат стрък босилек или здравец. Вземат калъп сапун и една нова кърпа и се отправят към дома на бабата да й “полеят”. Обредното поливане на бабата-акушерка се извършва под плодно дърво в градината, върху дръвника или отпред на стълбите. Всяка жена подава на бабата сапуна, полива й вода да се измие и я дарява с пешкира, който е донесла. Бабата закичва невестата с китка здравец, вързана с “мартеничка” – червен и бял конец. Виж повече на линка отдолу

Бабинден: обичаи и трапеза
Бабинден: обичаи и трапеза Бабинден се отбелязва на 8 януари (21 януари стар стил). Празникът е
 
Български празници и обичаи

Антоновден

Антоновден се отбелязва всяка година на 17 януари. На този ден се почита паметта на св. Антоний Велики.

Именници:
Антон, Андон, Антоан, Антония, Антонина, Антоанета, Тончо, Тоня, Дончо, Донко, Донка

Обичаи

 Според народните вярвания Антоновден е един от лошите празници и отбелязването му е задължително, тъй като така ще се предпазим от болести. На този ден жените не трябва да плетат или шият, тъй като ако се убодат раната няма да зарасне бързо. Не бива да варят боб, леща, царевица или други варива, за да не се разсърдят чумата, синята пъпка и шарката. Виж повече на линка отдолу

Антоновден: именници, традиции и обичаи
Антоновден: именници, традиции и обичаи Антоновден се отбелязва всяка година на 17 януари. На този
 

Атанасовден

На Атанасовден се почита паметта на Свети Атанасий Велики. Отбелязва се на 18 януари.

Именници: Атанас, Атанаска, Наско, Нася, Ася, Настя, Таньо, Живко, Живка, Тина, Нанси, Танко,Танка,Аня

Обичаи

Домакините колят черно пиле или кокошка, готвят го с ориз, след което го раздават на роднини, приятели и съседи, като наричат за здраве. Перата им се запазват, защото според народните вярвания притежават лечебна сила. Виж повече на линка отдолу

Атанасовден: именници, традиции и обичаи
Атанасовден: именници, традиции и обичаи На Атанасовден се почита паметта на Свети Атанасий Велики. От
 

Петльовден

На 20 януари (2 февруари стар стил) отбелязваме Петльовден – празникът на мъжките рожби. Православната църква чества Преп. Евтимий Велики, както и търновският патриарх Евтимий

Именници:

Евтим, Евтимий, Момчил, Радост, Радостин, Радостина, Драго, Драгомир, Ванеса, Ралин, Радина, Радослав, Радислава, Средко, Средка и Сретен.

Обичаи

Петльовден празнува децата и за предпазването им от болести се коли петел или ярка съответно за момче или момиче.

Петелът, който се коли се избира още от есента. Майките на момчета слагат на масата петел. Традицията повелява от жертвената птица, сготвена със зеле или ориз, да се раздава на съседи за здравето на момчетата. Вярва се още, че ако е хубаво времето днес, така ще е още 40 дни. Виж повече на линка отдолу

Петльовден – празникът на мъжките рожби
Петльовден: обичаи, традиции и именници На 20 януари (2 февруари стар стил) отбелязваме Петльовд
 

Трифон Зарезан

Трифон Зарезан или наричан още Денят на лозаря се отбелязва на 1 февруари (14 февруари стар стил). Българската православна църква чества Трифоновден.

Именници: Трифон, Трифонка, Лозан, Лозанка, Гроздан, Грозданка, Радко, Радка, Рачо
Обичаи

Сутринта се събират само мъжете и правят зарязване. След това всички се събират и избират „царя на лозята”, който обикновено е заможен човек. Тогава започват и тържествата. Виж повече на линка отдолу

Трифон Зарезан: обичаи и трапеза
Трифон Зарезан: обичаи и трапеза Трифон Зарезан или наричан още Денят на лозаря се отбелязва н
 
Архангелова задушница

Голяма Задушница: Обичаи и трапеза

Голяма Задушница се отбелязва в съботния ден срещу Неделя Месопустна (Месни заговезни, което е седмица преди началото на Великия пост). Прави се помен в памет на мъртвите.

Задушниците винаги са в събота, защото в седмичния празничен цикъл църквата е определила съботата за ден на покойните.

Обичаи

Прави се помен за умрелите на гроба, у дома или в църква. Обикновено на гроба свещениците извършват парастас, защото е по-кратък от панихидата, която е по-пространният молебен за упокоение на душите и включва повече молитви, както и четения от Евангелие и апостолски текст. Прочети още и виж датите за Голяма задушница на линка долу.

Голяма Задушница: Обичаи и трапеза
Голяма Задушница: Обичаи и трапеза Голяма Задушница се отбелязва в съботния ден срещу Неделя Месопус
 

Сирни Заговезни

Сирни Заговезни се чества винаги в неделя, седем седмици(49 дни) преди Великден. Това е последният ден преди Великия пост, в който могат да се ядат храни, които произхождат от животни, като сирене, мляко, яйца и т.н.

Обичаи

На Сирни Заговезни се пали огън, за който се вярва, че заедно с него изгарят и злите духове. Огънят се прескача за здраве и късмет. Палят се и се въртят ойлалия (запалено каче с катран), оратници (дърво, разцепено, на което има слама, която се пали) и оруглици ( намазани с катран кош), децата и младежите извършват ритуално очистване на нивите, да донесат голям берекет. Прочети още и виж датите за Сирни Заговезни на линка долу.

Сирни Заговезни
Сирни Заговезни Сирни Заговезни се чества винаги в неделя, седем седмици(49 дни) преди Великд
 

Тодоровден

Тодоровден се отбелязва всяка първа събота на Великия пост. На този ден православната църква почита Свети Тодор.

Именници: Тодор, Тодорка, Теодор, Теодора, Божидар, Тея, Теа
Обичаи

Младите невести приготвят обреден хляб, с формата на кон или подкова. Хлябът се маже с мед и по него се залепва варена царевица. След това се проверява от свекървите и от него се раздава на близките. Виж повече на линка отдолу

Тодоровден: обичаи и трапеза
Тодоровден: обичаи и трапеза Тодоровден се отбелязва всяка първа събота на Великия пост. На този
 

Благовещение

На 25 март честваме Благовещение, наричан още Благовец. Православната църква отбелязва вестта за раждането на Спасителя. Дева Мария разбира, че е заченала син, който ще бъде наречен Исус и ще бъде почитан от целия народ.

Именници:

Благовест, Благовеста, Благой, Блага, Благо, Евелина, Евангелина

Обичаи

В България е известен обичаят Кукувден. Пеят се специални обредни песни за идването на пролетта. Когато човек чуе кукувицата на този ден, той трябва да пипне хляб, за да бъде годината плодородна и богата. Виж повече на линка отдолу

Благовещение: обичаи, трапеза и именници
Благовещение: обичаи, трапеза и именници На 25 март честваме Благовещение, наричан още Благ
 
Игнажден традиции

Лазаровден

Именници:

Лазар, Лазаринка, Лазарина, Лазо, Лазарка, Лалка, Лалко, Лало, Лала, Лальо, Лалю

Обичаи

празници и обичаи в БългарияСпоред българската народна традиция, Лазаровден или “Лазарица”, “Лазарова събота” е празник на нивите, пасбищата и горите, но и празник на момичетата, които, след като лазаруват, могат публично да се момеят, да се обличат и държат така, че да ги харесват ергените, да имат любим, да се омъжват. Денят се нарича още Лазарова събота, Лазарица, Лазар. Три обредни ритуала са свързани с него – лазаруване, избиране на кумица и боенек. И трите са свързани с прехода към моминството, с любовта и задомяването. Прочети още и виж датите за Лазаровден на линка долу.

Лазаровден: обичаи, именници и трапеза
Лазаровден: обичаи, именници и трапеза Лазаровден се отбелязва всяка предпоследна събота преди В
 

Цветница

Цветница се празнува всяка година различно – една седмица преди Великден, неделята след Лазаровден.

Именници

Днес празнуват всички, които носят имена, произлизащи от названия на растения, дървета: Иглика, Божура, Виолета, Върба, Върбан, Върбинка, Гергин(а), Гроздан(к)а, Далия, Дафина, Делия, Делян(а), Дилян(а), Детелин(а), Жасмина, Здравка, Здравко, Зюмбюл(ка), Ива, Иглика, Калин(а), Камелия, Карамфил(к)а, Китка, Камен, Латинка, Лили, Лила, Лилия, Лиляна, Лора, Люлина, Маргарита, Магнолия, Малина, Невен(а), Цветан(а), Цено, Цветелина, Ясен, Явор, Петуния, Ралица

Обичаи

Най-популярния обичай в празнуването на Цветница е свързан с върбовите клонки.  Христос влиза в Йерусалим, възседнал магаре, а хората го посрещат с палмови клонки, които постилат на земята пред краката му и с радостни възгласи „Осанна”. Прочети още и виж датите за Цветница на линка долу.

Цветница: обичаи и традиции
Цветница: обичаи и традиции Цветница се празнува всяка година различно – една седмица преди Великден
 

Великден

Великден се отбелязва всяка първа неделя след първото пролетно пълнолуние. Честването започва от понеделник и се нарича Страстна седмица.

Именници:

Величко, Величка, Велико, Велик, Велика, Велко, Велимир, Велимира, Паска и Паскал.

Обичаи

Всички знаем за традицията с боядисването на яйцата за Великден. Не е известно кога за пръв път са започнали да се боядисват яйца. Прочети още и виж датите за Великден на линка долу.

Великден: традиции и именници
Великден: традиции и именници Великден се отбелязва всяка първа неделя след първото пролетно пълнолуние. Ч
 

Гергьовден:

Всяка година на 6 май честваме Свети Георги победоносец – познатият ни Гергьовден. Денят официален празник на Република България.

Именници: Георги, Гергана, Геновева, Ганка, Генчо

Обичаи

Сутринта на Гергьовден, стопанката на къщата става и премита двора. След това закичва вратите с букет от здравец, люляк и цъфнала клонка от плодно дръвче. Виж повече на линка отдолу

Гергьовден: обичаи, трапеза и именници
Гергьовден: обичаи, трапеза и именници Всяка година на 6 май честваме Свети Георги победоносец – позн
 

Черешова задушница

Черешова задушница, известна още като Спасова задушница, се отбелязва съботата преди петровите пости. Това е време за почитане за починалите ни близки.

Обичаи

Вярва се, че на този ден душите на всички починали, които са останали на свобода от Велики четвъртък насам се прибират.

На този ден се отслужва специално богослужение във всички църкви и храмове в памет на мъртвите. По този начин живите измолват прошка от Бог за скъпите им хора, които вече не са сред нас. На Черешова задушница, както на всяка друга Задушница, близките на починалите ходят на гробищата, за да почетат паметта им. Прочети още и виж датите за Черешова задушница на линка долу.

Черешова задушница: обичаи и трапеза
Черешова задушница: обичаи и трапеза Черешова задушница, известна още като Спасова задушница, се отбеляз
 
Петковден именници

Еньовден

На 24 юни празнуваме Еньовден. Източноправославната църква чества рождението на св. Йоан Кръстител.

Именници:

 Енчо, Еньо, Даян, Даяна, Деница, Дилян, Диляна, Диян/Диан, Дияна/Диана, Деян/Деан/Дея/Деа, Деяна/Деана, Билян, Биляна и имена на билки.

Обичаи

Според поверията на този ден продължителността на деня започва да намалява. Съществува и поверие, че в нощта срещу Еньовден там, където има заровено имане, от земята излиза син пламък, който свети силно. Виж повече на линка отдолу.

Еньовден: обичаи, трапеза и именници
Еньовден: обичаи, трапеза и именници На 24 юни празнуваме Еньовден. Източноправославната църква чества
 

Петровден

Всяка година на 29 юни празнуваме Петровден.

Именници:

Петър, Петя, Павлина, Полина, Камен, Павел

Обичаи

Петровден се предшества от двуседмични Петрови пости, които започват от първата седмица след Петдесетница. Виж повече на линка отдолу.

Петровден: трапеза, именници и обичаи
Петровден: трапеза, именници и обичаи Всяка година на 29 юни празнуваме Петровден. Именници: П
 

Илинден

На Илинден, 20 юли, почитаме Свети пророк Илия.

Именници:

Илия, Илинда, Илиян, Илин, Искра, Илина, Илияна, Илинка, Илиан, Илиана, Илко, Илчо, Илка, Лина, Личо, Юлия

Обичаи

Един от най-големите обичаи за Илинден е курбанът, коли се най-възрастният петел. Виж повече на линка отдолу.

Илинден: обичаи, именници и трапеза
Илинден: обичаи, именници и трапеза На Илинден, 20 юли, почитаме Свети пророк Илия. Именници:
 

Голяма Богородица

На 15 август отбелязваме един от най-големите християнски празници Успение Богородично или Голяма Богородица.

Иенници

Мара, Мария, Марийка, Мари, Марин, Мариян, Марияна, Мариана, Мариан, Маша, Мика, Мира, Мариета, Мариела, Марио, Преслав и Преслава, Деспинa.

Обичаи

Това е денят, в който се почита Светата Майка- покровителка на майчинството, жените и семейното огнище. Виж повече на линка отдолу.

Голяма Богородица: именници, трапеза и обичаи
Голяма Богородица: именници, трапеза и обичаи На 15 август отбелязваме един от най-големите християнски
 

Кръстовден

Кръстовден се отбелязва на 14 септември. Това е един от Дванадесетте велики християнски празника.

Именници

Кръстьо, Кръстина, Кръстинка, Кристина, Кристиан, Кристиана, Кънчо, Ставри 

Обичаи

На Кръстовден кръстът се изнася в средата на храма, за да се поклонят вярващите. Прави се водосвет и свещениците ръсят с кръст по домовете за благословение. Виж повече на линка отдолу.

Кръстовден: именници, обичаи и трапеза
Кръстовден: именници, обичаи и трапеза Кръстовден се отбелязва на 14 септември. Това е един от Д
 

Петковден:

Петковден е един от големите народни празници, с които отбелязваме края на топлото време и настъпването на зимата. Празнува се на 14 октомври.

Именници

Петко, Петка, Петкан, Петра, Петрана, Петрина, Петрия, Петричка, Петкана, Пенко, Пенка, Параскев, Параскева, Парашкев, Парашкева, Паруш, Кева

Обичаи

Обикновенона Петковден става и заплождането на домашните животни, известно сред народа като “мърлене” или “овча сватба”. Докато трае заплождането, жените не бива да подхващат никаква работа – не плетат и не шият, не перат и не месят тесто, за да се роди здрав и пъргав добитък. Затова пък след оплождането на овцете те изпичат пресни пити, които раздават помежду си из махалата. Виж повече на линка отдолу.

Петковден: именници, обичаи и трапеза
Петковден: именници, обичаи и трапеза Петковден е един от големите народни празници, с които отбелязваме
 
Света Мина обичаи
Димитровден

На 26 октомври отбелязваме Димитровден. Православната църква чества Свети Димитър.

Именници

Димитър, Димислава, Димитрина, Димитрия, Деметра, Дима, Димка, Димчо, Димана, Митко, Митра, Митка, Митрана, Мита, Диян/а, Диан/a, Драго.

Обичаи

Димитровден се характеризира с обредно полазване – гадаене по първи гост. Обредът тук се нарича булезен, булезване или полязка. Вярва се, че ако първите полазници са момчета, през година ще се раждат повече мъжки животни. Ако полазникът е добър и имотен човек, годината ще е здрава, плодовита и благополучна. Виж повече на линка отдолу.

Димитровден: обичаи, именници и трапеза
Димитровден: обичаи, именници и трапеза На 26 октомври отбелязваме Димитровден. Православната цър
 

Архангелова задушница

Архангелова задушница е една от трите Големи задушници(Велики задушници), позната още като Мъжка, Рангелова и Хрангеловото одуше.

Това е последната за годината Задушница и тя се отбелязва в първата събота преди Архангеловден

Обичаи

В много райони на страната на този ден се коли курбан за светеца и се правят обредни хлябове, чиято пластика напомня тази на хлябовете, приготвяни за погребение или помен. Прочети още и виж датите за Архангелова задушница на линка долу.

Архангелова задушница
Архангелова задушница Архангелова задушница е една от трите Големи задушници(Велики задушници), позн
 

Андреевден

На 30 ноември отбелязваме Андреевден. Христоянската църква чества Св. Апоспол Андрей. Денят поставя началото на Зимния цикъл народни празници.

Именници

Андрей, Андриян, Андрея, Андро, Храбър, Храбрин, Силен, Дешка, Първан и др.

Обичаи

В Северна България на този ден празнуват в чест на мечките, като се вярва, че Свети Андрей е техен господар. Според народното предание светецът победил мечката, впрегнал я в рало и изорал земята. По тази причина от свареното вариво (най-често царевица) се хвърля в комина с думите: „На ти, мечко, варен кукуруз, да не ядеш суровия и да не ядеш човеците и стоката!“ Още се смята, че мечката е главната част от празника и както прави баба се закача до най-близката стена до масата картина или нещо приподобяващо мечка. Виж повече на линка отдолу.

Андреевден: трапеза, обичаи и именници
Андреевден: трапеза, обичаи и именници На 30 ноември отбелязваме Андреевден. Христоянската цъ
 

Света Мина

На 11 ноември празнуваме Света Мина. От 11 ноември започват “Вълчите празници”. С тях започват и най-късите дни.

Иенници

Мина, Минка, Минкo, Минчо, Виктор, Виктория

Обичаи

В началото на ноември изтичали последните дни, през които прадедите ни си позволявали да се разхождат късно вечер, да играят хоро по тъмно и да се срещат с любимите си след залеза на слънцето. По това време хората довършвали всички започнати ремонти, поправяли огради и запушвали процепите, през които можели да се промъкнат тенци, караконджоли и други зли сили. Виж повече на линка отдолу.

Света Мина: обичаи и именници
Света Мина: обичаи и именници На 11 ноември празнуваме Света Мина. Иенници Мина, Минка, Мин
 

Никулден

На 6 декември честваме един от най-големите християнски народни празници Никулден.

Именници

Никола, Николай, Николина, Николета, Ненка, Нина, Нино, Кольо

Обичаи

Българите почитат Свети Никола като патрон на рибарите и мореплавателите и като господар на необятната водна шир – океаните, моретата, реките и езерата. Според народните вярвания светецът предизвиква морските бури и урагани. Когато е сърдит, той дава воля на ветровете, разлюлява морето и потопява корабите. Така, на Никулден всички гемии спират да се движат, за да се умилостиви и уважи светеца-покровител. Виж повече на линка отдолу.

Никулден: традиции, именници и трапеза
Никулден: традиции, именници и трапеза На 6 декември честваме един от най-големите християнски
 

Игнажден

На 20 декември отбелязваме Игнажден. Православната църква чества Св. Игнатий Богоносец, един от най-добрите ученици на св. апостол Йоан Богослов, наречен така, защото носел Бог в сърцето си.

Именници

Пламен, Пламена, Огнян, Огняна, Игнат, Игната, Иго

Обичаи

Според поверието, на Игнажден започват и родилните мъки на Божията майка, тогава са и сбирките на коледарите. Затова той е наречен Нов ден или Млада година. С Игнажден се поставя началото на коледните празници. С него е свързан обичая полазване, предвещаващ каква ще бъде новата година. Ако първият гост е добър и късметлия, семейството ще се радва на благоденствие и успехи през цялата година. Виж повече на линка отдолу

Игнажден: именници, обичаи и трапеза
Игнажден: традиции, именници и трапеза На 20 декември отбелязваме Игнажден. Православната църкв
 

Бъдни вечер

На 24 декември празнуваме Бъдни вечер или Малката Коледа.

Именници

Евгени, Евгения, Жени, Благороден, Благородна, Малчо, Мален, Малена, Малин

На Бъдни вечер свършват четиридесетдневните Коледни пости, които са започнали на 15 ноември, на Коледни заговезни. Според народното вярване Божата майка се замъчила на Игнажден и на Малка Коледа родила млада бога, но за това съобщила на другия ден.

Обичаи

Събира се цялото семейство за вечеря. Пали се бъдник, който се оставя да гори цялата нощ. След като веднъж всичко е поставено на масата, семейството сяда и започва да се храни. Когато всички са свършили с храненето, стават едновременно от масата. Трапезната маса не се събира до следващата сутрин, тъй като се вярва, че през нощта умрелите близки ще дойдат да си вземат от празничната софра. Виж повече на линка отдолу

Бъдни вечер: обичаи, именници и трапеза
Бъдни вечер: обичаи, именници и трапеза На 24 декември празнуваме Бъдни вечер или Малката Коледа
 

Коледа

На 25 декември празнуваме Коледа – раждането на Исус Христос.

Именници

Божидар, Божидара, Божан, Божана, Божин, Божил, Емил, Емилия, Емануил, Емануела, Звезда, Звезделина, Звезделин, Звездан, Звездьо, Христо, Християн, Христин, Христофор, Ицо, Кристиян, Кристиан, Криси, Хриси, Христа, Христина, Кристина, Кристиана, Младен, Младена, Радослав, Радослава, Радомир, Радомира, Радостин, Радостина, Радина, Райко, Радко

Обичаи

Един от най-големите обичаи на Коледа е коледуването. Времето за коледуване е строго определено от традицията – от полунощ до изгрев слънце на Бъдни вечер. С изгрева на слънцето те загубват тази сила и спират да коледуват. С коледните празници, обичаи и обреди е свързан богат и разнообразен фолклор: песни, наричания, пословици и гатанки. Коледарските песни се изпълняват при коледуването – на Бъдни вечер дружини от момци „коледари“, водени от по-възрастен мъж, наричан „станеник“, обхождат предварително определена махала и пеят песни по пътя, пред къщата и на къщата, като пожеланията в тези песни са посветени и на домакина (стопанина), овчаря, ловеца, свещеника, невястата, момата, ергена, малкото момче или момиче. Виж повече на линка отдолу

Коледа: традиции, трапеза и именници
Коледа: традиции, трапеза и именници На 25 декември празнуваме Коледа – раждането на Исус Х
 

Стефановден

Стефановден е православен и народен празник, който се отбелязва на 27 декември.

Именници

Стефан, Стефка, Стефи, Стефко, Стефчо, Станул, Стеван, Стивън, Степан, Стефа, Стефана, Стефанка, Стефания, Стефани, Стамен, Стамена, Стан, Стана, Стане, Станимир, Станимира, Станислав, Станислава, Станчо, Светлин Чаньо, Чанко, Чанка Венко, Венче, Вени, Венета, Венка, Венчо, Венцислав, Венцеслав, Венцеслава, Венцислава, Стоян, Стоянка, Стойко, Цанко, Цанка, Цоньо, Цонка, Цонко, Цончо Стоил, Стоилка, Стойчо Заприн, Запрян, Заприна, Запринка, Запряна

Обичаи

Празникът попада  така наречените мръсни дни, за които се вярва, че върлуват демони и зли сили. Според народните вярвания през тези дни жените не бива да метат, да предат, нито да мият косите си. Мъжете пък не трябва да перат ризите си. Смята се, че при неспазването на тези забрани нарушителите им ще се разболеят от лоши болести. Виж повече на линка отдолу

Стефановден: именници, обичаи и трапеза
Стефановден: именници, обичаи и трапеза Стефановден е православен и народен празник, който се отбе
 

Facebook Коментари

Comments are closed.