Тодоровден: обичаи и трапеза

Тодоровден се отбелязва всяка първа събота на Великия пост. На този ден православната църква почита Свети Тодор.

Тодоровден Именници:

Тодор, Тодорка, Теодор, Теодора, Божидар, Тея, Теа

На този ден Свети Тодор облича девет кожуха, яхва своя кон и отива при Господ, за да го моли да изпрати лятото. След като стигне царството Господне, забива копието си в земята и за него връзва юздата на коня. От земята се вдигала пара и желанието му бързо се изпълнявало. Още за Какви традиции и обичаи спазваме на Тодоровден?

Обичаи

Младите невести приготвят обреден хляб, с формата на кон или подкова. Хлябът се маже с мед и по него се залепва варена царевица. След това се проверява от свекървите и от него се раздава на близките. Този ритуал е важен за сближаването между снахите и свекървите и за приемането на младите булки в семейството. От обредния хляб се слага в яслите на конете, да са здрави и да има приплод. Докато раздават хляба на някои места в България жените дори подскачат и цвилят като кон, за да са плодовити кобилите. Бабите стрижат за първи път след зимата децата, затова на някои места се казва „ остриган като магаре през март”. Младите момичета мият косите си с вода, в която има сламки от яслите на конете, за да са лъскави и здрави косите им като конските гриви, после изливат водата след конете, които поемат към определеното за кушиите място.

Кушията е oбичай с езически произход, в който участва цялото село. Рано сутрин мъжете водят конете на водопой, сресват гривите им и ги накичват със сини и червени мъниста, обличат нови ризи и тържествено тръгват към поляната, определена за надбягването. Победителят се награждава с венец, изплетен от най-сръчната мома в селото, а конят му получава нова юзда. Конниците и победителят правят почетна обиколка, след което първенецът дава почерпка за здраве и берекет в своя дом. Празникът продължава с музика и хоро, в центъра на което са ездачите.