Никулден: традиции, именници и трапеза

Никулден: традиции, именници и трапеза

На 6 декември честваме един от най-големите християнски народни празници Никулден.

Именници

Никола, Николай, Николина, Николета, Ненка, Нина, Нино, Кольо

Обичаи

Българите почитат Свети Никола като патрон на рибарите и мореплавателите и като господар на необятната водна шир – океаните, моретата, реките и езерата. Според народните вярвания светецът предизвиква морските бури и урагани. Когато е сърдит, той дава воля на ветровете, разлюлява морето и потопява корабите. Така, на Никулден всички гемии спират да се движат, за да се умилостиви и уважи светеца-покровител.

На този ден не се работи нито къщна, нито работа навън: на двора, в плевнята, в обора. На този ден дедите ни носели колан, който разпускали или стягали според яденето, заради което и старата българска поговорка гласи “Да разпуснем на никулска дупка!” Дупката била най-широка и в началото на колана, та да се издържи на многото служби и на многото трапези. Момите за женене ходят на църква, за да поднесат на иконата на светеца цветя и дарове, а на последното празнично хоро – сглядното, момите се ловят на хорото, а ергените и техните родители ги оглеждат. Поставят цветя и дарове пред иконата на светеца и го молят горещо за съдействие.

Така например, на масата на Никулден задължително трябва да се сложи риба с люспи. Когато се почиства рибата, люспите трябва внимателно да се отделят и да се пазят, за да не бъдат настъпени. Ако се настъпи люспа, това носи нещастие. Традиционно е на празника да се готви шаран. Използването именно на тази риба лежи на мита за запушването на дупката в лодката с шаран.

Запазва се само костта от главата на рибата, тъй като се приема, че има формата на кръст. Хората вярват, че костта е лековита, затова се пришива към шапката на новороденото, за да го пази от зли очи и болести.

Трапеза

Ясно е, че на Никулден основно присъствие на трапезата има рибата и по точно шаран. Шаранът се приготвя в тесто, пълнен с ориз, ядки и стафиди – това ястие се нарича „рибник“. На масата се поставят и различни обредни хлябове и много постни ястия. Трапезата не се вдига цял ден и до късно през нощта е на разположение на домакини и гости. Освен това се приготвят обредна пита, сарми и сладки.