Антоновден: именници, традиции и обичаи

Антоновден: именници, традиции и обичаи

Антоновден се отбелязва всяка година на 17 януари. На този ден се почита паметта на св. Антоний Велики.

Именници:
Антон, Андон, Антоан, Антония, Антонина, Антоанета, Тончо, Тоня, Дончо, Донко, Донка

Антоний Велики е роден около 251 г. след Христа в Египет в семейството на заможни и благочестиви родители. Светецът прекарва 20 години при пълно усамотение в една изоставена постройка в пустинята, според житиеписеца му Атанасий Александрийски. При Антоний идват болни и страдащи хора, с които беседва с часове.

На 104 години Антоний излиза в открит диспут с привържениците на арианското учение и ги побеждава. Успехът му е наречен тържество на християнството. Антоний Велики е имал дар за чудотворство и прозорливост. Той е успял да убеди много езичници да приемат християнството.

Починал е на 105 години на 17 януари 356 г., погребан е на тайно място. По-късно мощите му са открити и тържествено пренесени във Виена. Светецът стигнал до извода, че единствено обичта към ближния може да победи демоните в нас и около нас и заявил: „От Бога повече не се боя – обичам го!“. Според народните вярвания

Антон и Атанас (неговият ден се чества на 18 януари) са двама братя, ковачи, които първи изобретили ковашките клещи. Те са обявени за покровители на ковачи, железари, ножари, налбанти (които подкопават коне), точилари и други. Освен това Свети Антоний Велики се приема и като патрон на кошничарите. Смята се, че той изкарвал прехраната и чрез ръчна работа, като плетял от палмови клони кошници, които разменял за хляб. В същото време бил и лечител, прогонвал болестите.

Обичаи

 Според народните вярвания Антоновден е един от лошите празници и отбелязването му е задължително, тъй като така ще се предпазим от болести. На този ден жените не трябва да плетат или шият, тъй като ако се убодат раната няма да зарасне бързо. Не бива да варят боб, леща, царевица или други варива, за да не се разсърдят чумата, синята пъпка и шарката.

В различните краища на страната Антоновден е познат също като Лелинден или Чумин ден. Двамата светци са наричани “бащи на чумата”, тъй като се смята, че именно на техния празник се е появила.

Трапеза

Приготвят се содени питки, намазани с мед, които раздават на близките си за здраве. Задължително трябва да се надупчат с вилица, за да не се “надупчат” децата с шарка. Една от питките трябва да се остави на тавана, тя е наречена за “белята, лелята” – така в някои райони наричат чумата.

Традиционно на трапезата присъстват още, тутманик, пълнена кокошка. Не се слага свинско месо, за да не се разлютяват болестите.