Лазаровден: обичаи, именници и трапеза

Лазаровден се отбелязва всяка предпоследна събота преди Великден.

Лазаровден Именници:

Лазар, Лазаринка, Лазарина, Лазо, Лазарка, Лалка, Лалко, Лало, Лала, Лальо, Лалю

Обичаи

Според българската народна традиция, Лазаровден или “Лазарица”, “Лазарова събота” е празник на нивите, пасбищата и горите, но и празник на момичетата, които, след като лазаруват, могат публично да се момеят, да се обличат и държат така, че да ги харесват ергените, да имат любим, да се омъжват. Денят се нарича още Лазарова събота, Лазарица, Лазар. Три обредни ритуала са свързани с него – лазаруване, избиране на кумица и боенек. И трите са свързани с прехода към моминството, с любовта и задомяването.

На този ден групи от по шест-седем момичета на възраст от 10 до 16 години, облечени в празнични дрехи или невестински костюми и закичени с венци и китки, обикалят домовете в селото, като пеят обредни песни за всеки член от семейството, възхваляват деца, стари, млади, моми, ергени, невести, както и овчари, говедари, коняри. Домакините ги даряват с яйца и пари. Вярва се, че къщата, в която са влезли и пели лазарки, ще бъде честита през цялата година. Лазарките обхождат горите, реките и ливадите. С песен навлизат в нивите и пожелават богата реколта от раззеленилото се жито.

Лазарските песни са съпроводени от ритуални хора и ръченици. Ако случайно лазарките пропуснат някоя къща, то според народната вяра нейните стопани ще ги сполети нещастие. Обикновено това става случайно. Но понякога и то в много редки случаи това се допуска и умишлено. Лазарките не посещават домовете на отхвърлени от обществото хора

Православната църква отбелязва църковния празник Лазаровден, който е с подвижна дата и винаги е в предпоследната събота преди Великден. В календара на християнската църква празникът е свързан с един от най-вълнуващите евангелски сюжети – на възкресението на Лазар, живял в град Витания, близо до Йерусалим. Според евангелието, когато Спасителят е в земите отвъд река Йордан, Лазар се разболява и умира. Когато месията се връща, възкресява покойника на четвъртия ден от неговото погребение в знак на благодарност за проявеното от него гостоприемство.