Сирни Заговезни

Сирни Заговезни се чества винаги в неделя, седем седмици(49 дни) преди Великден. Това е последният ден преди Великия пост, в който могат да се ядат храни, които произхождат от животни, като сирене, мляко, яйца и т.н.

Обичаи

На Сирни Заговезни се пали огън, за който се вярва, че заедно с него изгарят и злите духове. Огънят се прескача за здраве и късмет. Палят се и се въртят ойлалия (запалено каче с катран), оратници (дърво, разцепено, на което има слама, която се пали) и оруглици ( намазани с катран кош), децата и младежите извършват ритуално очистване на нивите, да донесат голям берекет.

След огъня по-малките искат прощка от по-възрастните. Чрез този обичай се цели да се възстановят добрите отношения, ако са си казали лоши думи през годината, да се пречисти човек и да стане по-добър и всеопрощаващ. Целуват ръка на родителите си и изричат „Прощавай, мале, тате…“ , а те отговарят „Просто да ти е! Господ да прощава“.

В Южна България, старопланински и средногорски села са запазени обичаите „оратник“ и „о̀рата ко̀пата“. В огъня се поставя голямо дърво, наречено оратник. Още преди да се чества денят, ергените си правят стрели от пръчки и предварително се упражняват да ги хвърлят на голямо разстояние с помощта на импровизиран лък. Когато на Поклади запалят оратника на някоя височина до селото или в самото село, всеки се опитва да изхвърли запалената си стрела в двора на момичето, което харесва.

Извършва се още обичаят „хамкане“ (ламкане, ласкане) На конец, окачен на греда на тавана над трапезата, се завързва сварено обелено яйце, парче бяла халва или въглен. Конецът се завърта в кръг и всеки член от семейството, главно децата, се опитва да хване яйцето (халвата, въглена) с уста.

Изключително подходящ момент за начало на цикъл от 7 последователни дни с вълшебната медитация Изчистване на негативни преживявания и прошка