Кръстовден: именници, обичаи и трапеза

Кръстовден: именници, обичаи и трапеза

Кръстовден се отбелязва на 14 септември. Това е един от Дванадесетте велики християнски празника.

Именници

Кръстьо, Кръстина, Кръстинка, Кристина, Кристиан, Кристиана, Кънчо, Ставри 

Според фолклорните представи от Кръстовден слънцето „тръгва назад“ към зимата и денят се „кръстосва“ с нощта – изравняват се. Времето застудява, водите на морето и реките изстиват. 

Обичаи

На Кръстовден кръстът се изнася в средата на храма, за да се поклонят вярващите. Прави се водосвет и свещениците ръсят с кръст по домовете за благословение.

Народните традиции повеляват да сек започне сеитбата на житните посеви. Семето се осветява преди самия посев. Освен, че природата се кръстосва, мъжете и жените също спазват интересни обичаи. След този ден започват да падат първите слани, затова жените загърлят (завиват) своите цветя, за да не измръзнат от студа. Мъжете започват да пазят кръста си, да не измръзне и увиват своите пояси около него.

Според народните поверия на нощта срещу Кръстовден всички молитви ще бъдат чути. Вярва се, че небето се отваря, а Господ слиза на Земята и ще изпълни всяко искрено желание. Трябва да се стои до полунощ, за да се посрещне самия ден. Много хора се запътват именно към Кръстова гора, където преспиват, посрещайки деня. Вярва се, че тогава гората е най – чудодейна. На този празник се вярва, че и дори сънищата са чудотворни – там хората могат да получат ключа към своето изцеление.

Трапеза

На Кръстовден се пази строг пост. Не се яде нищо червено, като червен пипер, домати, репички, червени ябълки и червено грозде. На трапезата има само постни храни.