Еньовден: обичаи, трапеза и именници

На 24 юни празнуваме Еньовден. Източноправославната църква чества рождението на св. Йоан Кръстител.

Еньовден Именници:

Енчо, Еньо, Даян, Даяна, Деница, Дилян, Диляна, Диян/Диан, Дияна/Диана, Деян/Деан/Дея/Деа, Деяна/Деана, Билян, Биляна и имена на билки

Според поверията на този ден продължителността на деня започва да намалява. Съществува и поверие, че в нощта срещу Еньовден там, където има заровено имане, от земята излиза син пламък, който свети силно.

Обичаи

Според народа, на Еньовден започва далечното начало на зимата – казва се „Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг“. Вярва се, че сутринта на празника, когато изгрява, Слънцето „трепти“, „играе“ и който види това, ще бъде здрав през годината.

Всички наблюдават сянката си. Ако тя се очертае без глава, или наполовина, това предвещава болест. В нощта на умиращото и раждащото се слънце различните треви и билки придобиват най-голяма лечебна сила, която изчезва с изгрева му. За това на Еньовден, рано сутрин, моми и жени, врачки, баячки и магьосници берат билки, които използуват за лек и магии през цялата година. През тази нощ магическа сила придобиват и водите. Според вярванията, водата в реките и кладенците на този ден е лечебна, защото слънцето се е окъпало в нея.

На Еньовден, подобно на Нова година, се гадае за здраве, женитба и плодородие. Еньовденските гадания се извършват в обичая надпяване на пръстен (или китка), който наподобява ЛАДУВАНЕТО, а в Югоизточна България и в някои райони на Североизточна България гаданията се разгръщат в обичая Еньова буля.

Смята се, че на Еньовден различните треви и билки имат най-голяма лечебна сила, особено на изгрев слънце. Затова е най-добре да се берат рано сутринта преди изгрева на слънцето.