Oops! It appears that you have disabled your Javascript. In order for you to see this page as it is meant to appear, we ask that you please re-enable your Javascript!

Егоцентризмът се появява, когато ни липсва себеуважение

Западният модел на действието поставя ударението върху контрола и ни учи, че властта и контролът са значими цели.

Всъщност ни учи на илюзията за контрол. На света има само две неща, които са ни подвластни:

1. Изборът какво да чувстваме по отношение на себе си или как да се възприемаме.

2. Поведението ни в зависимост от това какво чувстваме и как се възприемаме.

Всичко друго е извън контрола ни с едно изключение — нашите малки деца. Ние упражняваме известен контрол върху поведението им, а също и върху това на какво ги учим и как те се научават какво да чувстват по отношение на себе си. Но след като поотраснат, много бързо и болезнено разбираме колко слаба е била властта ни над тях.

Ако нямаме контрол над нещо, значи не можем да сме напълно отговорни за него.

Колко често поемаме отговорност за другите или за последствия, които ни убягват? Представата за контрола е от особено значение, за да се разбере моделът на съществуването и да се добие себеуважение. Докато подхранваме илюзията за контрол и се чувстваме отговорни за онова, което ни се изплъзва, не можем да бъдем в контакт с реалността на живота и да сме господари на себе си

Важно е да се отбележи

че номер едно от споменатите по-горе две неща – изборът какво да чувствате по отношение на себе си – не определя „как се чувствате”, нито пък „чувствата ви изобщо”. Какво да изпитвате спрямо себе си, е избор и е под ваш контрол.

Чувствата не са въпрос на избор и не могат да бъдат контролирани.

Навсякъде и винаги носим в себе си всичките си чувства. Може да ни обземе например тъга, без да знаем защо. Един и същ външен стимул е в състояние да предизвика различни усещания. Да речем, вие се чувствате съвсем нормално, разхождайки се по оживена улица, и се случва така, че за малко да ви бутне кола. Бихте могли да изпитате гняв, тъга, примирение, или пък комбинация от тези чувства. А ако сте в достатъчно добро настроение, може просто да се зарадвате на късмета си, че не са ви блъснали. Чувствата ви се пораждат спонтанно и не са под ваш контрол.

В състояние сте да контролирате избора какво да чувствате спрямо себе си, да изберете дали да се обичате, или не. След като сте направили своя избор, поведението ви ще следва вашите чувства. Ако сте избрали да се обичате, ще се отнасяте с любов и нежност към себе си. Ще приемате, ще прощавате и ще проявявате внимание към собствената си личност. Ако сте избрали да не се обичате, или не желаете да правите избор (което също е вид избор), поведението ви ще отговаря на възпитанието ви и вие ще пренебрегвате себе си, ще се критикувате, ще се обвинявате, ще търсите външни причини и ще очаквате да сте съвършени. Вие решавате как ще се държите към себе си.

Да се отнасяте зле само защото и светът е враждебен, не е извинение.

Не е възможно да контролирате как светът да се отнася към вас.

Обратното обаче е във властта ви. Можете да владеете своето поведение не само към себе си, но и към другите. Помнете, поведението не е чувство. То е съзнателният израз на чувствата и е под ваш контрол.

Моля ви, забележете и не забравяйте, че контролът над другите не е включен в списъка на нещата, които са ви подвластни. Това не е пропуск, а реалност.

Какво е себеуважение?

Съществуват много определения, но общото между тях е идеята да цените себе си. Това предполага да се обичате, да се зачитате, да поставяте на първо място себе си и нуждите си. Себеуважението означава да се държите на положение. Не само да се обичате, а и непрестанно да действате с любов и грижовност към своята личност.

Най-добрият и лесен начин да разберете какво значи себеуважение е да си представите, че обичате силно някого, искате непрестанно да го виждате, да си говорите, да прекарвате времето си заедно. Вие мислите за този човек с любов и се стремите да правите неща, които му доставят удоволствие. За вас той е най-важният на света и бихте сторили всичко, за да го разбере. Сега се поставете на мястото на любимия и се отнасяйте по същия начин към себе си. Това е себеуважение.

Да се обичаш и да се грижиш за себе си, е пълна противоположност на онова, което са ни учили да мислим и правим.

Внушавали са ни да ценим другите и/или външните фактори и да измерваме собствената си стойност според това какво притежаваме или колко сме обичани. Такава е характеристиката на слабото Его: стойността ни сякаш е поверена на някой друг извън нас и следователно се изплъзва от контрола ни. Когато оценката ни за себе си зависи от нечия обич, от получаването на подходящата работа, от правенето на достатъчно пари, или от „успеха” ни, сме изправени пред сериозния риск да се чувстваме несигурни и в крайна сметка да изпитаме усещането за провал. Всичко, което е външно спрямо нас, е временно. То не е наше и ние не можем да го задържим.

Ако отношението ни към самите нас варира според тези външни белези, ако се чувстваме ценени само защото сме обичани или сме имали шанса да попаднем на нужното място в нужното време, какво ли ще стане, когато всичко това се разклати и изгубим своите устои? Уважението към собствената личност се стопява вследствие на промените във външните обстоятелства. Чувстваме се изоставени, депресирани и без никаква стойност. Това е лудост, въпреки че обикновено такъв е „нормалният” начин на живот. Всичко се променя! Защо да рискуваме себеуважението заради нещо, което е извън нас?

Помнете:

ние можем да контролираме само чувствата по отношение на себе си, а също и своето поведение, основано на тях. Ако изберем да се обичаме и да се отнасяме с любов към себе си, да ценим собствената си личност, ще имаме контрол над самите нас. Не бива да губим себеуважение.

Истински успешен би бил тестът за наличието му, когато нищо не върви както трябва в този луд свят, който сякаш се обръща с главата надолу, изплъзва ни се всичко, на което държим, и въпреки това се обичаме и знаем, че сме обичани. Да се отнасяме към себе си с внимание, по родителски загрижени и с любов тогава, когато сме в трудно положение или пък измъчвани от болка, точно както бихме постъпили спрямо някой друг в подобна ситуация – ето това означава да изпитваме и да проявяваме себеуважение.

Защо себеуважението не ми е естествено присъщо?

По всяка вероятност не би било така, ако родителите, учителите, приятелите, които също са лишени от себеуважение, не ни го отнемаха по най-суровия начин.

То е, защото западният модел е съсредоточен върху властта, контрола и постиженията, а ние сме били отличници, що се отнася до възприемането на всичко, присъщо за слабото его.

Научили сме се да се безпокоим за това какво мислят другите за нас, да се харесваме на онези, върху които желаем да въздействаме. Да вярваме, че не ние сме важните и достойните, а хората, които ни заобикалят. Внушили са ни също така, че ако безкористно обичаме другите, автоматически ще доловим нуждите им, че да обичаш другите означава да се грижиш за техните нужди. Предполага се, че и обратното е вярно, тоест тези, които ни обичат, ще задоволяват нашите потребности.

Втълпявали са ни нещо, което просто не е истина.

Възпитателите ни дори не са ни предоставили възможността да изберем дали да се научим на себеуважение, което е точно противоположното на гореописания модел.

В детството са ни повтаряли, че да обичаме себе си е егоистично,

че води до самомнителност и нарцисизъм и че в такъв случай никой не ще пожелае да принадлежи към обкръжението ни. Църквата, родителите, училището са без изключение институции за контрол — контрол върху нас! Институциите се нуждаят от хора, вярващи в тях й следващи правилата им. Становището, че човекът по природа не е добър и трябва да бъде контролиран, за да се впише в обществото, е породило страха от това да се позволи на индивидите да обичат себе си и да повярват, че биха били добри, ако бъдат оставени без надзор. Западният модел, който насажда у нас принципите на слабото его, е модел на убеждението, предлагайки ни сякаш начин да контролираме чувствата и поведението на другите, като се грижим за тях и ги обичаме повече от себе си. Това просто не се получава.

Прочетете също: Думите, които ни мотивират и лекуват! Използвайте ги

Ако ние не можем или сме избрали да не обичаме себе си, как тогава да вярваме, че бихме могли да бъдем обичани?

Ако цялата ни любов и уважение са фокусирани върху другите, как да се чувстваме цялостни, завършени и обичани от самите нас? И ако не изпитваме добри чувства по отношение на себе си, как да проявим най-добрата си същност? Никой не може да бъде пълноценен, пренебрегвайки собствената си личност.

И най-накрая, ако следваме този модел и обичаме другите повече, отколкото себе си, и ако в отговор не получаваме от тях толкова, колкото даваме, как да не се почувстваме измамени и засегнати? Хората, които имат усещането, че са измамени, че са станали обект на злоупотреба, че са се възползвали от тях, не са сред онези, които могат лесно да бъдат обичани – нито от другите, нито от самите себе си. Очаквайки околните да ни обичат и да се грижат за потребностите ни, ние ги натоварваме с непосилно бреме. Никой друг не може да знае точно от какво имаме нужда в дадения момент! Никой не е в състояние да ни обича по начина, по който искаме! Никой не може да направи за нас това, на което ние сме способни и от което се нуждаем.

Себеуважението означава ли егоизъм?

Буквално възприето, да. Но само ако егоизмът се определя като полагане на грижи за себе си, или „себе-любие”. Според дефиницията, срещаща се в речниците, егоизмът е „твърде голяма загриженост за собственото благополучие”. Наблягам на твърде голяма, защото обикновено го тълкуваме като каквато и да било загриженост.

Западният модел ни е научил, че да си егоист е ужасно, и в много отношения понятието егоизъм сякаш се бърка с егоцентризъм.

Егоцентричен се определя като „инертен или неподвижен, център, около който се движи всичко друго; ангажиран със или концентриран само върху собствените работи”.

Каква е разликата между „егоизъм” и „егоцентризъм”?

Егоизмът, себе-любието, в смисъла на себе-уважение, характеризира вашата връзка с вас самите. „Себе”то не е центърът, около който се въртят останалите. От никого другиго не очаквате да ви възприеме като център на каквото и да било. Себе-любието е проявление, засягащо вас лично. Ударението пада върху полагането на грижи за вас самите. Можем да престанем да се стремим да сме Слънцето, около което другите се въртят, и да се задоволим да бъдем звезди, светещи със собствена светлина.

Сякаш никоя друга представа не е толкова трудна за възприемане, не предизвиква толкова много спорове и не е така дълбоко проникнала в съзнанието ни като тази, че да си егоист е лошо.

Парадоксът е, че хората, които смятаме за егоисти – тези, които твърде много са ангажирани със собственото си благополучие, нарцистичните личности, са едни от най-несигурните и най-егоцентричните.

Те са изцяло лишени от себеуважение и не могат да се грижат за своите нужди, нито пък да се обичат. Прекарват времето си, фокусирани върху това как да контролират другите и да бъдат в центъра на техния живот. Енергията им е насочена към външното и се чувстват опустошени, когато най-накрая бъдат изоставени. Тези така наречени егоисти въплъщават всички признаци на слабото его и са пълна противоположност на себе-любивите хора, заредени със себе-уважение.

За да обичаме себе си, трябва да се познаваме.

За да удовлетворим собствените си нужди и желания, първо следва да знаем от какво се нуждаем и какво искаме. Как може да стане това, ако не фокусираме вниманието върху себе си? Бъдете себе-любиви. Погрижете се за вашето ценно себе. Никой друг не може да го направи, поне не по начина, по който ви се иска и ви е потребно.

Обичам и харесвам себе си – водена медитация от Милена Голева ще те научи да обикнеш себе си и своята собствена вътрешна същност!

Може ли прекомерното себеуважение да доведе до егоцентризъм?

Не. Себеуважението не може да бъде прекомерно. Това е процес, а не цел, нито пък придобивка. То е нещо, което практикувате всеки ден. Себеуважението е чувство по отношение на вас самите, съчетано с поведение спрямо себе си. Означава да се чувствате сигурни, обичани, силни и способни. Понякога ще се чувствате не толкова сигурни, обичани или способни. Това са моментите, в които ще сте по-уязвими, що се отнася до „слабото его”, и ще изпитвате желание другите да ви поставят в центъра на живота си и да удовлетворяват нуждите ви.

Егоцентризмът се появява, когато липсва достатъчно себеуважение.

Най-добрата съпротива срещу потребността другите да се грижат за вас е сами да давате на себе си дори повече от това, което искате да получите. Ако се нуждаете от внимание, бъдете щедри и си отделете. Ако ви е необходимо да чувате комплименти и да ви възхваляват, възхвалявайте се и се ласкайте. Кажете си точно това, което копнеете да чуете. Ако не вярвате на себе си, как бихте повярвали, когато някой друг го изрече?

Като обсипваме себе си с онова, от което се нуждаем — било то възхвали, подаръци или доброта, като се чувстваме задоволени, цялостни и сигурни, — сме по-склонни да се отнасяме с любов и към другите.

Имаме повече енергия да правим необходимото за себе си и за околните. Приемаме по-лесно собствените си грешки, както и чуждите. Всичко сякаш става по-просто и нещата се подреждат по-добре. Не се разстройваме, ако хората не вършат или казват това, което искаме, защото се чувстваме ненакърними.

Може би този парадокс би могъл да бъде обяснен метафорично.

Представете си, че всеки има вътре в себе си две кутии за бисквити. Едната е за нас самите, а другата — за хората, които ни обграждат. Учили са ни, че трябва да пълним кутията за другите и ние печем купища бисквити с тази цел. Възпитали са ни, че не бива да слагаме в собствената си, нито дори да помисляме за подобно нещо. Според онова, което са ни втълпявали, ако продължаваме да печем бисквити за другите, и нашата кутия ще е пълна, защото се предполага, че те пък ще се погрижат за нас и всички ще сме щастливи. Но в действителност не е така. Обикновено кутията ни е празна и ако все пак някой пусне нещо в нея, то не е точно това, което бихме искали в дадения момент. Нищо чудно, че започваме да се чувстваме лишени, негодуващи и сърдити, защото гледаме как другите ядат бисквитите, които ние сме изпекли.

Изходът от парадокса е толкова прост:

напълнете собствената си кутия точно с това, което искате, а остатъка сложете в другата. Дръжте кутиите си пълни. Научете членовете на семейството си първо да мислят за своите кутии. Така всеки ще спечели.

Как мога да се науча на себеуважение?

Най-сигурният начин да усвоите нещо ново е да си потърсите добър учител. Не е лесно да се намерят учители по себеуважение. Разбира се, не всички психотерапевти, свещенослужители или съветници могат да ви научат как да обичате себе си. Ще ви трябва ролеви модел, който практикува онова, на което ви учи – някой, който в действителност знае как да обича себе си и също така как да ви предаде това умение. Себеуважението е умение, което може да се научи. Малцина са онези, които стигат до него по естествен път. Помнете, вас са ви учили как да не обичате себе си и сега трябва да се пренастроите.

Представете си, че ще усвоявате някакво ново умение. Ако наистина сте решили и ви е нужно, ще успеете. Много по-лесно е да научите нещо за пръв път, отколкото да сте го възприели погрешно и после да внасяте корекции. Например, изучавали сте чужд език, но след няколко години сте открили, че учителят ви има ужасен акцент и съответно вашето произношение е неправилно. За да бъде поправено стореното, трябва да започнете отначало. Това е много по-трудно, отколкото да научите нещо правилно от първия път. Много по-трудно, но не невъзможно, ако намерението ви е твърдо.

Себеуважението е научаване наново какво да мислите по отношение на себе си и как да се отнасяте с любов към своята личност.

Безспорно би било далеч по-лесно и по-естествено да усвоите умението да обичате себе си още като малки, когато процесът на възприемане е необременен. За жалост това не се случва с повечето от нас, защото липсват подходящи учители и ролеви модели. И така, трябва да приемем, че са ни учили погрешно, въпреки че ние нямаме вина за това, нито пък учителите ни, които също са били подложени на погрешно възпитание. А да се сърдим и негодуваме, означава да си губим времето и да удължаваме усвояването на умението в настоящето.

Започнете с непоколебимото убеждение, че трябва да се научите на себеуважение.

Ако силно желаете, ще успеете. Когато човек е много отчаян, може да се научи на всичко. Бъдете отчаяно решителни. След това си намерете ролеви модели – хора с ясно изразено себеуважение.

  • Те няма да ви говорят за това колко много обичат себе си или колко са знаменити.
  • То ще проличи по умиротворената им, ненатраплива сила
  • по окуражаващото и поощряващо поведение спрямо другите.
  • Подобни личности изглеждат уверени и уравновесени,
  • признават и често се смеят над собствените си слабости и грешки.
  • Не се надсмиват над другите и не съдят.
  • Те са по-толерантни и приемащи и себе си, и останалите.
  • С тях човек се чувства добре.

За вас е от голямо значение да контактувате с хора, които ви приемат каквито сте в момента и ви насърчават да изпитвате добри чувства към себе си.

След като сте намерили ролевите си модели, а сред тях може да има терапевт, учител, ваш роднина или приятел, внимателно ги наблюдавайте. Как се справят те с отхвърлянето? Стремят ли се да са съвършени? Какво правят, когато допуснат грешка? Как се отнасят към многото несправедливости в живота? Питайте ги. Гледайте ги. Слушайте ги и се учете от тях. Но не очаквайте да знаят всички отговори. Нито да се нагърбят с вашата болка или пък да ви променят. Добрите ролеви модели са търпеливи и обичащи учители, чието себеуважение не зависи от вас. Те не са съзависими.

И най-накрая бъдете готови да практикувате. И да правите грешки. И да сте несъвършени. Себеуважението е човешко качество и стремеж за цял живот. То не е „бързодействащо хапче”. Това е начин да съществувате в света, позволяващ ви да се опознаете и да се погрижите за себе си.

Източник: “Джобен Психотерапевт” от Сузана Макмахън, Издателство Колибри

 

Прочетете също: Как да не приемаме нещата лично

Facebook Коментари

Коментирайте тук :-)