Снимка: ©Pixabay

Коледнoто писмо, което трябва да препрочиташ всяка година

Знаменитото писмо на Хари Браун до 9-годишната му дъщеря

Преди 52 години, през далечната 1966 година Хари Браун – финансов анализатор и мотивационен лектор написал за Коледа на 9-годишната си дъщеря писмо, което е повече от актуално и днес.

Коледа е и както винаги имам обичайният проблем – какъв подарък да ти избера. Знам какво би те зарадвало – книжки, игри, рокли.

Но аз съм много себелюбив. Искам да ти подаря нещо, което ще остане с теб по-дълго от няколко месеца или години. Искам да ти подаря подарък, който ще ти напомня за мен на всяка Коледа. И, ако мога да ти подаря едно единствено нещо това ще е една простичка истина, която ми се наложи да уча в продължение на дълги години. Ако я разбереш сега ще обогатиш живота си по стотици различни начини. Тази истина ще те предпази от много проблеми, които раняват хората, които не я познават.

И така: никой за нищо не ти е длъжен.

Значението на тази истина?

Как е възможно едно толкова просто твърдение да е важно? На пръв поглед не изглежда така, но задълбоченото и разбиране ще благослови целия ти живот!

Никой за нищо не ти е длъжен

Това означава, че никой не живее за теб, дете мое. Защото никой не е теб. Всеки човек живее за самия себе си. Единственото, което човек може да усети е своето собствено щастие. Ако разбереш, че никой не е длъжен да ти дари щастие или каквото и да било друго – ти ще се освободиш от очакването на невъзможното.

Това означава, че никой не е длъжен да те обича. Ако някой те обича – значи в теб има нещо специално, което го прави щастлив. Открий какво е това специално нещо, опитай се да го направиш по-силно и тогава ще те обикнат още повече.

Когато хората правят нещо за теб, то е, защото те самите искат да го направят. Защото ти си важна за тях – нещо предизвиква у тях желанието да ти се харесат. Но не и защото някой ти дължи нещо.

Никой не е длъжен да те харесва. Ако твоите приятели искат да са с теб, това не е заради чувството им на дълг. Открий какво ги кара да се чувстват добре за да искат да бъдат близо до теб

Никой не е длъжен да те уважава. Някои хора дори няма да са добри с теб. Но в момента, в който разбереш, че никой не е длъжен да ти прави добро и някой може да е лош с теб, ти ще се научиш да избягваш тези, които биха те ранили. Защото ти също не си им длъжна.

Да живееш живота си

Още веднъж: Никой за нищо не ти е длъжен.

Ти дължиш на себе си да бъдеш възможно най-добрият човек!

Когато успееш, другите хора ще поискат да бъдат с теб, ще поискат да ти осигуряват неща, които искаш, в замяна на нещата, които им даваш.

Някой хора ще изберат да не са с теб поради причини, които изобщо не са свързани с теб. Когато това се случи с теб – просто търси отношенията, които ти искаш и харесваш. Не прави чуждите проблеми свои.

Когато разбереш, че трябва да заслужиш любовта и уважението на другите, няма да чакаш невъзможното и няма да си разочарована. Никой не е длъжен да споделя с теб собствеността си, нито чувствата си, нито мислите си.

Ако някой го направи – това ще е, защото ти си го заслужила.

И тогава ще можеш да се гордееш с любовта, която си заслужила и с искреното уважение на приятелите. Но никога не трябва да приемаш това като даденост. Ако го направиш – ще загубиш всички тези приятели. Те не са твои по право. Трябва всеки ден да ги печелиш и заслужаваш.

Велик товар свалих от гърба си, в деня в който осъзнах, че никой за нищо не ми е длъжен. Докато мислех, че всичко ми се полага, похабявах себе си – физически и емоционално, опитвайки се да получа своето.
Но всъщност никой не ми дължи добро поведение, уважение, приятелство, любов, вежливост или ум. В момента в който осъзнах всичко това започнах да получавам много повече удовлетворение от всички свои отношения.

Фокусирах се да бъда с хората, които искат да правят нещата, онези неща, които са ми нужни.

Това осъзнаване работи добре за мен във връзките ми с приятели, съдружници, партньори и възлюбени, клиенти и дори с непознати. То постоянно ми напомня, че мога да получа каквото поискам, само, ако мога да вляза в света на моя събеседник. Трябва да разбирам как мисли той, кое счита за важно, какво в края на краищата иска. Само тогава мога да се обърна към него по начини, които ще ми донесат това, което аз искам. И само тогава мога да определя дали в действителност искам да имам отношения с някого. И мога да запазя важните взаимоотношения за тези с които имам най-много общо.

Не е лесно да обобщя в няколко думи това, което аз самият успях да науча за много години. Но може би, ако препрочиташ това писмо всяка Коледа, смисълът му ще се ти се изяснява с всяка изминала година.

Искрено се надявам в това, защото повече от всичко искам да разбереш тази простичка истина, която ще те освободи: Никой за нищо не ти е длъжен.

Превод: Никола Белопитов

Вижте още: И така, мила моя, когато остарееш…

Прочетете също: Парадоксът на нашето време

Facebook Коментари

Коментирайте тук :-)