fbpx И така, мила моя, когато остарееш… 12
И така, мила моя, когато остарееш… 12 бележки към бъдещето ми аз

И така, мила моя, когато остарееш… 12 бележки към бъдещето ми аз

12 бележки към бъдещето ми аз

Реших да напиша това писмо до бъдещото си аз, не защото по този начин искам да надхитря склерозата или да предупредя за старческо слабоумие. Такова писмо едва ли ще помогне за това. Но, възможно е, да предпази от определени грешки….

Знаете ли, в детството си и в юношеството си, слушайки безкрайните нравоучения на възрастните, наблюдавайки как се карат родителите ми, как глупаво се държат старците, аз си мислех: „Когато стана голяма никога няма да постъпвам така с моите деца! Няма да изглеждам толкова нелепо! За нищо на света няма да повтарям тези грешки!“

А след това, след години, с ужас се хващах че правя точно това: крещя на детето, говоря баналности, трупам обиди, упорито изисквам внимание и благодарност… А само ако можех навреме да си спомня как някога това ме е вбесявало!…

Ето защо подготвих тези бележки за самата себе си, изхождайки от сегашния си опит и наблюдения. Надявам се, че след 2-3 десетилетия, ако съм жива и ако към този момент нашият безумен свят не се е самоунищожил, ще ми попаднат пред очите и ще ми помогнат да избегна глупави постъпки и нелепи ситуации. А възможно нещичко да бъде полезно и за вас.

И така, мила моя, когато остарееш…

  1. Не поучавай никога, никого. Дори ако си сигурна, че си права. Спомни си как това те е дразнело по твое време. И следвала ли си съветите на по-възрастните…
  2. Не помагай, ако не те молят за това. Никога не досаждай. Не се опитвай да оградиш близките си от опасностите на света. Просто ги обичай.
  3. Не се оплаквай! От здравето си, от съседите, от правителството, от пенсионния фонд! Не се превръщай в мрачната старица от пейката до входа.
  4. Не чакай благодарности от децата. Помнете: няма неблагодарни деца – има глупави родители, чакащи благодарност от децата си.
  5. Не използвай фрази от типа: „Аз на твоята възраст…“, „Отдадох ти най-добрите си години…“, „Аз съм по-възрастна, затова зная по-добре…“. Това е непоносимо!
  6. Ако имаш внуци, не настоявай да те наричат по име, а не „баба“. Глупаво е.
  7. Не харчи последните си пари за подмладяващи процедури. Това е безсмислено. По-добре ги изхарчи за екскурзии.
  8. Не се гледай в огледало и не се гримирай в полутъмна стая. Не се ласкай. Старай се да изглеждаш елегантно. Именно елегантно, а не младежки. Повярвай ми, че е по-добре.
  9. Пази мъжа си, дори ако е сбръчкан, безпомощен, нацупен старчок. Не забравяй, че някога е бил млад, силен и весел. И навярно той е един от малкото, които те помнят млада, слаба и красива. И възможно е, той да е единственият, на когото сега си нужна…
  10. Не се старай на всяка цена да надбягаш времето: да се оправяш с новите технологии, маниакално да следиш новините, постоянно да научаваш нещо ново, за да „не изостанеш“ от живота. Смешно е. Прави това, което ти харесва. Колкото можеш.
  11. Не се обвинявай за нищо. Както и да е протекъл живота ти или този на децата ти, ти си направила всичко, което си могла.
  12. Съхранявай достойнство при всякакви ситуации! До края! Постарай се, мила, това е много важно!!! И помни, че ако ти си жива до този момент, значи си нужна някому.

Автор: Диана Балинская

Превод:Таня Темелкова / spiralata.net

 

Facebook Коментари

Присъедини се към нашата щастлива общност:

Присъедини се (#4)

3 мисли за „И така, мила моя, когато остарееш… 12 бележки към бъдещето ми аз“

  1. От всичко това се разбра нещо основно – старите хора са много досадни на авторката – неприятно й е да ги слуша, да ги гледа, да ги ИЗСЛУШВА, камо ли да се вслуша в съвети, но не знае някои фундаментални истини: 1. Човек си остава отвътре същият, но тялото му е друго – това е ужасното, защото те възприемат като досаден старец, а и ти имаш нужда да общуваш и да закриляш; 2. този старец/баба притежава наистина мъдрост заради уроците от живота, дори да не разбира от технологии и нищо няма да й стане на коконата, ако понякога се спре за 5 мин. да изслуша една стара жена, дори и да не й е приятно – старците не искат нищо от децата си, освен малко внимание. А това, което ще чуе от старицата, може в момента да не я интересува, но ще й послужи някога в живота, когато най-малко очаква. Тия тъпи съвети предизвикват човек да я посъветва нея да не бъде толкова самонадеяна, защото животът не прощава, а уважението към възрастните е изключително важно, но някои го разбират, когато е вече късно!

  2. Гергана Илиева

    Сега погледнах горния коментар и не мога да разбера каква е връзката му със статията? ! Все тая, ще използвам случая да споделя, че на мен статията много ми допадна точно в този момент преживявах едновременно неблагодарността на моите деца към мен и моята към моите родители…смешно, а ….или тъжно, нали….което е все тая, защото мъдростите от статията ми се струват като из „истинския живот“ -ами, истински, някак си и много ми харесаха 🙂

    1. Много грешки има в това .Да го приемеш за чиста монета е присъщо да унищожиш своя род!Много може да се пише ,но няма смисъл, защото едни слушат други ‘не“ .Но 100% от написаното за мен и грешно!!!

Коментарите са затворени.

bg_BGБългарски