Всичко е светлина!

Интервю с Никола Тесла

Великолепно интервю с Никола Тесла, проведено от Джон Смит, в което великият учен казва:

„Всичко е Светлина. В някой лъч светлина се крие съдбата на една нация, всяка нация си има собствен лъч. И запомнете: никой човек, който е съществувал, не е умирал.”

Въпрос: Господин Тесла, вие имате славата на учен от най-високо ниво. Какъв човек сте всъщност?

Тесла: Това е добър въпрос, господин Смит. Ще се опитам да ви покажа.

Футуристите казват, че 20 и 21 век са се родили в главата на Никола Тесла. Съгласен ли сте?

Наистина имам много открития, но се чувствам победен. Не постигнах най-великото нещо, което исках.

Какво е то, господин Тесла?

Исках да осветя цялата планета. Съществува достатъчно електричество, че да направим второ слънце. Светлината може да се появява като пръстен около екватора, също като този на Сатурн. През Земята преминават всякакви енергии. Те могат да имат и материални проявления. Животът съществува в безкрайно количество форми и задачата на учените е да ги откриват. В това отношение са важни три проблема, чиито решения знам, че няма да открия, но няма и да се откажа.

Кои са тези три проблема?

Първият е храна. С каква звездна или земна енергия да нахраним гладните на Земята. Вторият проблем е свързан с унищожаването на злото и страданията, които спохождат хората по света. И третият проблем е дали има излишна светлина във Вселената.

Аз открих звезда, която по всички астрономически и математически закони може да изчезне и нищо няма да се промени. Звездата е в нашата галактика. Светлината ѝ може да има такъв интензитет, че да се събере в сфера, по-малка от ябълка, а звездата да е по-тежка от Слънчевата система.

Също се опитвам да разбера как да отключа енергията, която се съдържа около нас. Това, което виждаме като празно пространство, е просто проявлението на заспала енергия. Никъде няма празно пространство. В черните дупки, за които говорят астрономите, се съдържат най-големите източници на енергия и живот.

Били ли сте женен някога? Никъде не се споменава за ваша връзка с жена.

Не, не съм се женил. Има две гледни точки: много привързаност или никаква. По средата е това, което възобновява човешката раса. Жените поддържат и подсилват жизнеността и духа на някои мъже. При други самотата върши същата работа. Аз избрах втория път.

Почитателите ви се оплакват, че нападате относителността. Странно е твърдението ви, че материята не притежава енергия. Къде е тя?

Първо е била енергията, после материята.

Това нещо подобно ли е на твърдението ви, че вие сте роден от баща си?

Точно! Нека поговорим за раждането на Вселената. Материята е създадена от изначалната и безкрайна енергия, която наричаме Светлина. Материята е проявление на безкрайните форми на Светлината, защото енергията е по-стара.

Вие стигате толкова далеч във враждебността си към теорията на относителността. Че даже изнасяте лекции срещу създателя ѝ.

Запомнете, не пространството се изкривява, а човешкият ум, който не може да осъзнае безкрайността. Ако създателят на теорията за относителността я осъзнава добре, то той би получил безсмъртие, даже физически, стига да иска. Аз съм част от Светлината и тя е музика. Светлината насища всичките ми шест сетива – виждам я, чувам я, докосвам я, помирисвам я, и я мисля. Мисленето за нея е моето шесто чувство. Частиците светлина са написани ноти. Една светкавица може да е цяла соната. Хиляди светкавици са цял концерт.

Числата и уравненията са знаци, които описват музиката на Светлината. Ако Айнщайн беше чул тези звуци, той нямаше да измисля теория на относителността. Тези звуци служат като съобщения за смисъла на живота, че Вселената съществува в перфектна хармония и красотата ѝ е и причина и следствие на Сътворението. Нютон е научил, че тайната се крие в геометричната подредба и движението на небесните тела. Той разбрал, че във Вселената действа висш закон на хармонията. Изкривеното пространство е хаос, хаосът не е музика.

Чувате ли тази музика?

През цялото време. Душевното ми ухо е голямо колкото небето над нас.

Според теорията на относителността на Айнщайн две успоредни линии ще се пресекат в безкрайността. Веднъж създаден, звукът съществува завинаги. Човек може да умре, но продължава да съществува в тишината, което е и най-голямата му сила. Аз нямам нищо против Айнщайн. Той е мил човек и е направил много неща, някои от които ще станат част от музиката. Ще му пиша и опитам да му обясня, че етерът съществува, и че неговите частици са това, което поддържа Вселената в хармония.

Какви са заключенията ви от всички тези знания?

Има десет условия за адаптация. Първото е организмът да е наясно със задачата и задълженията си. Дървото знае, че е дърво, храстът до него също знае, че е храст. Още от дете знаех, че ще направя повечето си открития. Второто условие е решителност – всичко, което се започва, трябва да се довършва.

Какво е третото условие за настройване?

Ръководене на жизнените и духовни енергии. Оттам прочистване на многото нужди, които има човек. В този смисъл на нещата аз никога не съм губил нищо, само съм печелил. Насладил съм се на всички дни и нощи. Може да напишеш : Никола Тесла е бил щастлив човек. Четвъртото изискване е да се настрои физическият механизъм за работа.

Какво имате предвид?

Първо поддръжката на механизма. Човешкото тяло е перфектна машина. Познавам процесите в нея и какво е добро за нея. Храната, която почти всички ядат, е вредна и опасна. Понякога ми се струва, че всички готвачи по света участват в една огромна конспирация.

Петото условие е паметта. При повечето хора мозъкът е пазителят на знания за света, придобити през жизнения цикъл. Но мозъкът се занимава и с по-важни неща от самото запомняне – той избира правилния спомен в правилния момент. Това е навсякъде около нас. Всичко, което някога сме виждали, чували, чели, научили, е около нас във формата на светлина. Откритията, които съм направил, стояха в ума ми дълги години, преди да ги реализирам.

Често споменавате за силата на визуализирането.

Може би трябва да благодаря за всичките си открития на тази сила. Виждам ги пред очите си, както виждам какво се случва в живота ми – реални и видими. Като млад ме беше страх от това, защото не знаех какво е, но после се научих да използвам тази сила като талант или дарба. Визуализирам даже и поправките върху изобретенията  ми. Визуализирайки, решавам сложни математически уравнения. Зрението и слухът ми са перфектни и смея да кажа, че са по-добри от на повечето хора. Чувам гръмотевици на разстояние 150 мили и виждам цветове в небето, които другите не могат. Така съм от дете, след това съзнателно доразвих тези умения.

В младостта си сте били сериозно болен на няколко пъти. Заболяванията част от условията ли са?

Да. Често заболяванията служат за прочистване на тялото и душата. Задължително е човек да страда от време на време. Душата може да излекува повечето болести. Като ученик се разболях от холера, защото върлуваше из Лика. Излекувах се, защото баща ми най-накрая ми позволи да изучавам технологии. За мен илюзията не е болест, а е умението на мозъка да преминава отвъд триизмерното пространство. Илюзиите са ме съпътствали цял живот. Бях в Париж, когато видях смъртта на майка ми. В небето, изпълнено със светлина и музика, се носеха прекрасни същества. Едно от тях беше образ на майка, която ме гледаше с безкрайна любов. След като видението изчезна, аз знаех, че майка ми е починала.

Какво е седмото условие?

Знанието как духовната и жизнената енергия се трансформират в това, което искаме. Осмото е придобиването на контрол върху всички чувства. До това знание или се стига чрез много години труд, или е вродено. Създадох от себе си това, което исках – духовна и изпълнена със смисъл машина.

Деветото условие, господин Тесла?

Прави всичко във всеки момент, така че да не забравяш кой си и защо си на Земята.

Какво е последното условие?

То е и най-важното. Напиши: „Господин Тесла си игра. Той си игра цял живот и се забавляваше.“

Това свързано ли е с вашите изобретения? Игра ли е?

Да, драги ми. Толкова обичах да си играя с електричеството. Винаги ми става неприятно, когато чуя историята за Прометей, който откраднал огъня, за да го даде на хората. Зевс нямал ли е достатъчно светкавици, че е наказал Прометей за една? А светкавиците са най-красивите играчки на света.

Обърквате ме, като твърдите, че вашите открития и изобретения са плод на една игра. Много хора ще се намръщят.

Проблемът е, че хората са прекалено сериозни. Ако не бяха, щяха да са по-щастливи и да живеят по-дълго. Една китайска поговорка гласи, че сериозността намалява живота. За да не се мръщят хората, нека се върнем на нещата, които те смятат за важни.

Читателите биха искали да чуят философията ви за живота.

Животът е ритъм, който трябва да се осъзнае. Аз чувствам този ритъм, насочвам го и го глезя. Той е бил много благодарен към мен и ме е дарил със знанията, които имам. Всичко живо се намира в сложни и прекрасни взаимоотношения: човекът и звездите, амебите и Слънцето, сърцето и кръвообращението, и всичко това в безброй мегавселени. Тези връзки са неразрушими, но могат да бъдат обладани, за да се създават нови връзки, които не нарушават предишното състояние на света.

Вселената е жива във всичките си проявления. Прилича на мислещо животно. Дори камъните са съзнателни същества като хората растенията, хората и животните. Звезда, която блести, иска да бъде видяна и ако не сме толкова погълнати от себе си, ще разберем съобщението ѝ. Дишането, зрението и слухът на човек, трябва да са в синхрон с дишането, зрението и слухът на Вселената.

Струва ми се, че долавям философия от будистки текстове?

Точно така. Има едно изначално познание, което човек винаги е притежавал. Вселената се състои само от една субстанция, която има безброй проявления. Посланията са навсякъде около нас, просто ние сме глухи и слепи за тях. Ако се свържем с тях психически, те започват да излизат наяве. Има много ябълки, но само един Нютон. Той е имал нужда само една ябълка да падне пред него.

Ще ви питам нещо, което трябваше да ви попитам още в началото на разговора ни. Какво е за вас електричеството?

Електричеството е всичко. Светлината е първоизточник на всичко. Тя е също и дистрибутор на всички проявления на Вселената. Аз съм електричество в човешка форма. Вие също, само че не го разбирате.

Работници във вашата лаборатория казват, че се наблюдават светлинни проблясъци и пламъци, когато сте ядосан или се чувствате застрашен. Вярно ли е?

Това е психически разряд и предупреждение. Светлината винаги е била на моя страна. Знаете ли как открих въртящото се магнитно поле и асинхронния електродвигател? Една нощ в Будапеща наблюдавах залеза. Спомних си за Фауст и започнах да го рецитирам. След това в диска на Слънцето видях и двете бъдещи изобретения.

Науката и поезията едно и също нещо ли са за вас?

Те са двете очи на един човек. Творящата енергия е идентична със светлинната.

Въображението е по-реално от самия живот според вас?

Въображението дава живот на живота. Аз се храня с мислите си. Научил съм се да контролирам емоциите, мечтите и виденията си. Целия си живот съм прекарал в екстаз. Това е източникът на моето щастие. Това ме е поддържало през всичките години на работа, която е достатъчна за пет живота. Най-добре е да се работи нощем, защото тогава се виждат звездите и връзката с Вселената е по-силна.

Споменахте, че аз, както всичко друго, съм Светлина. Това ме ласкае, но признавам, че не го разбирам напълно. Бихте ли обяснили?

Защо да не разбирате? Толкова е просто. Всичко е светлина. В някой лъч светлина се крие съдбата на една нация, всяка нация си има собствен лъч. И запомнете: никой човек, който е съществувал, не е умирал. Той се трансформира в светлина и продължава да съществува под тази форма. Тайната на това се крие във факта, че светлината се връща в началното си състояние.

Това прераждане ли означава?

Предпочитам да го наричам връщане към предишна енергия. Христос и няколко други са знаели тази тайна. Аз се опитвам да разбера как да запазвам тази енергия. Не го правя за себе си, а за доброто на човечеството. Вярвам, че моите открития правят живота на хората по-лесен и го насочват към едно по-морално и духовно състояние.

Източник: мегавселена

Петър Дънов: Какво да ядем в различните дни от седмицата

 

Предлагаме ви полезни съвети на Учителя Петър Дънов, свързани с храненето през дните от седмицата.

Според него през всеки ден от седмицата трябва да се приемат определени храни, тъй като различните планети въздействат върху техния растеж. Именно заради това в деня на съответната планета можем да ползваме най-пълноценно вложеното от природата във всеки плод.

Ето на кои храни да заложите в различните дни от седмицата:

Понеделник – денят на Луната – приемайте зелени храни – лапад, лобода, зелен боб, маруля, краставица, зеле, може и царевица.

Вторник – денят на Марс – червени и люти храни – домати, червени чушки, репички, лук, чесън, хрян, бяла ряпа, може и спанак.

Сряда – денят на Меркурий – най-добре се усвояват моркови, круши, лимони, пъпеш, праскови.

Четвъртък – денят на Юпитер – картофи, тиква, бамя и млечни продукти.

Петък – денят на Венера – грах, сусам, ябълки, сини сливи, череши, вишни, ягоди и малини.

Събота – денят на Сатурн – наблегнете на ядките – орехи, бадеми, лешници. Освен тях са подходящи и кестени, сушени плодове, зрял боб, патладжани, кафе и какао.

Неделя– денят на Слънцето – леща, ориз, грозде, портокали, мандарини, кайсии.

Ваня Асенова
Източник: www.highviewart.com
Снимка: pixabay

УРОЦИТЕ НА БУДА

Сидхарта Гаутама Буда, наричан само Буда, е духовен учител от Индия, който поставя началото на будизма. Знаете ли, че “буда” всъщност е титла, която се дава на първото духовно пробудило се същество в една ера, т.е. значи “пробуденият, просветеният на нашата епоха“. Смята се, че Буда е живял около 563 пр.н.е. Неговите съвети са предавани от поколение на поколение, докато 4 века след смъртта му са записани за първи път, за да стигнат и до нас. Да си припомним заедно някои от тях…

1.За настоящето
Не живей в миналото, не мечтай за бъдещето, концентрирай съзнанието си върху настоящия момент.
Тайната на здравия дух и тяло е да не скърбиш за миналото, да не се притесняваш за бъдещето, да не живееш с очакването за предстоящи проблеми. Живей в настоящия момент мъдро. Изживявай го пълноценно.

2. За споделянето
Хиляди свещи могат да бъдат запалени от една свещ и това няма да намали нейния живот. Така и щастието не намалява, когато се споделя.

3.За силата на мислите
Нашите мисли ни оформят. Ние ставаме такива, каквито са мислите ни. Те оформят нашия свят.

4. За гнева
Да се гневиш е като да стискаш горещ въглен, надявайки се да хвърлиш по някой друг – този, който ще се изгори, си ти.
Няма да бъдеш наказан за своя гняв. Ще бъдеш наказан от своя гняв.

5. За търпението
Каната се пълни капка по капка.

6. За истината
Има само две грешки, които човек може да направи по пътя към истината – да не го извърви докрай и никога да не тръгне по него.

7. За пътя
Не можеш да извървиш пътя, освен ако ти самият не си се превърнал в пътя.

8. За спасението
Никой не може да ни спаси, освен ние самите. Ние сме тези, които трябва да извървим пътя към своето спасение.

9. За думите
Езикът е като остър нож – убива, без да пусне кръв.

10. За постоянството
Никога не гледам какво е постигнато. Винаги гледам към това, което остава да бъде направено.

11. За прошката
Да разбереш всичко значи да простиш за всичко.

12. За съмнението
Нищо не е така унищожително както навика на съмнението. Съмнението разделя хората, разрушава приятелствата, отрява отношенията. То е като меч, който убива.

13. За собствения път
Не върви след никого. Върви само след себе си.

14. За бездействието
Не е достатъчно да бъдеш добър човек, ако не правиш нищо.

15. За съдбата
Не вярвам в съдбата, която се стоварва върху човека, без значение какво прави той. Вярвам в съдбата, която се стоварва върху онези, които не правят нищо.

16. За разума
Не вярвайте на нищо, независимо къде сте го прочели или кой го е казал, дори аз да съм го казал, освен ако то не е в съгласие с вашия собствен здрав разум и ум.

17. За собственото “Аз” и другите
Победата над собственото “Аз” е по-добра от победата над всички други хора. Никой не може да превърне в поражение победата на човека, който е превъзмогнал себе си.
Можеш да победиш хиляди мъже в жестока битка, но само онзи, който победи себе си, е най-доблестният победител.
Не се занимавай с чуждите грешки и постъпки, нито с чуждото нехайство, а осъзнай собствените си постъпки и собственото си нехайство.
Нека всеки човек насочи първо себе си към това, което е правилно, и едва тогава да учи другите.

18. За промяната
Да се учиш, значи да се променяш.

19. За свободата
Научи се да даваш свобода; това е ключът към щастието.
Пусни на свобода това, което най-много обичаш; ако се върне при теб, твое е за цял живот.

20. За страховете
Цялата тайна на съществуването е да нямате страхове. Никога не се страхувайте какво ще стане с вас. Тогава ще бъдете свободни.

Автор: Гергана Лабова
Източник: gnezdoto.net

„ЯЙЦЕТО“ ОТ АНДИ УЕЪР

ЕДИН КРАТЪК, НО ГЕНИАЛЕН РАЗКАЗ, КОЙТО ЩЕ ВИ НАКАРА ДЪЛБОКО ДА СЕ ЗАМИСЛИТЕ…

Беше на път за вкъщи когато претърпя автомобилна катастрофа. Нищо специално, но катастрофата беше фатална. Остави зад теб жена и две деца. Беше болезнена смърт. Докторите направиха всичко по силите си, но не се получи. Тялото ти беше така натрошено, че по добре, че не се получи – повярвай ми. И тук ти ме срещна.

• „Но какво… какво се случи?“ Попита. „Къде съм?“

• „Ти умря,“ обясних ти, без излишно увъртане.

• „Имаше… камион, той поднесе и…“

• „Да,“ потвърдих аз.

• „Аз… аз съм мъртъв?“

• „Мхм, но не се чувствай зле за това. Всички умират,“ казах аз.

• Огледа се наоколо. Нищо, освен ти и аз. „Какво е това място?“ Попита. „Това ли е животът след смъртта?“

• „Нещо такова“, отвърнах аз.

• „Ти ли си Бог?“ попита ти.

• „Мда,“ Отговорих ти, „Аз съм Бог.“

• „Децата ми… жена ми,“ каза ти.

• „Какво за тях?“

• „Те ще бъдат ли добре?“

• „Това обичам да чувам,“ казах аз. „Току що умря, а се притесняваш за семейството си. Тук това е нещо хубаво.“

Погледна ме с удивление. Въобще не ти приличах на Бог. Изглеждах по-скоро като някакъв мъж. Или може би жена. Може би някакъв неясен авторитет. Повече на учител по граматика отколкото на всевишният.

• „Не се притеснявай,“ казах аз. „Те ще са добре. Децата ще те запомнят като перфектния баща. Те нямаха времето да развият презрения към теб. Жена ти ще плаче външно, но вътрешно ще бъде тайно облекчена. Да бъдем честни, бракът ти се разпадаше. Ако това е някаква утеха, тя ще се чувства много виновна, че изпитва облекчение от смъртта ти.“

• „Оу,“ каза ти. „Какво следва сега? Ще отида ли в рая, или в ада, някъде… ?“

• „Нищо подобно,“ казах аз. „Ще бъдеш прероден.“

• „Ах,“ възкликна ти. „Значи индусите са били прави.“

• „Всички религии са прави по техен си начин,“ казах аз. „Върви с мен.“

• И ти ме последва, тръгнахме заедно из нищото. Попита ме „Къде отиваме?“

• „Никъде всъщност,“ казах аз. „Просто е приятно да вървиш докато говориш.“

• „Какъв е смисълът тогава?“ Попита отново ти. „Когато се преродя ще бъда празно платно, нали? Бебе. Всички мои преживявания и опит, всичко, което съм направил през изминалите животи. Няма да има значение?“

• „Не точно!“ поправих те аз. „В себе си притежаваш всичките опит и знание от предишните ти животи. Просто в момента не си ги спомняш.“ Спрях да ходя и те хванах за раменете. „Твоята душа е много по-великолепна, красива и огромна от колко можеш да си представиш. Човешкият разум може да побере само частица от това, което всъщност си. То е сякаш да потопиш пръст в чаша с вода, за да разбереш студена или топла е тя. Поставяш малка част от себе си в съда, и когато я вземеш обратно при теб, придобиваш цялата опитност която тя носи. Ти прекара последните 48 години в човешко същество и все още не си се разгънал напълно, за да усетиш другата огромна част от твоето съзнание. Ако се задържиш достатъчно дълго тук, ще започнеш да си спомняш всичко. Но няма смисъл да правим това между различните животи.“

• „Колко пъти съм се прираждал тогава?“

• „О, много. Безброй много. И в много различни животи.“ Обясних аз. „Този път ще бъдеш китайско селско момиче през 540-а година след Христа.“

• „Чакай, какво?“ запъна ти. „Изпращаш ме назад във времето?“

• „Ами, технически погледнато – да. Но времето, както ти го познаваш, съществува само в твоята реалност. Там откъдето идвам аз, нещата са различни.“

• „От къде идваш тогава?“ попита ти.

• О, разбира се,“ обясних ти „Идвам от някъде. Някъде другаде. И там има други като мен. Знам, че искаш да разбереш какво е там, но да сме честни, не би могъл.“

• „О…,“ каза ти, разочарован. „Но почакай. Ако бъда прероден на различни места в различно време, в един момент може да срещна себе си.“

• „Разбира се. Случва се постоянно. Но и в двата живота осъзнаваш само собствената си линия на живот, и не разбираш какво се случва.

• „Тогава какъв е смисълът на всичко това?“

• „Сериозно?“ попитах. „Наистина? Питаш ме за смисъла на живота? Не е ли малко изтъркано вече?

• „Мисля, че е разумен въпрос,“ настоя ти.

• Погледнах те в очите и ти казах. „Причината за всичко това, че създадох тази Вселена е, за да можеш ти да съзрееш.“

• „Имаш предвид човечеството? Искаш ние хората да съзреем?“

• „Не, просто ти. Направих всичко това за теб. С всеки изживян живот ти ставаш все по-голям и велик интелект.“

• „Само за мен? Ами всички останали?“

• „Няма никой друг,“ казах аз „В тази Вселена сме само Аз и Ти.“

• Втренчи празен поглед в мен и каза. „Ами… всичките хора на Земята…“

• „Само ти. Различни твои инкарнации.“

• „Почакай. Аз съм всички!?“

• „Сега вече схващаш,“ казах аз, с поощрително потупване по гърба.

• „Аз съм всяко човешко същество, което някога е живяло?“

• „Или който някога ще живее, да.“

• „Аз съм Ейбрахам Линкълн?“

• „Също и Джон Уилкс Бут,“ добавих аз. // Джон Бут – убиецът на Ейбрахам Линкълн //

• „Аз съм Хитлер?“ Каза ти си изумление.

• „Ти си и милионите хора, които той изби.“

• „Аз съм и Исус?“

• „… и всички, които го последваха.“

Остана безмълвен за известно време.

• „Всеки път когато си пожертвал някого,“ обясних аз, „всъщност си жертвал себе си. Всеки мил жест, който си направил, си направил за себе си. Всеки весел или тъжен момент, минал или предстоящ, всъщност си ти.“

Помисли си дълго време.

• „Но защо?“ Попита ти. „Защо правиш всичко това?“

• „Защото един ден ти ще станеш като мен. Защото това си ти – един като мен, мое дете.“

• „Уоу,“ изумен извика ти. „Искаш да кажеш, че аз съм Бог?“

• „Не, все още не. Ти си зародиш. Все още растеш. Когато изживееш всеки човешки живот през вечността, ще станеш достатъчно голям за да се родиш.“

• „Значи казваш, че цялата вселена е само…“

• „Яйце.“ Довърших аз. „А сега е време да започнеш своя нов живот.“ И те изпратих по пътя…

„Космосът е в нас самите;
направени сме от звездите.
Ние сме начинът на космоса да опознае себе си“ – Карл Сейгън

Автор: Анди Уеър

източник: fresh-science.com

ЗАЩО В ЖИВОТА НИ ИДВАТ ТРУДНИ ВРЕМЕНА?

Понякога се чудим, не може ли винаги всичко в живота ни да бъде хубаво? Защо са ни трудностите?

Но вселената е по-мъдра от нас. Ако винаги всичко е лесно и хубаво, ние ще престанем да го ценим, ще спрем да се радваме и да се усъвършенстваме и напълно ще забравим за Бога.

„Ако в живота ви идва дъжд, съсредоточете се върху цветята, които ще разцъфнат благодарение на него.“

Спомнете си историята на древен Египет. Имало години, когато Нил излизал от коритото и потапял всичко, а хората понасяли глад и бедствия години наред. После обаче идвали плодородни години. Тогава всички се радвали.

Така е и в живота ни – пoнякога се случва нещо извънредно, което в последствие се оказва, че е подготвяло почвата за нещо важно и значимо.

Когато вали дъжд, ние можем да се ядосваме, че ще се измокрим, че навсякъде се образуват локви, че става кално… И мислейки така, дъждът се превръща за нас в бедствие. Но можем да погледнем и по друг начин.

Благодарение на него растат плодове, зеленчуци, цветя. Така се отнасят например в Сицилия и наричат дъжда „благословена вода“.

„Обикновено именно предизвикателствата по пътя ни показват кои сме всъщност.“

Всички трудности ни правят по-добри, по-силни и по-чисти, ако съумеем да останем себе си и да не падаме духом. Ако обаче изпаднем в униние и депресия, ако проклинаме съдбата си, това ще бъдат просто едни ужасни периоди, които не водят до никъде и нищо не променят.

Спомнете си за Виктор Франкъл, който попада в концентрационен лагер и не само оживява, а този период се превръща в основа за неговата работа като психолог след войната, период на вътрешна трансформация. Въпреки годините на страдание в лагерите на смъртта, където загиват всичките му близки – майка му, баща му, брат му и бременната му съпруга, – Виктор не престава да вярва, че животът има смисъл. А какво е да преживееш ужаса на концентрационния лагер в сравнение с днешните трудности и проблеми, които ние преживяваме…

Трудностите могат да разкрият нещо дълбоко скрито в нас, наши таланти и черти от характера, до които иначе не бихме достигнали сами. А помните ли историята на Ник Вуйчич, който е роден без ръце и крака, а днес не само води пълноценен и смислен живот, но и е един от най-популярните оратори, който вдъхновява милиони хора по света. Вероятно нямаше да стане това, което е, ако се беше родил като всички други деца.

Актрисата Чарлийз Терон се разделя с голямата си мечта да бъде балерина след сериозна травма на коляното, но променяйки посоката на своя житейски път, се превръща в една от най-популярните холивудски звезди.

Трудностите, изпитанията и дори трагедиите понякога се превръщат в предвестник на нещо голямо и важно в живота ни, в намирането на правилния път. Те сякаш се превръщат в указателни табели, които посочват пътя на заблудил се пътник…

Тежките моменти ни помагат и за това, да разберем, че винаги има някой, който да се погрижи за нас. Просто ако му позволим.

„Ако Бог е с теб, от какво тогава се страхуваш? А ако не е с теб, то тогава на какво се надяваш?“

Понякога в живота ни се случват тежки и сериозни кризи във всички области на живота, просто за да се обърнем към Бога. Получавали сме малки подсказки, леки потупвания по рамото, но сме оставали безчувствени към Бога… Тогава идват сериозните изпитания.

Казват, че най-напред Бог разговаря с нас като любовен шепот, после се появява гласът на съвестта и накрая идват страданията. Ако ние се научим да чуваме шепота и дори гласа на съвестта, то и страданията ще бъдат много по-слаби.

А Бог е добър и щедър.

Източник: gnezdoto.net

Не си длъжен да имаш пролетна умора

В сезона на зимата като че ли се радваме и ценим всеки слънчев лъч, които си пробие път между облаците. И когато вече слънцето трайно заеме мястото си, започваме малко по-малко да му се мръщим и да се крием от него. След това, когато стане топла пролет, всичко и около нас започва да ни “навива” да се почувстваме уморени. Става масова мода всички да се оплакват от пролетната умора. И постепенно този мисловен модел надделява и не ни остава нищо друго освен да се “предадем”.

              А ако ти кажа, че пролетната умора е само програма, която сам и доброволно зареждаш в съзнанието си. Разбира се, че след зимните месеци има лек период на адаптация на интелигентния ти организъм. Разбира се, че е нужно навреме и нежно да се погрижиш за него. Да го подсилиш и му помогнеш да премине през този период с лекота. Но със сигурност онази вирусна програма, която сам се съгласяваш да “инсталираш”,
отнема огромна част от енергията и рабоспособността ти, само защотоси активирал в твоя софтуеър програмата “пролетна умора”. Вече си чувал за един от основните закони на Вселената, че Подобното привлича подобно. И склонноста ти да очакваш пролетната умора, да мислиш за нея, да говориш за нея, да се оплакваш от нея е точно онова подобно, което в крайна сметка я води при теб. Експериментирах това години наред. И то наистина работи.

Просто в една прекрасна далечна пролет реших, че не съм длъжна да имам пролетна умора. Точно тогава взех решение, че няма да хленча по въпроса, няма да се поддавам на масовата тенденция, няма да го коментирам с приятели, нама да я очаквам и съответно няма да я поканя. Взех решение, че искам да се радвам на всички нюанси, които носи със себе си пролетта. Да бъда пълноценна. Да бъда пълна с енергия. Да се грижа за себе си.

Да! Ще хапвам повече свежа храна. Да! ще прекрвам повече време на открито и ще дишам свеж въздух. Да! Ще си правя билчици. Да! Ще пия повече вода. Да! Ще намеря начин да отделям време на любимите си занимания с йога и медитация. Да! Ще си добавям към дневното си меню добавки като пчелен прашец, ленено масло, конопено семе, мед, сурово какао и т.н. И Да! Ще държа далеч от съзнанието си онази странна програма, която незнайно защо толкова много хора са избрали като своя без дори да я подложат на съмнение. Ето ти още една много добра идея тук.

                   И знаете ли какво? Получава ми се. Минавам все по невидимо през пролетната умора. И все по-пълноценни са пролетните ми дни. Защото АЗ ИМАМ ПРАВО НА ИЗБОР!  Защото СПРЯХ ДА СЕ ЧУВСТВАМ ДЛЪЖНА! Защото СПРЯХ ДА ОЧАКВАМ!

Опитай и ти! Не ми се доверявай просто така, а опитай и ще бъдеш много приятно изненадан от себе си. Защото ключа за всичко което ни се случва е в нашите ръце. Това е твоето тяло и ти сам можеш да избереш кое е добро за него.

Не! Не си длъжен да имаш пролетна умора. Ама никак даже 😉

ЖИВОТЪТ Е ПРЕКРАСЕН! ТИ СИ ПРЕКРАСЕН!

Милена Голева

Източник: milenameditations.com

Отхвърляйки бащата…

При първата среща (момче на 6 години, тежко невротично разстройство):
– С кой живееш?
– С мама.
– А татко?
– Него го изгонихме.
– Как така?
– Разведохме се с него… той ни унижава… той не е мъж… провали най-хубавите ни години…

При първата среща (тийнейджър на 14 години, тежки мигрени, припадъци, противозаконно поведение):
– А защо не си нарисувал баща си, нали сте едно семейство?
– Него по-добре изобщо да го нямаше, такъв баща…
– Какво искаш да кажеш?
– Той провали целия живот на майка, държи се като свиня… сега не работи…
– А към теб лично как се отнася баща ти?
– Ами, не се кара за двойките…
– … и това е всичко?
– Всичко, … какво от него?… дори парите за развлечения сам си изкарвам…
– А как ги изкарваш?
– Плета кошници…
– А кой те научи?
– Баща ми… той много неща ме е научил и риба мога да ловя… мога да карам кола… малко, из селото… ето, пролетта измазахме лодката с катран, с баща ми ще отидем на риболов.
– Как седиш в една лодка с човек, който е по-добре да го няма на този свят?
– … ами, с него имаме такива… интересни отношения… когато майка замине, на нас ни е хубаво…. тя не се разбира с него, а аз мога и с майка и с татко да се разбирам, когато не са заедно…

При първата среща (момиче на 6 години, проблеми с общуването, не внимава, нощни кошмари, заекване, гризе си ноктите…):
– Защо си нарисувала само мама с братчето, къде сте баща ти и ти?
– Ами, ние сме на друго място, за да може мама да е в добро настроение…
– А ако всички сте заедно?
– Това е лошо…
– Как е лошо?
– … … (момичето плаче)
След известно време:
– Само не казвайте на мама, че обичам и татко, много…

При първата среща (тийнейджър с тежки невротични нарушения):
– … Вашият син наистина ли вярва, че баща му е починал?
– Да! Ние специално му го казахме,… а то, не дай Боже, да поиска да се срещне с него, после не може да излезем на глава… но ние с бабата само добри неща говорим за бащата, за да не се тревожи и да се стреми да стане добър човек.

При първата среща (момче на 8 години, тежка депресия и множество други заболявания):
– … Ами татко?
– Не знам…
Обръщам се към майката:
– Вие не говорите ли за смъртта на бащата?
– Той знае, говорили сме за това…. (майката плаче), той дори не пита и снимки не иска да гледа.

Когато майката излиза от кабинета питам момчето:
– … на теб интересно ли ти е да научиш за татко си?
Момчето се оживява и за първи път ме поглежда в очите.
– Да, но не трябва…
– Защо?
– Мама пак ще се разплаче, не трябва.

За времето, през което съм работила с деца в своята практика съм се сблъскала със следните факти:

• Децата обичат своите родители еднакво силно независимо от тяхното поведение.

• Детето възприема майката и бащата като едно цяло и като най-важната част от самото себе си.

• Отношението на детето към бащата и на бащата към детето винаги се оформя от майката. (Жената се явява посредник между бащата и детето, и именно тя превежда на детето: кой е баща му, какъв е той и как то трябва да се отнася към него).

Майката има абсолютна власт над детето и съзнателно или несъзнателно тя прави с него всичко, което поиска. Тази сила е дадена на жената от природата, за да може потомството да оцелее без излишно съмнение. Първоначално майката е целият свят на детето, а по-къ
но чрез себе си тя въвежда детето в света. Детето опознава света чрез майката, вижда света през очите й,
фокусира се върху това, което е значимо за майката. Съзнателно и несъзнателно
майката активно формира възприятието на детето. Майката запознава детето  бащата, тя превежда степента на значимост на бащата. Ако майката не се доверява на съпруга си, то детето ще избягва баща си.

При първата среща:
– Моята дъщеря е на 1 година и 7 месеца. Тя бяга с викове от баща си, а когато той я вземе  ръце тя плаче и се отскубва. Напоследък започна да казва на баща си: „Махай се, не те бичам. Ти си лош”.
– А какво изпитвате вие към съпруга си?
– Много съм му обидена… до сълзи.


Отношението на бащата към детето също се формира от майката
. Например, ако жената не уважава бащата на детето, то мъжът може да откаже да му обръща внимание. Често се повтаря една и съща ситуация: достатъчно е жената да промени вътрешното си отношение към бащата на детето и той неочаквано проявява желание да види детето и да участва в неговото възпитание. Това се случва дори когато бащата е игнорирал детето дълги години.

• Ако е нарушено вниманието или паметта, има неадекватна самооценка, а от поведението има какво да се желае – то в душата на детето катастрофално не достига бащата.
• Отхвърлянето на бащата в семейството често води до прояви на интелектуални и психични затруднения в развитието на детето.
• Ако е нарушена комуникативната сфера, има висока тревожност и страхове, а детето не се е научило да се приспособява към живота и навсякъде се чувства чуждо – значи не може да намери в сърцето си своята майка.
• Децата по-лесно се справят с проблемите на порастването, ако чувстват, че майката и бащата ги приемат изцяло такива, каквито са.
• Детето расте емоционално и физически здраво, когато се намира извън зоната на проблемите на своите родители – на всеки поотделно и/или като двойка. Тоест, то заема своето детско място в семейната система.
• Детето винаги „вдига знамето“ за отхвърления родител. Затова в своята душа ще се свърже с него по всякакви начини. Например, то може да повтори тежката му съдба, характер, поведение и т.н. И колкото по-силно майката не приема тези особености, толкова по-ярко се проявяват те в детето. Но веднага щом майката искрено разреши на детето да прилича на своя баща и да го обича открито в детето се появява избор: да се свърже с баща си чрез обремененостите или да го обича директно – със сърцето си.

Детето е еднакво лоялно към майката и към бащата, то е свързано с тях чрез любовта. Но когато отношенията в двойката стават тежки, детето със силата на своята лоялност и любов дълбоко се включва в тежкото нещо, причиняващо болка на родителите. То взима върху себе си толкова, че в действителност веднага много облекчава душевните страдания на единия или и на двамата родители. Например, детето може да стане психологически равно на родителите: другар или партньор. И дори психотерапевт. А може да стане и повече от тях, заменяйки психологически техните родители. Такъв товар е непосилен както за физическото, така и за психическото здраве на детето. Все пак, в крайна сметка, то остава без своята опора – без родителите си.

Когато майката не обича, не се доверява, не уважава или просто е обидена на бащата на детето, то гледайки детето и виждайки в него много проявления на бащата, съзнателно или несъзнателно дава на детето да разбере, че неговата „мъжка част“ е лоша. Тя сякаш казва: „Това не ми харесва. Ти не си мое дете, ако приличаш на баща си.“ И от любов към майка си и още по-точно от дълбок стремеж да оцелее в дадената семейна система детето все пак се отказва от баща си, а следователно и от мъжкото в себе си.

За подобен отказ детето плаща твърде висока цена. В душата си то никога не си прощава това предателство. И задължително ще се накаже за това с провалена съдба, лошо здраве, неуспех в живота. Да живееш с тази вина е непоносимо, дори и ако тя не винаги е осъзната. Но това е цената за неговото оцеляване.

За да усетите какво се случва в душата на детето, опитайте се да затворите очи и да си представите двамата най-близки за вас човека, за които вие можете, без да се замисляте, да дадете живота си. А сега и тримата, здраво държейки се за ръце, се озовавате в планината. Но планината, на която стоите, неочавано рухва. И се оказва, че вие по чудо сте се задържали на скалата, а двамата ви най-близки хора са увиснали над пропастта, държейки се за ръцете ви. Силите ви свършват и вие разбирате, че няма да може да изтеглите и двамата. Може да спасите само единия. Кого ще изберете? В този момент майките като правило казват: „Не, по-добре да умрем всички заедно. Това е ужасно!“ Наистина, така би било по-лесно, но условията в живота са такива, че детето трябва да направи невъзможен избор. И то го прави. По-често на страната на майката.
„Представете си, че все пак сте пуснали единия човек и сте изтеглили другия.
– Какво ще чувствате към този, който не сте могли да спасите?
– Огромна, изпепеляваща вина.
– А към този, заради който сте направили това?
– Ненавист”.

Но природата е мъдра – в детството темата за гнева към майката е под жестоко табу. Това е оправдано, защото майката не само дава живот, тя също го поддържа. След отхвърлянето на бащата майката остава единственият човек, който може да ни поддържа в живота. Тогава изразявайки своя гняв може да срежем клона, на който седим. Затова този гняв се обръща навътре (автоагресия). „Аз се справих лошо, предадох татко, не направих достатъчно, за да…. аз и само аз. Мама не е виновна – тя е слаба жена.“ И тогава започват проблемите с поведението, с психическото и физическото здраве.

Мъжкото е много повече от приликата със собствения баща. Мъжкият принцип е законът. Духовността. Честта и достойнството. Чувството за мярка (вътрешното усещане за уместност и навременност). Социалната самореализация (работата по сърце, добрият материален доход, кариерата) е възможна само, ако в душата си човекът има положителен образ на баща си.

Колкото и забележителна да е майката, само бащата може да инициира възрастната част в детето. (Дори ако самият баща не е успял да изгради отношенията си със собствения си баща. За процеса на инициация това не е толкова важно.) Вие навярно сте срещали възрастни хора, които са инфантилни и безпомощни като деца? Започват много неща едновременно, имат много проекти, но така и не довръшват нито един от тях. Или такива, които се боят да започнат дадено нещо, да бъдат активни в социалната самореализация. Или такива, които не могат да кажат „не“. Или не спазват дадената дума, на тях е трудно да се разчита за каквото и да е. Или такива, които постоянно лъжат. Или такива, които се боят да имат собствена гледна точка, съгласяват се с другите въпреки своята воля, „клякайки“ пред обстоятелствата. Или обратното, такива, които се държат предизвикателно, воюват със заобикалящия ги свят, противпоставяйки се на другите хора, правейки всичко напук или дори се държат противозаконно. Или такива, за които е много трудно да живеят в социума, всичко е „прекомерно“ и т.н. Всички тези са хора, които не са имали достъп до своя баща.

Само близко до баща си малкото дете за първи път учи границите. Собствените граници и границите на другите хора. Границите на позволеното и непозволеното. Своите възможности и способности. Близко до баща си детето чувства как действа законът. Неговата сила. (С майката отношенията се основават на различен принцип: без граници, пълно сливане). За пример може да си спомните поведението на европейците (в Европа е силно изразен мъжкият принцип) и на руснаците (в Русия е силно изразен женският принцип), когато те се оказват в едно пространство. Европейците, на каквото и малко пространство да се окажат, интуитивно се разместват по такъв начин, че никой на никого да не пречи, никой да не нарушава ничии граници и дори ако това е пространство, препълнено с хора за всеки остава място за неговите интереси. Ако се появят руснаци, те ще запълнят всичко със себе си. Вече за никой няма да има свободно място около него. Така със своето поведение те разрушават чуждото пространство, тъй като нямат свои собствени граници. Започва хаос. И точно това се случва, което представлява женското без мъжкото.

Именно в мъжкия поток се оформят достойнството, честта, волята, целеустремеността, отговорността – високо ценени човешки качества във всички времена.

С други думи децата, които майката не е допуснала до бащиния поток (съзнателно или несъзнателно) не могат леко и естествено да събудят в
себе си уравновесения, възрастния, отговорния, логичния, целеустремения човек – сега се налага да се полагат огромни усилия. Тъй като психически те са си останали момчета и момичета, и така и не порастват в мъже и жени.

Така за решението на майката да отдели детето от бащата, човек плаща цял живот невероятно висока цена. Сякаш той е загубил благословията на живота.

 


„Ако жената уважава мъжа, а мъжът уважава жената децата също изпитват уважение към себе си. Който отхвърля мъжа (или жената), той отхвърля него (или нея) в децата. Децата възприемат това като лично отвхърляне.“

– Берт Хелингер

Бащата има различни, но еднакво значими роли както за сина, така и за дъщерята. За момчето бащата е неговата самоидентификация по пол (т.е. усещането да си мъж не само физически, но и психически). Бащата – за сина това е родината, неговата „стая“.

Момчето от самото начало се ражда при човек от другия пол. Всичко, до което се докосва момчето в майката, му е чуждо по същност, различно от него самия. Майката преживява подобно чувство. Затова е забележително, когато майката успее да даде на сина си своята любов, напълвайки го с женския поток, иницииращ женските принципи, а след това го пусне с любов да отиде в родината си – при своя баща. (Между другото, само в този случай синът може да уважава своята майка и да ѝ бъде искрено благодарен). От момента на раждането до около три години, момчето се намира в полето на влияние на майката. Т.е. то се насища с женското: чувствителността и нежността. Способността за близки, интимни и дълготрайни емоционални отношения. Именно с майката детето се учи на емпатия (съпричастие към душевното състояние на друг човек). От общуването с нея се поражда интереса към общуване с други хора. Активно се инициира развитието на емоционалната сфера, а също така и интуицията и творческите способности – те също са в сферата на женското. Ако майката е била открита в своята любов към момчето, то впоследствие ставайки възрастен, такъв човек ще бъде грижовен мъж, нежен любовник и любящ баща.

Обикновено след третата година майката пуска сина при бащата. Важно е да се подчертае, че тя го пуска завинаги. Да го пусне означава, че тя разрешава на момчето да се изпълни с мъжкото и да бъде мъж. И за този процес не е толкова важно дали бащата е жив или мъртъв. Бащата може да има друго семейство, да е далеч или да има тежка съдба. Случва се и биологичният баща да го няма и да не може да бъде до детето. Тогава има значение това, което майката чувства в душата си към бащата на детето. Ако жената не може да се съгласи нито с неговата съдба, нито с него като с правилния баща на нейното дете, то момчето получава доживотна забрана за мъжкото. И дори правилна среда, в която то да се завръща не може да компенсира тази загуба за него. Момчето може да се занимава с мъжки спортове, вторият съпруг на майката може да е забележителен и мъжествен мъж, възможно е дори да има дядо или чичо, които са готови да общуват с детето, но всичко това ще остане на повърхността само като форма на поведение. В душата си детето никога няма да се осмели да наруши майчината забрана. Но ако жената все пак успее да приеме бащата на детето си в своето сърце, то детето несъзнателно ще почувства, че мъжкото е нещо добро. Майката е дала своята благословия. Сега, когато срещне в живота си мъже: дядото, приятелите, учителя или новия съпруг на майката, момчето ще може чрез тях да се изпълни с мъжкия поток. Който той ще вземе от своя баща.

Единственото, което има значение, е какъв образ има в душата на майката за бащата на детето. Майката може да допусне детето до бащиния поток само при условие, че в душата си тя уважава бащата на детето си или поне се отнася добре към него. Ако това не се случва, тогава е безполезно да се казва на съпруга: „Отиди да поиграеш с детето. Отидете да се разходите заедно“ и т.н., защото бащата няма да чуе тези думи, точно както и детето. Въздействие има само това, което е прието в душата. Благославя ли майката бащата и детето да имат взаимна любов един към друг? Изпълва ли се майчиното сърце с топлина, когато тя вижда колко детето прилича на своя баща? Когато бащата получава признание момчето започва активно да се изпълва с мъжкото. Така развитието тръгва по мъжкия модел с всички мъжки особености, навици, предпочитания и нюанси. Т.е. сега момчето много започва да се различава от майчиното женско и все повече започва да прилича на бащиното мъжко. Така порастват мъже с изразено мъжко в себе си.

При дъщерите този процес протича различно. Момичето също до три години се намира с майката, напълвайки се с женското. Когато стане на около три-четири години тя минава под влиянието на бащата и се намира в полето на неговото внимание до около шест-седем години. През това време активно се инициира мъжкото: волята, целеустрменността, логиката, образното мислене, паметта, вниманието, трудолюбието, отговорността и т.н. И най-вече, именно в този период се залага разбирането, че момичето се отличава от баща си заради своя пол. Това, че дъщерята прилича на майка си и скоро ще стане такава красива жена като своята майка. Именно в този период дъщерите обожават своите бащи. Активно проявяват признаци на внимание и влечение към бащите си. Добре е, ако майката подкрепя това, а бащата успее да покаже на дъщерята, че тя е прекрасна и той я обича. По-късно именно този опит от общуването с най-важния мъж в живота ще ѝ позволи да се преживява като привлекателна жена. Дъщери, които не са допуснати своевременно до бащите си психически остават момичета, независимо, че отдавна са станали възрастни.

След известно време е много важно бащата да пусне дъщерята обратно при майката – в женското, и също е важно майката да я приеме. Това се случва, когато момичето започне да усеща, че бащата обича майката повече от нея и че бидейки жена, майката е по-привлекателна и по-подходяща за бащата. Това е една горчива раздяла с най-добрия мъж, но е невероятно изцеляваща. Сега в момичето са инициирани мъжките принципи, което означава, че тя може да получи много в живота. Но най-важното, тя вече има щастлив опит да бъде приета и любима за един мъж. Връщайки се при майката сега цял живот дъщерята ще се изпълва с женското. Тази сила й дава възможност да намери добър партньор и да създаде семейство, да роди и възпита здрави деца.

Обикновено след подобно откритие майките се чувстват объркани и изпълнени с противоречия. Всички те задават едни и същи въпроси: „Какво се случва, когато не само че не обичам бащата на детето си, а дори го ненавиждам?! Него дори няма за какво да го уважавам – той е пропаднал човек! Аз трябва ли да лъжа детето, че баща му е добър човек? Та аз казвам на детето: ‘Погледни своя баща…. Моля те, само не ставай като него!’“ Или: „Когато виждам как дъщеря ми мръщи вежди точно като баща ѝ искам да убия и двамата!“.

Когато на нещата се гледа по този начин се появяват само гняв и отчаяние. Но сега става дума за детето, а не за партньорските отношения на жената. А за детето и двамата родители са еднакво значими и еднакво любими. Жената много често смесва своите партньорски отношения с родителските. За детето това е непоносимо. Жената казва на детето си: „Той е лош партньор за мен, значи той е лош баща за теб.“ Това са различни неща. Детето не трябва да бъде включвано в отношенията в двойката. Образно казано, вратата на родителската спалня трябва да остане завинаги затворена за него. Като в същото време и двамата трябва да останат напълно достъпни за него родители. Т.е. мъжът е двама различни човека – като партньор и като баща на детето. Детето нищо не знае за бащата като партньор. А съпругата не знае нищо за него като баща. Затова за жената той е само партньор, а за детето – само баща.

Майка, която не може да приеме бащата на своето дете, не може напълно да приеме и детето. Затова тя не може да го обича с безусловна любов. А тогава детето губи достъпа и до двамата си родители. Сега отношенията с майката ще бъдат тежки вътрешно. Детето или ще угажда на майката, боледувайки често (като така „изгаря“ агресията към майката) или активно ще протестира. Но нито в първия, нито във втория случай няма да има открита любов между майката и детето.

Между другото, хора, които не обичат себе си, смятат, че не са красиви и не приемат своята индивидуалност, а също и тези, които имат склонност към прекалено самоосъждане и осъждане на всички и всичко, са тези някогашни деца, чиято майка е осъждала и отхвърляла баща им в тях. Сега отношенията със самите себе си и с живота им се основават върху усвоения в детството принцип.

Но ако на жената все пак ѝ достигне смелост и любов към детето, за да не постави тежестта в партньорските отношения върху своето дете, да отдели в своята душа партньорските отношения от родителските, тогава в детето ще настъпи огромно психическо и физическо облекчение. (Много деца спират да боледуват след извършена психическа работа с тяхната майка.) Тогава, независимо от това, че родителите са се разделили или не се разбират, детето има достатъчно сили, за да продължи да живее.

Нашите предци са знаели тази закономерност: ако жената може да уважава своя съпруг, своите и неговите родители, то в такива семейства децата не боледуват, а техният живот се нарежда успешно.

Практиката ми с работа с деца, тийнейджъри и възрастни ми е показала, че най-силната човешка болка, имаща дългосрочни последици, това е болката от загубата на родителите в душата. Именно тази загуба често е причина за депресията.

Затова за облекчаване живота на детето и пълното му оздравяване е важно не толкова физическото присъствие на родителите в ежедневния му живот, колкото доброто и почтително отношение към тях в собствената му душа. Сякаш родителите никога не са изоставяли детето, а стоят зад гърба му. Стоят като ангели-хранители. И така от първия до последния ден в живота на човека. Не е случайно, че от десетте заповеди само една има обяснение и мотивиране – петата. „Уважавай баща си и майка си, за да живееш на земята дълго и щастливо.“ Именно това знание позволява на човечеството да оцелее, оставяйки духовно и физически здраво.

Само тогава, когато сърцето е изпълнено с уважение и благодарност към родителите, най-малкото за безценния дар на живота, може да се върви смело напред.

Искам да разкажа за един случай, който ярко илюстрира казаното тук. Към мен се обърнаха майка и баба на седем годишно момче. Детето имаше много тежко състояние: освен невероятно неуправляемата агресия имаше истерии, постоянна тревога, проблеми в училище, нощни кошмари, страхове, имаше и силни главоболия и мъчително усещане за втрисане по цялото тяло. Майката и бащата се бяха развели много отдавна. Детето помнеше баща си най-вече от фотографии. Целият си съзнателен живот то беше живяло с майка си и баба си. Детето беше точно копие на своя баща. Както във външения вид, така и в характера все по-често се проявяваха прилики. Единственото, което момчето беше чувало за баща си, беше това, че неговият родител е невероятно чудовище (майката и бабата не се скъпяха на епитети), а също и това, че за тяхна най-голяма мъка детето много прилича на това чудовище. И пред момчето беше поставена задачата да преодолее „злите“ качества и да стане добър човек. А при приемането пред мен седеше забележително дете, което имаше големи творчески способности, но за живота разсъждаваше така, сякаш е на не по-малко от седемдесет години. Всички заедно се заехме с работа: майката, бабата, момчето и аз. Първото, което направиха жените беше категорично да променят семейната политика.

Майката започна да разказва на сина си за това какви хубави качества има баща му. За нещата, които са били хубави в техните отношения. За това, че й харесва, че синът й прилича на баща си. Че той може да бъде абсолютно същият като своя баща. И най-важното, че синът не носи отговорност за техните партньорски отношения. И независимо от това, че те са разведени като двойка, като родители ще останат за него винаги заедно. А синът може да обича баща си точно толкова, колкото обича майка си. След известо време момчето написа писмо на баща си. Освен това постави фотография на баща си на бюрото си, а друга, по-малка, започна да носи със себе си в училище. След това в семейството се появиха допълнителни празници: рожденият ден на бащата; денят, в който бащата е предложил брак на майката; когато бащата е спечелил мач. И най-главното, сега, когато майката гледаше сина си тя с гордост казваше: „Колко много приличаш на баща си!“ Когато се състоя поредната ни среща майката сподели, че изобщо не й се е наложило да лъже – бившият съпруг наистина бил многостранна личност. А със сина започнаха да стават изумителни промени: първоначално изчезна агресията, после – страховете и болката; започна да има успехи в училище; изчезнаха злополучните втрисания; детето стана управляемо. И отново се върна към живота. “Не мога да повярвам, наистина ли бащата има такава роля?!”

Да, всеки от нас е продължение и резултат от сливането на два потока на живота: майчиното (и нейния род) и бащиното (и неговия род). Съглсявайки се с това в детето, приемайки неговата съдба такава, каквато му е дадена – ние му даваме шанс да расте. Точно това е родителската благословия за Живота.

Автор: М.В. Луковникова

Превод от руски: Виолета Спасова

Източник: espirited.com

ПРОЛЕТ – Кирил Христов

Ти чул ли си как свири чичопей,

когато пролетта се кичи в бяло,

синигерът със страстните му трели,

цвъртеж на лястовичка полетяла.

 

Упойван ли си с мирис на трева,

с ухание на теменужки диви,

куп бисерчета в тъмната гора,

с които се закичват самодиви.

 

Целуван ли си ти във ранно утро

от слънцето окъпано в росата,

когато леко тих ветрец подухва

и нежно те погалва по косата.

 

Заспиваш ли си вечер уморен,

когато вънка влюбен славей пее,

от пролетта погълнат, покорен,

в далечната луна очи зареял.

Честита пролет!

Животът е по хубав на плажа :-)

Искам да изживея следващия си живот наобратно

Шон Мори

Искам да изживея следващия си живот наобратно. С появата си разрешавам проблема със смъртта. След това се събуждам в старчески дом и започвам да се чувствам все по-добре с всеки изминал ден. Изхвърлят ме, защото съм прекалено здрав, за да съм там, отивам да си взема пенсията, а на първия си работен ден получавам златен часовник и ми организират парти. Работя 40 години, докато не стана прекалено млад, за да се насладя на пенсионирането си.

Купонясвам, пия алкохол и си живея охолно, след което започвам гимназия. След това идва началното училище, превръщам се в дете и си играя по цял ден. Нямам никакви отговорности, ставам бебе, и идва време за раждането. След това прекарвам 9 месеца, плувайки в условия, наподобяващи тези в луксозен спа-център с централно отопление и неограничен рум сервиз. Жилището ми се увеличава с всеки ден и накрая: Voila! – приключвам като оргазъм!” 🙂

%d bloggers like this: