полезно

Работата е там, че твърде много си свикнал да се тревожиш. И това да се тревожиш се е превърнало в твой навик, който ти упорито и последователно си отглеждал години наред. Нещо повече, когато се тревожиш ти всъщност си в зоната на комфорт, в която се усещаш значим, важен.

Не отричай съществуването на проблема.** Хората, които казват „Аз нямам проблеми, това са само възможности“, са идиоти. Някои проблеми не са възможности – те са си просто проблеми. Разпознавай ги като такива и се справяй с тях своевременно. Отричането е глупаво и не върши нищо, освен да удължава агонията от проблема

Хайде опитай! Опитай се да избягаш от, онова което те дразни. То е абсолютно същото като да хвърлиш бумеранг. Да го изстреляш с всичка сила далеч от теб. Опитвал ли си? Познато ли ти е чувството. Да! Той скоро е пак при теб. И отново го мяташ напрягаш всичките си сили, даваш всичко от себе си. А той се връща още по-бързо. Защо се случва така? Ами защото непрекъснато държиш, онова което не искаш в мислите, емоциите и вибрациите си.

От 9 години насам се уча да живея по-просто. Един живот, разчистен от повечето неща, с които хората запълват живота си, и с пространство, отворено за това, което наистина има значение.

Живот, който не е постоянно зает с бързане и тичане насам-натам, а със съзерцание и съзидание, свързаност с хората, които обичам и време, прекарано в активност сред природата.

Забелязал ли си, че когато си тръгваш изнервен от офиса, хората в метрото са груби с теб? И ти си груб с тях. А колко различен изглежда светът, когато си влюбен!Светът е твоето огледало!

Светът е огледало: каквото чувстваш отвътре, това получаваш отвън

Спомням си времето, когато темите за духовността, за душата, за енергията, бяха теми табу. Всички се вълнуваха от тях, но се обсъждаха единствено в затворени групи. Това беше време, когато живеехме единствено потопени в материята и се държахме така сякаш нищо друго не съществува. Нямаше литература по темата (тя се разпространяваше само апокрифно), нямаше информация, семинари, статии.