fbpx Лазаровден и Цветница (Връбница)
Лазаровден и Цветница

Лазаровден и Цветница (Връбница)

Лазаровден

Именни дни и именници на Лазаровден:

Лазар, Лазаринка, Лазарина, Лазо, Лазарка, Лалка, Лалко, Лало, Лала, Лальо, Лалю

Лазаровден е предпоследната събота преди Великден, а Цветница е след него – в неделята. Тези два празника имат богата народна обредност, честват се и като именни дни.

Лазаровден обичаи

Според българската народна традиция, Лазаровден или „Лазарица“, „Лазарова събота“ е празник на нивите, пасбищата и горите, но и празник на момичетата, които, след като лазаруват, могат публично да се момеят, да се обличат и държат така, че да ги харесват ергените, да имат любим, да се омъжват. Денят се нарича още Лазарова събота, Лазарица, Лазар. Три обредни ритуала са свързани с него – лазаруване, избиране на кумица и боенек. И трите са свързани с прехода към моминството, с любовта и задомяването.

На този ден групи от по шест-седем момичета на възраст от 10 до 16 години, облечени в празнични дрехи или невестински костюми и закичени с венци и китки, обикалят домовете в селото, като пеят обредни песни за всеки член от семейството, възхваляват деца, стари, млади, моми, ергени, невести, както и овчари, говедари, коняри. Домакините ги даряват с яйца и пари. Вярва се, че къщата, в която са влезли и пели лазарки, ще бъде честита през цялата година. Лазарките обхождат горите, реките и ливадите. С песен навлизат в нивите и пожелават богата реколта от раззеленилото се жито.

Лазарските песни са съпроводени от ритуални хора и ръченици. Ако случайно лазарките пропуснат някоя къща, то според народната вяра нейните стопани ще ги сполети нещастие. Обикновено това става случайно. Но понякога и то в много редки случаи това се допуска и умишлено. Лазарките не посещават домовете на отхвърлени от обществото хора

Православната църква отбелязва църковния празник Лазаровден, който е с подвижна дата и винаги е в предпоследната събота преди Великден. В календара на християнската църква празникът е свързан с един от най-вълнуващите евангелски сюжети – на възкресението на Лазар, живял в град Витания, близо до Йерусалим. Според евангелието, когато Спасителят е в земите отвъд река Йордан, Лазар се разболява и умира. Когато месията се връща, възкресява покойника на четвъртия ден от неговото погребение в знак на благодарност за проявеното от него гостоприемство.

Според средновековни ръкописи, Лазар живее още 30 години в строг пост и въздържание и е провъзгласен за първи епископ на град Китион на остров Кипър. На Лазаровден църквата отбелязва с празнична литургия възкресението на Лазар, както и паметта на свети мъченик Лазар Български, измъчван и убит на 23 април 1802 г.

Лазаровден 2019 – 20 април 2019

Лазаровден 2020 – 11 Април 2020

Лазаровден 2021 – 24 Април 2021

Лазаровден 2022 – 16 Април 2022

Лазаровден 2023 – 8 Април 2023

Лазаровден 2024 – 27 Април 2024

Лазаровден 2025 – 12 Април 2025

Лазаровден 2026 – 4 Април 2026

Днес е Благовещение! Какви са традициите и обичаите на празника.

На 25 март православната църква чества Благовещение. Това е един от големите пролетни празници и част от Ве

Цветница (Връбница) – 21 апр 2019

Цветница се празнува в неделя след Лазаров ден.

 

Именни дни и именници на Лазаровден:

Имен ден празнуват всички, които носят имена, произлизащи от названия на растения, дървета: Иглика, Божура, Виолета, Върба, Върбан, Върбинка, Гергин(а), Гроздан(к)а, Далия, Дафина, Делия, Делян(а), Дилян(а), Детелин(а), Жасмина, Здравка, Здравко, Зюмбюл(ка), Ива, Иглика, Калин(а), Камелия, Карамфил(к)а, Китка, Камен, Латинка, Лили, Лила, Лилия, Лиляна, Лора, Люлина, Маргарита, Магнолия, Малина, Невен(а), Цветан(а), Цено, Цветелина, Ясен, Явор, Петуния, Ралица.

Цветница обичаи:

Най-популярния обичай в празнуването на Цветница е свързан с върбовите клонки.  Христос влиза в Йерусалим, възседнал магаре, а хората го посрещат с палмови клонки, които постилат на земята пред краката му и с радостни възгласи „Осанна“. На този ден в Българската Православна църква се отслужва молитва и се освещават върбови клонки, които заменят палмовите клонки (оттам идва и другото наименование на Цветница – Връбница). На самия празник след тържествената Литургия, свещениците ги раздават на вярващите. Освещаването се извършва на нощно бдение в събота вечер. Християните ги отнасят в дома си за здраве на здравите и за излекуване на болните. Вярва се, че осветената върба пази от зло и затова се поставя върху домашната икона, а на входната врата се окача върбово венче, които стоят до следващата година.

В българската традиция съществуват различни обреди с върбовите клони, но всички те са свързани с вярването в целебната им сила. При трудно раждане бабите преливат през върбовото венче три пъти вода и я дават на родилката да пие или запалват върбовите клони и с тях я прекадяват.

Със свежите върбови венчета окичват и рогата на добитъка, а ако някое животно се разболее го прикадяват с дима от изсушените венчета. Смятало се, че ако дете е урочасано, трябва да измият лицето му с вода, в която е натопена църковна върба от Цветница – „за да се пръснат уроките“. Когато се зададе  градоносен облак изнасят върбовото венче навън или го запалват за да прогони опасността.

В много райони с осветена в църквата върба се опасват около кръста, за да не ги боли или когато имат такива болки слагат на кръста си венчето от върбови клони. От тези венчета слагат и в нощвите, за да няма в брашното червеи.

Народът нарича Цветница още Цветна неделя, Вая, Кукленден. Момите, лазарували предния ден, се събират на реката (кладенеца или чешмата), като всяка носи свое венче и омесения предварително обреден хляб, който прилича на човешка фигура (затова и се наричат „кукла“) и изпълняват обичая „кумичене“. Парчета от хляба и венчетата се нареждат върху дъсчица и се пускат по течението. Момата, чието венче излезе най-напред, се избира за „кумица“ – вярва се, че тя ще се омъжи първа и повежда моминското хоро към своята къща. Момите „говеят“, т.е. мълчат пред кумицата до Великден, когато отиват с червени яйца в нейния дом.

Привечер на Цветница момите и ергените за последен път играят лазарското хоро.

Празничната трапеза за цветница:

Въпреки, че е пост, православната църква позволява на този ден да се поднесе риба на празничната трапеза.

 

Цветница 2019 – 20 април 2019

Цветница 2020 – 11 Април 2020

Цветница 2021 – 25 Април 2021

Цветница 2022 – 17 Април 2022

Цветница 2023 – 9 Април 2023

Цветница 2024 – 28 Април 2024

Цветница 2025 – 13 Април 2025

Цветница 2026 – 5 Април 2026

Вижте още: 10 начина да се почувстваш по-щастлив веднага

 

Прочетете също: Смисълът на живота. Душата идва на Земята по шест основни причини

Facebook Коментари

Присъедини се към нашата щастлива общност:

Присъедини се (#4)
bg_BGБългарски