Сега да видим как действа въображението. Как влияят съмнението или вярата в излекуването. Да го разгледаме чрез „образа на лимона”.
Настани се удобно. Представи си хубав сочен лимон. Вземи го в ръка, усети леко грапавата пореста твърда повърхност, почувствай тежината му, обема.
Представи си цвета, миризмата, матовите отблясъци на светлината по него. Приближи го до лицето си, вдъхни дълбоко аромата му. Спомни си прохладната му влажна, сочна вътрешност. Мислено отвори уста и отхапи голямо парче.
Сега да видим как реагира организмът на този въображаем лимон. Изпълни ли се със слюнка устата ти? Нали?
Въпросът е: натискахте ли жлезите си? Казвахте ли им:
– Хайде, произвеждайте слюнка! Казваше ли на стомаха си: – Хайде, отделяй стомашен сок! Нищо подобно, просто си представи, че ядеш лимон, и толкова. Останалото организмът го направи без твое участие. Стомахът се подготви да храносмила несъществуващия лимон и сега ти се сърди, поглежда нагоре към хранопровода:
– Нали ми обеща лимон, бе! Къде е?
„Образът на лимона” е един от механизмите, който е в основата на работата ни над себе си.
Принципът на мозъчната дейност на зрелия човек е общ: мозъкът работи чрез посредници, каквито са думите. Думата „здраве” е посредникът, чрез който ти искаш да притежаваш онова, което наричаш здраве.
Сега затвори очи и мисли за здравето. Какво се появява в главата и в тялото ти? Нищо!
Нека участваме в още един малък експеримент на тема „Искам да съм здрав”. Упражнението пак е с поетичното научно наименование „Плюскане”.
Със затворени очи си представи грамаден сочен бенгалски орех, отвори уста и отхапи голяма хапка! Дъвчи, дъвчи, дъвчи до края на света! Какво става?
Знам точно какъв въпрос се е появил в главата ти. Какво е бенгалски орех?
Ще ти го кажа като мъж точно и ясно: дявол го знае! Ако знаех, непременно щях да ти го опиша. Но сам си измислих това словосъчетание.
Когато си поставяш целта „Искам да съм здрав”, организмът ти по същия начин изпада в недоумение, както ти сега от „бенгалския орех”, и пита: – Какво е това? Повелителю, кажи какво искаш. Опиши ми го с достъпен език.
Защо организмът реагира на „лимон”? Защото, докато мислехте за лимона, си представяхте обема, тежината, цвета, аромата, нали? Каква е разликата – болният, който казва, че иска да е здрав, обърква организма си. Какво точно иска?
Всяко твое изказване от типа „Искам да съм здрав” се възприема от организма като „не панимаю”.
Думата „здраве” за него е абракадабра. Защото се отнася към втората сигнална система, която действа много слабо в областта на оздравяването.
А от думите „Имаш хлебарка в гащите” веднага те полазват тръпки. Да или не? Ако не, хвани тлъста хлебарка и си я пусни в гащите. Запомни как е. А така! Но май и без експеримент си си го представил идеално! Защото си виждал хлебарки, носиш гащи, веднага реално си представяш образа и възниква реакцията.
Ето тук открих още една закономерност при затъването в болестта. От доброто намерение, от добрия стремеж да си здрав ти изпадаш в нищото. Внимание! Когато започваш работа върху зрението (или друг проблем), постави си ясна, точна и конкретна задача. Организмът веднага ще започне да я осъществява.
Създавайки изкуствено образа на оздравяването, създавайки радостта, че ще оздравееш, ти започваш съзнателно да управляваш организма си, защото му даваш конкретна задача. И той е принуден без шикалкавене да се подчини и да изпълнява.
В „образа на лимона” не си и мислил за слюнката, тя се появява сама. Организмът реагира на думата. Изводът е: мисълта и образът са материални.
Значи чрез образа овладяваш управлението на целия организъм. Това е основната ти тронна заповед.
А сега още едно подготвително упражнение – „Образът на петте пръста”. Вдигни длан пред лицето си и избери един от пръстите на ръката си. Гледай го внимателно. Изучавай го любвеобилно от всички страни. Предай му мислите си чрез очите, чрез душата, чрез духа. Вложи най-светлите си и искрени чувства в това упражнение. Не забравяй усмивката.
Какво забелязваш? Какво чувства този пръст в сравнение с другите? Забелязваш ли, че усещанията му все повече го отличават от останалите пръсти? С какво по-точно? Какво усещаш? Топлина? Натежаване? Пробождане? Подуване? Пулсиране? Точно така. Може би имаш и други индивидуални усещания.
Някои курсисти казват: – Усещам само този пръст. Все едно останалите ги няма.
Изостреното внимание към определена част от тялото предизвиква включване на допълнителни рецептори, повишава неговата информативност. Вниманието ти променя чувствителността там, където го насочваш. Така че ти повлияваш въпросната част, и то не само положително, но и отрицателно – според емоциите и мислите, които влагаш.
Милена Голева и Теодосий Спасов представят медитацията Излекувай своето тяло
Това е така наречената идеомоторна реакция — организмът реагира на съответните мисли.
Или друг пример. Да не съм ти омръзнал с примерите си? Добре!
Къпал ли си се някога в река или в море? Тъп въпрос – ами да! Тогава си затвори очите и си спомни горещо пладне. Синьо небе, водата искри под лъчите на яркото слънце, прелитат чайки, в далечината се белее платноход, чува се музика. Децата радостно се надвикват на брега.
Влизаш до раменете във водата. Вълните се надпреварват да погалят тялото ти.
Представи си го по-ясно и тялото ти ще отговори. Каква наслада! Лек вятър подухва във влажното ти лице. Затвори очи и си представи как стоиш във водата. Минава моторница, приближава те голяма вълна. Ти я чакаш със затаен дъх. И втора вълна. Какво усещаш? Леко полюшване във водата и студени тръпки в горещия ден!
Това е идеомоторната реакция. Всяка клетка в тялото отговаря на мислите ти.
Значи увереността в силите се отразява в цялото тяло, във всяка клетка.
Когато си вярваш, че си Човек с главна буква, когато знаеш, че си най-красивата жена на земята, че си мъж намясто, тогава и външността, и поведението, и резултатите от всяко твое усилие съответстват на вътрешното ти състояние.
Мисълта е материална, скъпи мои, не го забравяйте! Древните мъдреци са го казали: „Преди да си помислиш — помисли!”
Автор: Мирзакарим Норбеков, из „Опитът на един глупак, стигнал до прозрението как да се избави от очилата”.
