Една нощ един човек сънувал сън. Сънувал, че се разхожда по морския бряг заедно с Бога.
По небето проблясвали сцени от неговия живот. При всяка сцена той забелязвал двойни следи от стъпки по пясъка-едната била неговата, а другата на Господа. Когато проблясва последната сцена от живота му, той погледнал назад към следите от стъпки в пясъка.
Забелязъл, обаче , че много пъти по жизнения му път имало само една следа от стъпки и че това ставало през най-тъжните и унизителни периоди в живота му. Това го разтревожило и запитал Господа:
-О, Боже, ти някога ми каза, че след като те следвам, ти ще вървиш винаги с мен. Но аз забелязах , че по време на най-трудните моменти от живота ми по пясъка имаше само една следа от стъпки. Не разбирам защо когато най-много се нуждаех от Теб, Ти си ме изоставил сам?
Господ му отговорил:
– Мило мое дете, аз те обичам и никога не бих те изоставил. По време на твоите изпитания и страдания, когато виждаш само едни стъпки, то е било когато Аз съм те носил на ръце!
Прочетете още: Аз каня теб, Господи, пръв да прекрачиш прага ми днес
Вижте още: 5 стъпки как да останем спокойни в неспокойна среда
Facebook Коментари