Уважавай живота с неговите прелести и трудности
Бягай от статута на жертва!
Фрагменти от знаменитата реч на Йосиф Бродски пред абсолвентите на Мичиганския университет на стадиона в Ан Арбър през декември 1988 г.:
- Старай се да разширяваш речника си и да се отнасяш с него така, както с банковата си сметка. Отделяй му много внимание и се опитай да трупаш дивиденти. Целта не е това да подсилва красноречието ти в спалнята или по пътя към професионалния ти успех, нито да се превърнеш в светски умник – макар в последствие да стане и така. Целта е да можеш да се изразяваш колкото се може по-пълно и точно, с една дума, целта е твоето равновесие.
Всеки ден в душата на човек настъпват много промени, но начинът на изразяване често остава един и същ. Способността му да се изяснява изостава от опита. Чувствата, нюансите, мислите и възприятията, които остават неназовани и непроизнесени или завоалирани в приблизителни формулировки, се трупат във вътрешността на личността и могат да доведат до психологически взрив или срив.
За да избегнеш това, не е нужно да се превръщаш в книжен червей. Просто трябва да натрупаш речник и да го обновяваш всеки ден. Чети книги и стихове! Те са доста евтини, но дори най-скъпите струват по-малко от посещението при психиатъра. - Не вярвай твърде много на политиците — не защото често те не са много умни и са нечестни, а заради твърде увеличения мащаб на работа дори на най-добрите от тях. В най-добрия случай те могат да намалят социалното зло, но не и да го изкоренят. Колкото и съществено да е подобреното качество на живот, то винаги ще е пренебрежимо малко, защото винаги ще има дори един човек, който няма да получи изгода от това подобрение.
- Светът е несъвършен. Златен век никога не е имало и няма да има. Единственото, което ще се случи със света е, че той ще стане по-голям, по-многолюден, но няма да увеличи размерите си. Колкото и справедливо човекът, когото си избрал, да дели баницата, светът няма да увеличи размерите си, а порциите със сигурност ще станат по-малки. В светлината на това твърдение или, по-скоро, в тъмнината – трябва да разчиташ на домашно сготвеното от теб блюдо. Тоест да управляваш света самостоятелно или поне тази част от него, която ти е достъпна и се намира в пределите на твоите възможности.
- Опитай се да бъдеш скромен. И сега сме твърде много, а скоро ще бъдем още повече. Драпането за място под Слънцето със сигурност е за сметка на други, които не го правят. Това, че ти се налага да стъпваш по краката на някого не означава, че трябва да му се качиш и на раменете. От тази точка ще видиш човешкото море плюс тези, заели сходна на твоята позиция – видна за всички, но ненадеждна – позицията на тези, наричани богати и знаменити.
- Искаш някога в един светъл момент да станеш богат и знаменит или и двете? Не се отдавай изцяло на тази мисъл. Да жадуваш за това, което има някой друг, означава да загубиш собствената си уникалност. От друга страна обаче, това стимулира масовото производство…
- Всячески избягвай да си приписваш статута на жертва. Колкото и ужасно да е положението, в което се намираш, се старай да не обвиняваш външните сили за това – историята, държавата, началството, расата, родителите, фазите на Луната, детството си, закъснялото сядане на гърнето и т. н. В момента, в който хвърлиш вината върху нещо, ти сриваш собствената си решимост за промяна.
- Уважавай живота не само заради неговите прелести, но и заради неговите трудности. Те са част от играта и хубавото в тях е, че те не са лъжа. Всеки път, когато си отчаян или на границата на отчаянието, когато имаш неприятности или затруднения, помни – животът разговаря с теб на единствения език, който знае добре.
Източник: https://spisanie8.bg/новини/история/2895-бягайте-от-статута-на-жертва.html

Comments are closed.