Вчера, 9 ноември, се навършиха 146 години от рождението на Йордан Йовков. Повечето от нас го помнят от учебника – „Албена“, „Песента на колелетата“, „По жицата“. Малко хора помнят, че преди да е писател, е бил селски учител в Добруджа близо десет години. Ето пет факта за него и откъде да започнеш, ако не си го чел от гимназията.
1. Роден е в Жеравна, но Добруджа го прави писател
Йовков се ражда на 9 ноември 1880 г. в Жеравна – малкото възрожденско село в Котленския Балкан, което и днес изглежда като декор за неговите разкази. Но семейството се мести в Добруджа и там, в равнината, той прекарва годините, които го правят писател. Къщата в Жеравна днес е музей, а в Добрич има дом-паметник – двете места са хубаво начало за уикенд, ако ти се пътува по следите на книга.
2. Учител е бил, преди да е автор
От 1904 г., с прекъсвания до 1912 г., Йовков е учител в добруджански села. Преподава на децата на същите хора, които по-късно стават негови герои – овчари, каруцари, ханджии, жени, които мълчат и носят. Това е тайната на неговите разкази: той не измисля „народа“, а го познава по име.
3. Героите му са тихите хора
В книгите на Йовков няма големи герои – няма царе, няма войводи. Има Сали Яшар, майсторът на каруци от „Песента на колелетата“, който иска колелетата му да пеят, за да радват хората по пътя. Има Албена, за която цяло село спира да диша. Има Люцкан от „Последна радост“, който продава цветя и не знае защо. Йовков пише за хората, покрай които минаваме всеки ден, и ги прави важни.
4. „Старопланински легенди“ излизат, когато е на 47
Сборникът, който всички знаем, е от 1927 г. – Йовков вече е на 47 години. „Вечери в Антимовския хан“ е от 1928 г., „Песента на колелетата“ като книга – от 1933 г. Повечето от най-добрите му неща са написани след четиридесет и пет. Ред, който да си припомниш, когато ти се струва, че е късно.
5. Умира в Пловдив, на 56
Йовков си отива на 15 октомври 1937 г. в Пловдив, след операция. Работи до последно – тих, скромен, без публични речи. Съвременниците му разказват, че е бил човек на малкото думи – точно като героите си.
Йордан Йовков: откъде да започнеш
Ако имаш двайсет минути тази вечер – „Песента на колелетата“. Ако имаш час – „По жицата“ и „Серафим“. Ако имаш уикенд – целите „Старопланински легенди“, по един разказ на вечер. Йовков се чете бавно и на глас е още по-добър.
Защо си струва – четящите хора мислят по друг начин, писали сме го преди и го повтаряме. А ако ти харесват истории с поука, без да са нравоучения, трите поучителни истории за смисъла на живота са добро продължение след Йовков.
Един майстор искал колелетата му да пеят. Сто години по-късно още ги чуваме.
FAQ
Кога е роден Йордан Йовков? На 9 ноември 1880 г. в Жеравна, Котленско.
Какво е работил преди да стане писател? Селски учител в Добруджа, от 1904 г. с прекъсвания до 1912 г.
С кое да започна от Йовков? „Песента на колелетата“ – двайсет минути, и ще разбереш защо го обичаме.
Кои са най-известните разкази на Йордан Йовков? „Песента на колелетата“, „Албена“, „По жицата“, „Серафим“ и сборникът „Старопланински легенди“ (1927).
Къде е къщата музей на Йовков? В Жеравна, Котленско, където е роден; в Добрич има и дом-паметник „Йордан Йовков“.
