Oops! It appears that you have disabled your Javascript. In order for you to see this page as it is meant to appear, we ask that you please re-enable your Javascript!
Снимка: ©Pixabay

Един учен човек навсякъде може да си проправи пътя

Откъс от беседата „Единният живот. Обичай общия живот!”, държана от Учителя преди 85 години:

Съществуват в живота известни вътрешни противоречия. Те си противоречат по един или друг начин. Великият закон, който направлява нещата, ги отстранява по разни начини. Сега аз говоря за противоречията, които хората сами си създават. Те са от друг характер. Те са от индивидуален характер. Но съществуват вътре в самия живот известни противоречия, с които човек трябва да се занимава. Тези противоречия са един вътрешен подтик. Има и други явления, факти в природата, които трябва да се наблюдават.

За 9 месеца детето се е изменило в най-утеснени условия, в утробата на майка си. Не можеше ли един светия да дойде по друг начин? Ако можеше, щяха да дойдат. И след това, тоя светия постепенно се освобождава. Ние някой път се възмущаваме от противоречията, които съществуват…

Умният човек трябва всякога да разбира доброто в природата и да очаква това, което ще дойде. И да не си представя един ред на нещата, който не съществува. Например ние си представляваме, че един ден хората ще живеят братски. Някои ще живеят, но за да живеят братски, трябва в тях да стане един преврат. Трябва да имате едно разбиране, трябва да имате една основа. Хората, за да живеят добре, се изискват много благоприятни условия. При такива условия, при които се намираме ние, не може да се живее братски. Даже в едно семейство, дето са родни братя и сестри, пак има известен спор…

Вие ще кажете: „Защо е така?” – Много естествено. Вземете в природата, някой път често стават нещастия в Ниагарския водопад. Някой млади излизат да се разхождат по Ниагарския водопад. Това течение отгоре върви много тихо. Някой богаташи се разхождат със своите лодки и мислят, че могат да се противят на течението. Но някой път това течение ги подема така силно и ги завлича, че не могат да се повърнат към брега. И тогава всички с лодките отиват надолу и изгубват живота си.

Та някой път ние попадаме в малък наклон и колкото отиваме неусетно този наклон отива надолу и тогава, невъзможно е да се справим. Тази е погрешката, която мнозина правят. Не си играйте с големите наклони, с които никой не е разрешил въпросите…

Някой е роден силен, може да се хвали с това, но този, силният човек, не е създал силата си. Той трябва да благодари, че 10–20 поколения са работили и той сега е силен. Дядо ти, баба ти и ред други поколения са работели и са ти дали своята сила. И ти трябва да работиш, иначе един ден може да я изгубиш. Сега дядо ти, баба ти и баща ти не са отделни и ти не си отделно същество. Всички вие влизате, като тези линии, в едно цяло. Когато всички тези линии имат отношение, тогава и всички в света представляват, в света едно цяло. И вие трябва да разбирате закона на цялото.

Искате например да знаете какво нещо е Господ. Бог е това, което поддържа живота на всички хора. Всеки добър подтик, който иде при тебе, всяка свободна мисъл и всяка постъпка идат от Бога. Това, Което те радва, това е Бог. Когато скърбиш, това е Бог пак може би в тебе… Скръбта и радостта – те са два процеса, които в природата извършват някои работи, които хората не подозират. Една скръб, след 10–15 години, а може би след 4–5 поколения, може да произведе отлични резултати…

Да обичаш живота – това е важно. Ние сега живота не обичаме. Живеенето зависи от обичта към живота. Затова любовта от общия живот е необходима. Да имаме любов към единния живот, само тогава ще се тури един морал, само тогава любовта може да се пробуди. Ако ти обичаш общия живот, като видиш едно същество, в което животът присъства, тебе да ти става приятно…

Та, някой път, ние се товарим с прекомерни страдания. Искаме да постигнем нещо. Например искаме да оправим света. Това е една презумция – да мислим, че светът не е уреден. Светът е уреден, но нашия живот не е уреден. Това е философията. Бащата не може да научи сина си да живее, но бащата може да научи сина си да обича живота. Но да го научи да живее, това е невъзможно. Синът е свободен вече. Там е вече индивидуалната свобода. Някой човек може да ти каже: „Аз мога да ти покажа как трябва да се живее.” – Онзи ще попита: „Как живееш ти?” – Първият ще му отговори: „Аз ям малко, не преяждам, не спя много – по четири часа на денонощие, в кръчми не ходя. Занимавам се с умни работи с света, защото в света трябва да има нещо, което да ни занимава вътре в света.”

Истинското разрешение седи в това да обичаме живота. Истинският живот носи в себе си истинските блага, всичките блага. Някой ще каже: „Как така животът ще носи всички блага?” Представете си, че аз съм здрав човек. От здравия човек излиза магнетична сила – здравето…

Бог е направил хората наследници в света. Не се смущавайте от лошите хора в света. Вие имате едно голямо богатство – живота. Той разрешава въпроса и човек трябва да бъде силен по дух, ум, сърце и душа. Малодушието, което по някой път ви обхваща, е една голяма спънка, за да можете да живеете. Аз не казвам, че не можете да живеете. Аз засягам въпроса за живота. Аз не засягам въпроса, че ти не даваш правилно. Излез вън в природата, излез на свобода, дишай чист въздух! Там е всичкото онова богатство, въздухът не се продава. Ще излезнеш свободно на планината и там горе ще приемеш въздух.

Ти изпадаш в малодушие – излез горе и ти ще превърнеш мислите си. Там ще намериш онези хора, на които сърцата са запалени с любов. Паднал си духом, ще намериш онези хора, които не са паднали духом. Потърси ги…

Когато аз срещна един добър човек, мен ми трепва сърцето и казвам: „Желая да бъда и аз като него.” Като срещна един музикант, трепва ми сърцето и казвам: „И аз да бъда като него.”

Да не казваме: „Тази работа не мога да я постигна. ” Всеки един от вас може да научи и да пее и да свири и да мисли и да чувства…

Човек трябва да пее на Господа, да каже: „Господи, благодаря Ти! Аз ще Ти попея.” И като пея, и като свиря, да види Господ, че аз прогресирам в света. Добрият живот – това значи да свириш и да пееш. А пък ти седиш и мислиш през целия си живот какво да правиш.

Тази сутрин аз гледам, че една котка седи пред стълбата, свила се, разположена е и спи. Казвам: ако тази котка може да бъде доволна, защо човек да не може да бъде доволен? Човек колко пъти е по-голям отколкото котката. Ние трябва да благодарим на Бога заради благата, които носим. Ние не сме благодарни за ония блага, които Бог е вложил в нас.

Бог се грижи за всички същества. Светът е оправен, само ние, малкото хора на земята, не сме дошли до съзнанието да изпълняваме волята Божия. Така, както религиозните хора, светските, поетите, философите мислят, светът не може да се развива правилно. Има един естествен път, по който животът може да се развива. Не, че не знаете тези работи, но вас ви трябва много малко. На вас ви трябва още по една кибритена клечка. Нищо повече! Вие сте дошли до това положение, че една кибритена клечка ви трябва, само, за да ви запали човек. И всичко ще се уреди. Но кибритената клечка вие ще си я драснете и ще си я запалите. Защото иначе ще кажете: „Той ме запали!” А пък трябва сами да се запалите. Разбира се, няма по-хубаво нещо от това човек да се запали. Под запалване разбирам следното: Като дойде Божественият пламък, във всички противоречия да виждаш хубавото, красивото – тогава огънят се е запалил.

Чистата вода може да отнесе всичката кал. Божественото в нас, онова силното, мощното в нас, което може да оправи живота, то е постоянното в живота. Не се обезсърчавайте! Дойде пороят, дойде калта, чистата вода ще се справи с всичките противоречия. Аз разбирам следното: Като дойдем да живеем разумния живот, всички противоречия в света ще изчезнат. Най-напред трябва да изчезне във вас противоречието, да приемете този живот. Противоречие в Бога няма. Противоречие в небето няма. Противоречие в напредналите светове няма. Противоречие има на нашата земя…

Дойде ти някоя неприятност в живота. Не си ти, който имаш тази неприятност. Дойде ти някое съмнение, не си ти, който имаш това съмнение. Хиляди хора имат това съмнение. Не си само ти сиромах. Милиони хора има сиромаси. Та в дадения момент човек може да разреши един въпрос. Една кибритена клечка, в дадения случай, може да разреши един въпрос, който хиляди и милиони дървета не могат да разрешат. Божествените мисли се отличават по това, че те имат този пламък, този жар, този огън в себе си. Когато човек има този огън в себе си, той се запалва и тогава започва животът. Че вие сте дошли до една фаза, при която трябва да се научите да запалвате Божественото отвсякъде… Един учен човек навсякъде може да си проправи пътя.

Аз забелязвам между вас една черта на разделение. Правете връзки с хората на света… Да оставим на страна техните идеи. Идеите им – това е тяхна работа. То е костюм, но имат нещо, което е общо с нас. Това е животът, който е необходим за всички ни. Защото ако брат ти живее – и ти ще живееш. Ако вятърът влиза вкъщи, ще влиза животът, но ако ти затвориш вкъщи всички дупчици, за да не би да влезне вятъра и да се простудиш, ти ще заболееш. И ако ти бягаш от светлината, за да не те безпокои, ако искаш да се изолираш от светлината, тогава също ще заболееш. Необходима е светлината в света.

Имайте онази вяра, която разумните деца имат… Да имате вяра, която може да се превърне на знание. Аз не съм само за вярата. Ти вярваш, че можеш да отидеш до Варна. То е хубаво нещо, но ти трябва да се качиш на влака и да отидеш до Варна. Тогава това не е вече вяра. Най-първо ще вярваш, но трябва да опиташ. Вярата трябва да води към знание. А пък знанието да води към реализирането на нещата.

Вие искате някои неща да ви кажа. Аз съм правил много опити. Някой иска да се лекува и ми казва: „Не можеш ли да ми дадеш някой цяр?” Казвам му: „Никакъв цяр не ти трябва. Тебе ти трябва да дишаш по-дълбоко и да ядеш по-малко. А пък, ти дишаш малко, а ядеш много. Една трета ще оставаш гладен.” Той ми казва: „Може ли така?” – „Може, може, яж малко и дишай много! Тревожи се малко и мисли много!”

Някой казва: „Не ми се мисли много.” Не, ще мислиш много и ще се тревожиш малко. А още по-добре е следното: Не се тревожи никак, а мисли много – като дойде тревогата да се справиш с нея… Тази работа Господ ще оправи. Като има добри хора и като имаш приятели, тази работа ще се оправи. Онзи се приближава и казва: „Как ще се оправи?” Другият го потупва по гърба, изважда и му дава от джоба си, казва: „Не мисли толкова.” Ние казваме: „Господ ще уреди работите.” Но ти бръкни в джоба си, покажи че Господ е почнал да урежда работите на хората чрез тебе. Аз бих желал Господ чрез всинца ви да урежда работите. Сега се изискват работници.

Всяка една хубава мисъл, която излиза от нашия ум, отива в пространството и работи за реализиране на Царството Божие. Сега хубави мисли трябва да отиват в пространството. Цялото пространство трябва да се напълни с новите идеи. Те са малки семенца, които работят. Хората, които са песимисти, казват: „Какво трябва да се прави сега?” Светът да пита какво трябва да се прави, разбирам, но вие да питате това?…

Ако ние в тези трудни времена, не можем да покажем, че обичаме, че имаме любов към Бога, как ще се справим с мъчнотиите? Под думата Бог разбирам това, което е във всички хора. Бог не е само извън, но и във всички страдащи вътре. Той утешава всеки страдащ и му казва: „Не бой се, аз ще уредя работите ти. Потърпи малко.” И като умира някой, Бог му казва: „Не бой се, ти ще дойдеш при Мене.” Той утешава всичките. Аз виждам свободният човек, като умре, лицето му е спокойно, като на светия. Бог му казва: „Ще престанат твоите страдания.Това е един изпит, който ще мине.” И след като мине, като дойде любовта у вас, това е печалбата ви. Като минем страданията и спечелим любовта, знанието и свободата, това е печалбата ви. Като минeм страданията и спечелим любовта, знанието и свободата, това е печалбата. Ако аз умирам и спечеля любовта, ако аз умирам и спечеля знанието и свободата, тогава какво има? Мога да погледна смъртта, тя ме държи и аз я държа – и смъртта ще ми каже: „Нямам заповед да се отнасям с тебе зле. Ти си свободен.”

Сега всички трябва да разберете живота. Всички трябва да обичате знанието, свободата. Това се изисква сега и върху тях трябва да се работи…

Болестта ревматизъм и други такива ще ги оставите на страна. Като почнете правилно да мислите, като обикнете живота, като станете свободни и влезете в новия живот, вие тези работи няма да ги имате. Всички тези смущения са дяволски работи. Христос казва: „Тази душа, която Сатана беше вързал, аз не трябваше ли да я развържа?” Всички тези конци трябва да се скъсат – и богатият е вързан и сиромахът е вързан.

Това, което сиромахът може да придобие, богатият не може да придобие. Това, което богатият може да придобие, сиромахът не може да придобие. Без богатство, ти не можеш да развиеш своята щедрост. Чрез онова, което излиза, богатият развива своята щедрост. А пък сиромахът ще приеме онова, което му трябва, и ще бъде благодарен.Този закон съществува във великата природа.

Всеки ден ти трябва да бъдеш богат и да излиза нещо от тебе. И ако ти не можеш да играеш ролята на богат и сиромах човек, ти си изгубен. И когато даваш и когато вземаш, и в двата случая ти трябва да знаеш, че слугуваш на онази велика цел на живота. Да слугуваш на човечеството и като богат и като сиромах. Трябва да слугуваме на човечеството. Има богати и сиромаси, които не знаят защо са богати и сиромаси. Аз желая богатите и сиромасите да знаят защо са богати и сиромаси. Това са почетна сиромашия и почетно богатство.

Прочетете също: 16 стъпки към духовно израстване

И когато богатият и сиромахът се срещнат, те ще тръгнат под ръка. И двамата ще се разхождат и приятелски ще си говорят и ще благодарят. Единият ще каже: „Аз се радвам, че ти си богат.” И онзи ще каже: „И аз се радвам, че ти си сиромах. Бих желал да бъда на твоето место, но не мога.” Генералът не може да дойде на местото на войника. Той трябва да командува, а пък войникът не може да замени генерала. И двамата могат да бъдат благодарни, но не могат да си заменят службите. Свърши ли се войната, разформируват се войските и всеки си хвърля своята форма. Тогаз въпросът е поставен другояче, но в дадения случай, там дето си поставен – такъв си. Ако си войник, сиромах или богат, но животът е един, пък другите неща са привилегия. И сиромашията, и богатството са привилегия…

Богатството е завършен процес. Богатият не може да мисли, не може и да работи. На натоварения кон ли е по-добре или на онзи, който е разтоварен? Един богат човек е един натоварен кон. Ти имаш една идея, трябва да я реализираш. И ако не я реализираш, ще бъдеш нещастен. Нещата трябва да се постигат, за да се освободи човек от онези ограничителни условия, при които сега се намира.

Напредналите от вас така трябва да разбират. Няма друго разрешение. Разрешението, което ще даде сила, е това. Това е закон вътре в природата. Ако ти обичаш Бога с всичкото си сърце, с всичкият си ум, с всичката си душа и с всичкият си дух, какво има да се тревожиш? Я ми кажете, Бог, Който е създал цялата вселена, всичките тези светове, той оставя ли те гладен? Ако тук на земята не те искат, Той ще те прати в друг един свят, на по-хубаво, на самото небе. Неверието ти казва: „Кой знае?” Ще намериш тогава онзи, който знае. Както болният ще намери кой да го лекува, ще намери лекарят да го лекува. Както сиромахът ще намери богатия и както детето ще намери майка си, така и ти ще намериш онзи, който знае. Можеш да обиколиш целия свят, но ако тук не го намериш, ще го намериш в онзи свят и ще имаш тогаз една опитност.

Тогава за онези от вас, които имат любов към Бога, с всичкия си ум, сърце, душа и сила, какво противоречие ще имате, кажете ми?

Прочетете също: Не всяко падане е падение, но всяко падане е еволюция

Източник: istina.bg

Вижте също: Начинът, по който мислите за другите, се връща към вас

Facebook Коментари

Коментирайте тук :-)