Път към щастието

Бавно научавам, че не трябва да **реагирам на всичко**, което ме дразни.

Бавно научавам, че не трябва да наранявам тези, които са ме наранили. Бавно научавам, че може би върховният знак за зрялост е напускането, вместо разчистването на сметки.

Окситоцинът е много повече от „хормон на любовта“, както обикновено е известен. Наред с насърчаването на социалното взаимодействие, той понижава кръвното налягане и нивата на кортизола, увеличава прага на болката, намалява тревожността и стимулира всички видове позитивни социални взаимодействия. В допълнение, той стимулира растежа и лечението.

Още от деца са ни учили колко е важна благодарността и са ни възпитавали да я изразяваме чрез определени фрази, жестове на учтивост или мълчаливо доверие към по-висша сила. В някои случаи е лесно да изразим своята благодарност, особено когато съдбата е била благосклонна към нас или някой ни е направил мил жест.

Всички ние си мислим, че знаем как да живеем, но грешим. Бързаме, забравяме, не виждаме смисленото и отминаваме. Опитваме се да бъдем щастливи, а не обръщаме внимание на най-смислените неща. Понякога трябва просто да поспрем за минутка, да поемем дълбоко дъх и да осъзнаем колко много имаме и че повече не ни е нужно. В следващите редове се съдържат едни от най-смислените неща, за които никога не би трябвало да съжаляваш, че си направил

Работата е там, че твърде много си свикнал да се тревожиш. И това да се тревожиш се е превърнало в твой навик, който ти упорито и последователно си отглеждал години наред. Нещо повече, когато се тревожиш ти всъщност си в зоната на комфорт, в която се усещаш значим, важен.

Не отричай съществуването на проблема.** Хората, които казват „Аз нямам проблеми, това са само възможности“, са идиоти. Някои проблеми не са възможности – те са си просто проблеми. Разпознавай ги като такива и се справяй с тях своевременно. Отричането е глупаво и не върши нищо, освен да удължава агонията от проблема

Хайде опитай! Опитай се да избягаш от, онова което те дразни. То е абсолютно същото като да хвърлиш бумеранг. Да го изстреляш с всичка сила далеч от теб. Опитвал ли си? Познато ли ти е чувството. Да! Той скоро е пак при теб. И отново го мяташ напрягаш всичките си сили, даваш всичко от себе си. А той се връща още по-бързо. Защо се случва така? Ами защото непрекъснато държиш, онова което не искаш в мислите, емоциите и вибрациите си.

Защо наистина? Многократно съм казвала, че моя живот тотално се промени след като осъзнах колко е силен ума по време на медитация. Защото релаксацията и ума когато са комбинирани заедноимат силата да материализират.

Спомни си как изглежда символа ИН/ЯН. В него са преплетени светлата и тъмната страна. Но в светлата страна има малка частица от тъмната. И обратното. Нищо в живота не е само черно или само бяло. Нещата от живота са базирани на нюансите на тези два елемента. И ако не се преплитат един в друг, живота ни ще изгуби много от очарованието си.

От 9 години насам се уча да живея по-просто. Един живот, разчистен от повечето неща, с които хората запълват живота си, и с пространство, отворено за това, което наистина има значение.

Живот, който не е постоянно зает с бързане и тичане насам-натам, а със съзерцание и съзидание, свързаност с хората, които обичам и време, прекарано в активност сред природата.