fbpx
Advertisements

Притча за разстоянието между сърцата

Един ден Учителят задал въпрос на своите ученици:

– Защо мислите, че когато хората се скарат, започват да си крещят?

– Защото се ядосват и излизат „извън нерви”… – отговорил един ученик.

Но защо крещят толкова високо, след като се намират близо един до друг. – продължил Учителят – Дори и да си ядосан, не можеш ли да говориш по-кротко и тихо?

Учениците започнали да дават най-различни отговори, но нито един от тях не се харесал на Учителя. И накрая той им обяснил нещата по следния начин:

– Когато хората се карат и са озлобени един към друг, техните сърца се отдалечават. И за да преодолеят това разстояние и да се чуват помежду си, им се налага да крещят. Колкото по-голям е спорът им, толкова по-силно крещят.

А забелязали ли сте какво се случва, когато хората са влюбени? Тогава е точно обратно, те си говорят тихо и нежно. Защото сърцата им са много близо едно до друго – разстоянието е съвсем мъничко.

Какво става, когато са още по-влюбени? – продължил Учителят. – Тогава не говорят, а само си шепнат… Любовта им става още по-силна, а сърцата им – още по-близо. И накрая, даже и шепотът им става излишен. Просто се гледат в очите и се разбират без думи.

Затова, когато спорите или се карате с някого, особено с близък човек, не позволявайте вашите сърца да се отдалечават едно от друго, не казвайте тежки думи, които още повече увеличават пропастта между вас.

Защото може да дойде ден, когато разстоянието е станало толкова огромно, че никой от вас вече не може да намери пътя обратно.

Притчата е част от сборника ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА. 150 ПРИТЧИ ЗА ИЗКУСТВОТО НА ЖИВОТА, издателство Гнездото

Източник: www.gnezdoto.net

Advertisements

2 thoughts on “Притча за разстоянието между сърцата

Коментирайте тук :-)