Снимка: ©Pixabay

Парадоксът на нашето време

Това е текст приписван на много хора – Джордж Карлин, Далай Лама, Джеф Диксън… Истинският автор е Боб Мурхед – доктор по теология и дългогодишен пастор в Сиатъл. Статията е публикувана многократно къде ли не, при това напълно заслужено. Позволяваме си отново да я публикуваме защото това трябва да бъде настолно ежедневно четиво за всеки от нас! Насладете се на всяка дума….

Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост; широки магистрали, но тесен мироглед; харчим повече, но имаме по-малко; купуваме повече, но му се радваме по-малко. Имаме по-големи къщи, но по-малки семейства; повече удобства, но по-малко време. Имаме повече степени в образованието, но по-малко разум; повече знания, но по-лоша преценка; повече експерти, но и повече проблеми; повече медицина, но по-малко здраве; приемаме повече витамини, но виждаме по-слаби резултати. Пием твърде много; пушим твърде много; харчим твърде безрасъдно; смеем се твърде малко; шофираме твърде бързо; ядосваме се твърде лесно; лягаме си твърде късно; събуждаме се твърде уморени; четем твърде малко; гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко.

Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си; правим големи планове да стигнем по-бързо до целта си, но всъщност правим по-малко и по-бързо даваме заден ход. Говорим твърде много; обичаме твърде рядко и лъжем твърде често. Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем; добавихме години към живота, но не и живот към годините. Бяхме на луната и се върнахме, но ни е трудно да пресечем улицата, за да се запознаем с новия си съсед. Покорихме космическите пространства, но не и душевните. Правим по-големи неща. но не и по-добри неща; пречистихме въздуха, но замърсихме душата; разцепихме атома, но не успяхме да се преборим с предразсъдъците си. Пишем повече, но научаваме по-малко; планираме повече, но постигаме по-малко. Научихме се да бързаме, но не и да чакаме; имаме повече оръжия, но по-малко мир; по-високи доходи, но по-нисък морал; повече партита, но по-малко забавление. Имаме повече храна, но все по-малко се чувстваме наситени. Запознаваме се с повече хора, но имаме все по-малко приятели. Полагаме повече усилия, но имаме по-малко успехи. Създаваме нови компютри, за да складираме повече информация, но общуваме по-малко; караме по-малки коли, но имаме по-големи проблеми; строим по-големи фабрики, но произвеждаме по-малко. Създаваме количество, но не и качество.

Това са времена на бързото хранене и лошото храносмилане; на високите мъже, но и на низките души; на внезапните печалби, но и на плитките взаимоотношения, на по-красивите къщи, но и повече разбити домове. Това са времена на кратките пътувания, еднократните памперси и еднократния морал, на връзките за една нощ, на наднорменото тегло и на хапчетата, които правят всичко – възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни. Времена, когато технологията позволява това писмо да стигне до вас, а вие може да го споделите или просто да натиснете “изтриване”.

Не забравяйте да отделяте повече време на тези, които обичате, защото те няма да са с вас завинаги.

Не забравяйте да казвате блага дума на този, който ви гледа отдолу нагоре с възхищение, защото това малко същество скоро ще порасне и няма да е вече до вас.

Не забравяйте да прегърнете горещо човека до себе си, защото това е единственото съкровище, което можете да дадете от сърцето си и не струва нито стотинка.

Не забравяйте да казвате “обичам те” на любимите си, но най-вече наистина го мислете. Целувката и прегръдката могат да излекуват всяка болка, когато са от сърце.

Не забравяйте да се държите за ръце и да цените моментите, когато сте заедно, защото един ден този човек няма да е до вас.

Отделяйте време да се обичате, да си говорите, да споделяте ценните мисли в ума си.

Защото животът не се мери с броя вдишвания, които правим, а с моментите, които спират дъха ни.

4 thoughts on “Парадоксът на нашето време

  • December 1, 2016 at 11:06
    Permalink

    парадокс е да се запасяваме, да ограбваме бъдещето, да променяме миналото ……………

    Reply
  • December 10, 2016 at 03:28
    Permalink

    Vihara i lubov Kato nyamame pomejdu si, nichto nyamame…

    Reply
  • December 27, 2016 at 07:18
    Permalink

    Статията чета, вече не знам за кой път. Всичко написано е чиста златна монета, без примес,но е предназначено за стока МЕНТЕ! Само да попитам: Ако се молим по-често, гореказаното ще изчезне ли? И хора – които не влизат обществена църква, макар че тя, църквата, е замислена да бъде обществена баня за гузността на душата – са си построили лична такава за да се молят повече от другите, те различават ли се от нас грешниците?
    Не някаква вяра в нещо не съществуващо и постоянно плашещо, спре човешката алчност, о мощни, социално-регулиращи закони валидни за всички! А който иска да се моли и по десет пъти на ден. Мюсюлманите, например, се молят по пет пъти дневно!

    Reply
  • December 29, 2016 at 12:25
    Permalink

    Това не е парадокс – а резултат от отдавна замислен и прилагащ се план от шепа хора, които владеят огромна част от земните ресурси, подчинили са чрез заеми огромна част от правителствата и им диктуват буквално как да управляват…държавата, медиите, земеделието, здравето, образованието, … Основното правило “разделяй и владей” се налага с манипулацията “Всичко ценно е грешно – всичко грешно е ценно” и с новата религия с единствен бог – парите.
    Парадокс е, че хората са със свободна воля – а избират да живеят като роби… Парадокс е, че могат да са щастливи, а избират страданието… и докато не осъзнаят единствената истина, че живота им зависи единствено от тях и тяхната свободна воля – целия им живот ще е парадокс!

    Reply

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *