Béni soit celui qui donne… une parabole magique

Un jeune étudiant est allé se promener avec son professeur. Pendant qu'ils marchaient et parlaient, de l'autre côté de la route, il vit une paire de vieilles chaussures qui semblaient appartenir à un pauvre paysan qui travaillait dans ses champs près de la route et avait déjà terminé son travail.

Студентът казал на професора: „Хайде да се пошегуваме с този селянин. Да скрием обувките му и тайно да наблюдаваме какво ще направи.“ Професорът му отговорил: „Момче, никога не се шегувам за сметка на чуждата беда и нещастие. Но тъй като си богат, можеш да си доставиш голямо удоволствие от следното – постави по една златна монета във всяка обувка, а след това ще се скрием в храстите и ще наблюдаваме неговата реакция.“ Студентът направил така и двамата се скрили зад един храст наблизо. Селянинът завършил работата си и скоро дошъл от полето до мястото, където оставил обувките си и своето палто.

Alors qu'il enfilait ses chaussures, il sentit qu'il y avait quelque chose dans la chaussure. Au début, il a pensé que c'était un caillou, mais il s'est vite rendu compte qu'il s'agissait d'une pièce d'or. Il a été étonné de voir une pièce d'or, a regardé autour de lui, puis est resté pensif pendant un moment. Il regarda à nouveau autour de lui, mais ne vit personne. Il mit la pièce dans sa poche et alla mettre l'autre chaussure, mais à sa grande surprise il y trouva aussi une pièce d'or.

Soudain, il fut ému et tomba à genoux, leva la tête vers le ciel et commença à dire une prière d'action de grâce.

Dans sa prière, il a mentionné sa femme gravement malade, les enfants qui n'ont rien à manger, et maintenant, grâce à la main invisible qui lui a envoyé les pièces, ils seront enfin sauvés.

Студентът стоял дълбоко трогнат, с просълзени очи. Професорът го попитал: „Ако се беше пошегувал с него така, както смяташе, щеше ли да бъдеш по-щастлив, отколкото си сега?“

Младият мъж отговорил: „Професоре, дадохте ми урок, който никога няма да забравя! Сега наистина разбирам думите, които по‐рано не ги разбирах:

Béni est celui qui donne, повече, отколкото този, който получава! Затова, когато можеш да направиш добро, побързай, и няма да съжаляваш за това. Само следвай съвестта си и пътя на истинските ценности.“

Lire la suite : Une parabole sur la distance entre les cœurs

Lire aussi : Victor Hugo : L'étoffe dont est fait l'avenir, ce sont des rêves