Bienaventurado el que da… una parábola mágica

Un joven estudiante salió a caminar con su maestro. Mientras caminaban y conversaban, al otro lado del camino vio un par de zapatos viejos que parecían pertenecer a algún pobre campesino que estaba trabajando en sus campos cerca del camino y ya había terminado su trabajo.

Студентът казал на професора: „Хайде да се пошегуваме с този селянин. Да скрием обувките му и тайно да наблюдаваме какво ще направи.“ Професорът му отговорил: „Момче, никога не се шегувам за сметка на чуждата беда и нещастие. Но тъй като си богат, можеш да си доставиш голямо удоволствие от следното – постави по една златна монета във всяка обувка, а след това ще се скрием в храстите и ще наблюдаваме неговата реакция.“ Студентът направил така и двамата се скрили зад един храст наблизо. Селянинът завършил работата си и скоро дошъл от полето до мястото, където оставил обувките си и своето палто.

Mientras se ponía los zapatos, sintió que había algo en el zapato. Al principio pensó que era un guijarro, pero pronto se dio cuenta de que era una moneda de oro. Se sorprendió al ver una moneda de oro, miró a su alrededor y luego se quedó pensando por un momento. Volvió a mirar a su alrededor, pero no vio a nadie. Se metió la moneda en el bolsillo y fue a ponerse el otro zapato, pero para su gran sorpresa encontró dentro también una moneda de oro.

De repente se conmovió y cayó de rodillas, levantó la cabeza al cielo y comenzó a rezar una oración de acción de gracias.

En su oración mencionó a su esposa gravemente enferma, a los niños que no tienen qué comer, y ahora, gracias a la mano invisible que le envió las monedas, por fin se salvarán.

Студентът стоял дълбоко трогнат, с просълзени очи. Професорът го попитал: „Ако се беше пошегувал с него така, както смяташе, щеше ли да бъдеш по-щастлив, отколкото си сега?“

Младият мъж отговорил: „Професоре, дадохте ми урок, който никога няма да забравя! Сега наистина разбирам думите, които по‐рано не ги разбирах:

Bendito el dador, повече, отколкото този, който получава! Затова, когато можеш да направиш добро, побързай, и няма да съжаляваш за това. Само следвай съвестта си и пътя на истинските ценности.“

Leer más: Una parábola sobre la distancia entre los corazones

Lea también: Victor Hugo: La materia de la que está hecho el futuro: estos son sueños