Назоваването на емоциите ти е първата стъпка към освобождаването от болката, която те могат да причинят. Ако не ги назовеш, те могат да ти навредят.
Къде отиват неназованите страхове? Къде съзнанието ти съхранява емоциите, които си пуснал? Как се справяш с нещата, които ти причиняват болка, ако ги избягваш? Къде е мястото за почивка от онези мечти, които никога не са се сбъднали? Всички онези неща, които не назоваваш, спират да съществуват.
Но само защото те престават да съществуват, не означава, че губят потенциала си да ти вредят. Те продължават да болят по същия начин, както когато не говориш за тях. Дори когато не говориш за онова, което те притеснява по отношение на някого или онова, което те гневи, то продължава да те жили. Ти все още чувстваш болка, когато другите атакуват самочувствието ти и те омаловажават. Но ако не говориш за тези неща, те на практика престават да съществуват.
Как можеш да дефинираш страховете си, ако не им дадеш име?
Когато ги назовеш, ти им даваш форма. Това ти дава възможност да се изправиш срещу тях и да ги преодолееш. Ако не направиш това, те ще продължат да съществуват. Много мисли могат да имат голямо влияние над теб, но ако не ги назовеш, никога няма да се сблъскаш с тях. Мислите остават силни, но съществуват само в собствения ти ум.
„Слабите никога не могат да простят. Прошката е атрибут на силните.” — Махатма Ганди
Как те засягат нещата, които не си назовал?
Знаеш ли, че една трета от хората, които отиват на лекар, имат симптоми, които нямат медицинско обяснение?
Болката не е физическа, а психологическа. Това означава, че психологическата болка боли толкова, колкото и физическата. Тя остава вътре в теб, без да може да излезе и вреди на тялото ти. Всички онези неща, които не назоваваш и освобождаваш, спират да съществуват за другите.
Колкото повече време прекарваш сам със собствената си болка, толкова повече тя нараства у теб. Когато не й позволиш да излезе, увеличаваш шансовете да се разболееш. Това е така, когато виждаш, но не говориш, когато чуваш, но не помагаш, или когато те боли, но не се опитваш да се излекуваш. Това са начини да разболееш тялото и душата си.
Самото страдание разкъсва хората отвътре. Ето защо няма по-добро лечение от това да назовеш онези неща, които те убиват отвътре. Назови страховете си, мечтите си и несправедливостите на света. Когато го направиш, ти имаш властта да сториш нещо за това. Можеш да работиш върху тях и да се изправиш срещу тях. Можеш да ги притежаваш.
Защо е вредно да подтискаш емоциите си?
Не е възможно другите да разберат онова, за което не говориш. Хората не могат да видят твоето бреме, което не си вкарал в думи. Поради това не можеш да споделиш тежестта му с никого. Така то те мъчи и преследва.
Емоциите са много важни. Ето защо е нужно да се научиш как да ги регулираш в името на твоето психическо и физическо здраве.
Според статия, написана от учените Филип Голдин и Джеймс Грос, която е отпечатана в списанието Biological Psychiatry, емоциите са свързани с модела на мозъчната ти дейност, независимо дали ги изразяваш или не. От друга страна, те също така установяват, че емоционалните репресии активират инсулата и амигдалата.
Изразяването на емоциите ти облекчава болката и щетите, които те причиняват. Когато идентифицираш емоциите, които някои ситуации предизвикват у теб (като страх, радост, гняв и т.н.), ще имаш възможност да подходиш към тези ситуации интелигентно.
Когато излееш всичко, лекуваш себе си. Когато изкарваш онова, което държиш у себе си, правиш проблема по-малък, защото можеш да го споделиш. Когато назовеш нещо, ти му придаваш физическа форма, пред която тогава нямаш друг избор, освен да се изправиш.
Вижте как да се справим с подтиснатите емоции във видеото на Милена Голева
Прочети още:26 японски мъдрости, които ще прогонят нещастието от живота ти
Източник: exploringyourmind.com/psychology.framar.bg
Вижте също: Медитацията – най-добрият начин за щастлив живот и опознаване на себе си

