Да допуснем, че имаш амбициозното желание да станеш звезда или милионер. Готов ли си да си го позволиш? Готов ли си да имаш? Обикновено хората смятат, че славата, парите или властта са участ на избрани. А кой ги избира? На първо място – те самите, а после вече всички останали. Ако мечтаеш за нещо, но не си готов да си го позволиш, няма и да го получиш.
Бездомен гледа от улицата през прозореца коледна трапеза. Готов ли е да си позволи да седне на тази маса и да хапне? Ако го поканят, разбира се, ще го направи. Да влезе в къщата и да седне на масата е решимост да се действа, т.е. вътрешното намерение. Но кой ли ще го покани? И той чудесно го разбира. Коледната маса е в слоя на чуждия свят. Готов ли е да има тази маса в своя дом, в слоя на своя свят? Не, бездомният знае, че няма нито къща, нито пари, нито начин да ги спечели.Външното намерение няма да му даде нищо,защото, намирайки се в рамките на привичния здрав смисъл, той не е готов да има.
Да предположим, че искаш да станеш богат човек. Готов ли си да приемеш подобен подарък от съдбата? Разбира се, ако някой дава „излишен” милион, всеки от нас ще го вземе без проблеми и затруднения. И богатството няма да ни развали живота, както понякога се опитват да го представят в поучителните филми. Но не става дума за това.
Готов ли си да вземеш този милион?
Навярно помисли, че се иска той да бъде спечелен с труд, да се завоюва? Пак не е това. Готов ли си просто да го избереш? Да си позволиш да го имаш!
Необходимо е да свикнеш с мисълта, че ще постигнеш целта си. Ако искаш да станеш обезпечен човек, но се страхуваш да влизаш в скъпи магазини, нищо няма да излезе. Изпитваш ли макар и най-малка неловкост в скъп магазин, значи не си готов да си позволиш да имаш скъпи вещи. Продавачите в такива магазини умеят мигновено да определят кой е влязъл – потенциален купувач или любопитен с празен портфейл. Купувачът се държи като собственик, спокойно, уверено и с достойнство – осъзнава правото си да избира. Любопитният и силно желаещ, но беден се държи като неканен гост – сковано, напрегнато, плахо, усеща върху себе си преценяващите погледи на продавачите и едва ли не се извинява за появата си в такова престижно заведение.
Той създава едновременно цял комплекс от потенциали на важността: съкровено желание, завист, чувство за собствена непълноценност, раздразнение, недоволство.
Защото не само че не е готов да си позволи всичко това материално, но дори не се смята за достоен да има скъпи вещи. Нали душата разбира буквално за какво ѝ говори разумът, а той твърди само едно: „Всичко това не е за нас, ние сме бедни хора, трябва ни нещичко по-скромно.”
Позволи си да бъдеш достоен за целия този разкош.
Ти действително си достоен за всичко най-добро. Деструктивните махала, на които е изгодно да те държат под контрол, са ти внушили „Всяка жаба да си знае гьола”. Смело влизай в скъпи магазини и гледай вещите като господар, а не като слуга в богат дом. Разбира се, безполезно е да се занимаваш със самовнушение, че можеш да си позволиш да ги купиш. Няма да успееш да се излъжеш, а и не е нужно.
Как все пак да повярваш и да си позволиш да имаш?
Преди всичко, нека разграничим областите на вътрешното и външното намерение във фразата „Да бъдеш готов да си позволиш”.
Свикналият да мисли и да действа в рамките на вътрешното намерение е склонен веднага да отсече: „Не мога да си го позволя материално – и точка. Няма за какво да говорим.” Но и не бива да си внушаваш, че можеш да си позволиш да купиш скъпа вещ, опипвайки в джоба си празния портфейл. Изобщо не става дума за това.
Вътрешното намерение предполага решимост да се действа, т.е. да се намерят пари. Но тъй като няма откъде да се вземат, разумът дава прагматично решение. Ако действаш в рамките на вътрешното намерение, действително нищо няма да постигнеш. Външното намерение също няма да ти падне на главата като манна небесна. Откъде би се взело, ако не си готов да си позволиш да имаш?
Външното намерение предполага решимост да имаш,
с други думи, да се смяташ за достоен и да знаеш, че изборът е твой. Не да вярваш, а именно да знаеш.
Дълбоко в душата си постоянно се съмняваш, че желанието ти все пак може да се изпълни. Дори да си готов да действаш в името на изпълнение на желанието, това е малко.
Щом не вярваш, значи не си позволяваш да се смяташ за достоен
или просто се съмняваш в реалността на изпълнението. Така че онези, които са станали звезди или милионери, не се различават от теб по способностите си, а само че са си позволили да имат онова, което са искали. Необходимо е да си позволиш да имаш. Това състояние е същото, както когато за пръв път си седнал на велосипед. Съмненията, колебанията и препирните са изчезнали и е останала само безсловесната яснота – знанието. Усещането за яснота без думи, за знание без вяра, за увереност без колебания е точно състоянието на единство между душата и разума. В такова състояние
усещаш единението си с безмълвната сила, която управлява Вселената.
Тази сила те подхваща и те пренася в сектора, където се изпълнява онова, за което са се обединили душата и разумът.
Всеки е свободен да избира всичко, което му е угодно, но далеч не всеки вярва в подобна пълна свобода. Нали каквото и да ти говоря, не вярваш докрай, че свободата на избора е реална? Животът ни потвърждава обратното, защото всички хора се намират във властта на махалата. Но дори и да си се освободил от тях, свободата на избора все пак е извън зоната на твоя комфорт. Твърде нереално е да имаш право да избираш в света на махалата. В душата си не вярваш, че трудно постижимата мечта е само въпрос на личен избор.
Позитивните слайдове помагат невероятното да се включи в зоната на твоя комфорт. Когато престанеш да изпитваш душевен дискомфорт от мисълта, че ти е достъпна всяка мечта, съмненията ще отпаднат и вярата ще се превърне в знание. Душата ще стигне до единодушие с разума и тогава ще се появи решимостта да имаш.
Готов ли си да имаш?
Линк към възхитителната водена медитация на Милена Голева Техника за привличане на ИЗОБИЛИЕ
Из „Шепотът на утринните звезди”, Вадим Зеланд
Източник: www.spisanie8.bg