Връзката между мелатонин и медитация

Връзката между мелатонин и медитация

Хората, които медитират, усещат, че практиката има положителни ефекти върху здравето, като например спокойствие на ума. Но има изследвания, които предполагат, че медитацията може да повиши нивата на мелатонин – хормон, който помага за регулиране на съня и изглежда влияе на други хормони в тялото.

Какво представлява мелатонинът

Мелатонинът се произвежда от епифизната жлеза в мозъка. Философът Рене Декарт нарича тази мъничка жлеза „седалището на душата“. В индуската духовна традиция техниките на медитация се използват за насочване на енергийния поток през седем енергийни центъра в тялото или чакрите и селективно активиране или потискане на свързаните с тях жлези. Епифизата съответства на аджна чакра(третото око), разположена в горната част на главата и се смята, че влияе на щастието.

Изследвания

Връзката между мелатонина и медитацията е изследвана за първи път през 1995 г. от изследователи от Програма за намаляване на стреса и релаксация на Медицинския център на Университета в Масачузетс. Тъй като мелатонинът се произвежда главно през нощта, тогава се събират проби от урина и се тестват за 6-сулфатоксимелатонин, продукт на разпадане на мелатонин, който се смята за точно отражение на нивата на мелатонин в кръвта.

Изследователите установяват, че жените, които медитират, имат значително по-високи нива на мелатонин в сравнение с жените, които не практикуват.

Друго проучване установява, че медитацията преди лягане повишава нивата на мелатонин за тази нощ. Не са отбелязани повишения на нивата на мелатонин в кръвта през нощите, когато участниците не са медитирали. Това предполага, че е необходима редовна практика на медитация.

За максимална полза, опитай се да медитираш от двадесет минути до половин час, преди да заспиш, използвайки техниката, която се чувства по-удобна за теб. Избери от чудесните водени медитации от Милена Голева ТУК.

Методи за медитация

1. Намери тихо и удобно място. Седни на стол или на пода с главата, врата и гърба изправени, но не стегнати. Опитай се да оставиш настрана всички мисли за миналото и бъдещето и да останеш в настоящето.
2. Запознай се с дишането си, фокусирайки се върху усещането за въздух, който се движи във и извън тялото ти, докато дишаш. Почувствай как коремът ти се издига и спада. Забележи, че въздухът навлиза в ноздрите ти и излиза от устата ти. Обърни внимание на начина, по който всеки дъх се променя и е различен.
3. Наблюдавай как всяка мисъл идва и си отива, независимо дали става въпрос за притеснение, страх, безпокойство или надежда. Когато мислите ти изникнат в съзнанието, не ги пренебрегвай или потискай, а просто ги отбелязвай, запази спокойствие и използвай дишането си като котва.
4. Ако откриеш, че се увличаш в мислите си, наблюдавай накъде е тръгнал умът ти, без да съдиш, и просто се върни към дишането си. Не забравяй да не си твърд към себе си, ако това се случи.
5. С наближаването на времето седни за минута-две, като осъзнаеш къде се намираш. Ставай постепенно.

Релаксационен отговор

1. Намери тихо място и седни в удобна позиция. Опитай се да отпуснеш мускулите си.
2. Избери дума или фраза, която има специално значение за теб и те успокоява. Или можеш да опиташ думите „Ham Sah“, санскритска мантра, означаваща „Аз съм това“.
3. Докато вдишваш, бавно издавай звука „хааам“, сякаш потъваш в гореща вана. Докато издишваш, бавно издавай „саах“, което трябва да се почувства като въздишка.
4. Дишай бавно и естествено. Вдишай през носа и направи пауза за няколко секунди. Издишай през устата, като отново правиш пауза за няколко секунди.
5. Не се притеснявай колко добре се справяш и не се чувствай зле, ако мисли или чувства се натрапват. Просто си кажи „О, добре“ и се върни към повторението си.
6. С наближаването на времето продължи да си наясно с дишането си, но седни тихо. Осъзнавайки къде се намираш, бавно отвори очи и стани постепенно.