El sentido de la existencia humana, según los Derviches, es conocernos a nosotros mismos.
Дервишите се поздравяват с един невероятен за нас израз „Ашколсун!“. Ние го разбираме като „Браво!“, буквалният му превод е „да бъде любов“, но поздравът означава „нека любовта да бъде с теб“. Какъв по-светъл поздрав от този? Спираш да виждаш в света около себе си врагове, а навсякъде виждаш приятели.
Creen en la inmortalidad del alma
Дервишите са мистиците на Изтока. Наричат ги въртящите се мъдреци заради невероятния танц, с който са известни. Те предават в ислямския свят езотеричното знание, трупано хилядолетия. Вярват в прераждането, нещо в което ислямът не вярва. Смятат, че смисълът на човешкото съществуване е да познаем себе си. Че трябва да гледаме на себе си като на безсмъртна божествена частица. Обществото им е част от суфизма – учение на мъдростта, чиято цел е духовно преобразяване и съвършенство. В основата на суфизма са любовта и предаността. Учителят на дервишите и суфите – Джеллаладин Руми смята, че Бог е по-близо до нас, отколкото ние самите сме близо до себе си. Той е убеден, че търсейки отговорите на въпросите, които ни вълнуват, най-добре можем да ги открием в себе си. Да отделяме време на себе си и да наблюдаваме собствените си мисли и чувства.
Los sabios que giran toman la vida como una prueba
Истинските дервиши не стават монаси и не бягат от обществото, за да живеят отделно. За тях истинският отшелник, може да бъде такъв и в най-оживения град на света, защото отшелничеството не е външно и показно, то е духовно. Дервишите живеят в ритъма на другите хора. Те са търговци, собственици на галерии, адвокати, занаятчии, с всичко се занимават. Но те гледат на живота си като на изпитание. Смисълът му за дервиша е, не да се затвори в себе си, а да помага на останалите. Когато попиташ истинския дервиш откъде идва, той никога не казва идвам от град Коня или от другаде, истинският дервиш отговаря –
„идвам от Бога и вървя към Бога“. Тогава ти става ясно що за човек е.
Тези мъдреци говорят за няколко етапа на познания. Първият етап е на познанието, което ни е дадено чрез книгите и училище – до този етап всички стигаме. Но особено важен според тях е етапът, в който научаваме за света вътре в нас, като се обърнем към себе си. Те са убедени, че единственият начин да преценим хората около нас е като обърнем внимание на това как се чувстваме в тяхно присъствие. Ако се налага да се държим различно и да се променяме, за да им се харесаме, то тези хора не са за нас. Ако обаче хората, които ни заобикалят ни карат да бъдем такива каквито сме в самата си същност, то това са нашите „огледала“, нашите приятели и спътници в живота.
No importa lo que dejamos, sino cómo vivimos aquí y ahora
Дервишите издигат в култ човешкото сърце. Смятат, че не може да бъде излъгано. Умът ни обаче лесно може да бъде заблуден от сетивата – зрението, допира, слуха, миризмите. „Доверявайте се на сърцето си“, казват дервишите, а не толкова на преценката за нещата. На интуицията също, тя е синтезирано знание от предишни животи.
Según la filosofía de los derviches, si nos damos cuenta de que este camino es desde la eternidad y hacia la eternidad y desde Dios, el miedo desaparecerá en nosotros, porque el mayor miedo del hombre es la muerte. La gente tiene miedo de ser transitoria, perecedera, tiene muchas ganas de dejar algo atrás. Esto no tiene sentido desde un punto de vista espiritual, porque nunca dejamos de existir, por lo que no es lo que dejamos atrás, sino cómo vivimos en el aquí y ahora.
Bailando caen en estado de trance
Bailan ataviados con largas túnicas blancas, con amplias faldas y mantos negros. Tienen sombreros rojos en la cabeza. Cuando el jefe de la ceremonia se inclina, conduce a los derviches en círculo. Una vez que han hecho tres rondas, se quitan las capas negras, que simbolizan la liberación de sus preocupaciones terrenales. Después de abrir los brazos, comienzan a girar manteniendo el brazo derecho extendido hacia arriba. De esta manera, reciben una bendición del cielo, que conectan a la tierra a través de su mano izquierda inclinada hacia abajo. Girando sobre el talón izquierdo, aumentan cada vez más las revoluciones, cayendo en trance.
Si quieres experimentar la magia de la danza derviche, visita la ciudad de Konya, Turquía, donde cada año el 17 de diciembre celebran la muerte de su maestro Rumi, quien nació en Persia pero vivió y trabajó en Konya. No es casualidad que celebren su muerte, porque él mismo lo pidió, diciendo a la hora de su muerte que no lo lloraran, sino que celebraran sus bodas con la eternidad.
Portal12.bg