Der Sinn der menschlichen Existenz ist nach Ansicht der Derwische, uns selbst zu kennen
Дервишите се поздравяват с един невероятен за нас израз „Ашколсун!“. Ние го разбираме като „Браво!“, буквалният му превод е „да бъде любов“, но поздравът означава „нека любовта да бъде с теб“. Какъв по-светъл поздрав от този? Спираш да виждаш в света около себе си врагове, а навсякъде виждаш приятели.
Sie glauben an die Unsterblichkeit der Seele
Дервишите са мистиците на Изтока. Наричат ги въртящите се мъдреци заради невероятния танц, с който са известни. Те предават в ислямския свят езотеричното знание, трупано хилядолетия. Вярват в прераждането, нещо в което ислямът не вярва. Смятат, че смисълът на човешкото съществуване е да познаем себе си. Че трябва да гледаме на себе си като на безсмъртна божествена частица. Обществото им е част от суфизма – учение на мъдростта, чиято цел е духовно преобразяване и съвършенство. В основата на суфизма са любовта и предаността. Учителят на дервишите и суфите – Джеллаладин Руми смята, че Бог е по-близо до нас, отколкото ние самите сме близо до себе си. Той е убеден, че търсейки отговорите на въпросите, които ни вълнуват, най-добре можем да ги открием в себе си. Да отделяме време на себе си и да наблюдаваме собствените си мисли и чувства.
Spinnende Weise nehmen das Leben als Test
Истинските дервиши не стават монаси и не бягат от обществото, за да живеят отделно. За тях истинският отшелник, може да бъде такъв и в най-оживения град на света, защото отшелничеството не е външно и показно, то е духовно. Дервишите живеят в ритъма на другите хора. Те са търговци, собственици на галерии, адвокати, занаятчии, с всичко се занимават. Но те гледат на живота си като на изпитание. Смисълът му за дервиша е, не да се затвори в себе си, а да помага на останалите. Когато попиташ истинския дервиш откъде идва, той никога не казва идвам от град Коня или от другаде, истинският дервиш отговаря –
„идвам от Бога и вървя към Бога“. Тогава ти става ясно що за човек е.
Тези мъдреци говорят за няколко етапа на познания. Първият етап е на познанието, което ни е дадено чрез книгите и училище – до този етап всички стигаме. Но особено важен според тях е етапът, в който научаваме за света вътре в нас, като се обърнем към себе си. Те са убедени, че единственият начин да преценим хората около нас е като обърнем внимание на това как се чувстваме в тяхно присъствие. Ако се налага да се държим различно и да се променяме, за да им се харесаме, то тези хора не са за нас. Ако обаче хората, които ни заобикалят ни карат да бъдем такива каквито сме в самата си същност, то това са нашите „огледала“, нашите приятели и спътници в живота.
Es ist nicht wichtig, was wir hinterlassen, sondern wie wir hier und jetzt leben
Дервишите издигат в култ човешкото сърце. Смятат, че не може да бъде излъгано. Умът ни обаче лесно може да бъде заблуден от сетивата – зрението, допира, слуха, миризмите. „Доверявайте се на сърцето си“, казват дервишите, а не толкова на преценката за нещата. На интуицията също, тя е синтезирано знание от предишни животи.
Nach der Philosophie der Derwische wird die Angst in uns verschwinden, wenn wir erkennen, dass dieser Weg von Ewigkeit zu Ewigkeit und von Gott ist, denn die größte Angst des Menschen ist der Tod. Die Menschen haben Angst davor, vergänglich, vergänglich zu sein, sie wollen wirklich etwas hinterlassen. Dies ist aus spiritueller Sicht bedeutungslos, weil wir nie aufhören zu existieren, und es daher nicht darauf ankommt, was wir zurücklassen, sondern wie wir im Hier und Jetzt leben.
Beim Tanzen fallen sie in einen Trancezustand
Sie tanzen in langen weißen Gewändern, mit weiten Röcken und schwarzen Mänteln. Sie haben rote Mützen auf dem Kopf. Wenn sich der Zeremonienmeister verbeugt, führt er die Derwische im Kreis. Nach drei Runden werfen sie ihre schwarzen Mäntel ab und symbolisieren damit die Befreiung von ihren irdischen Sorgen. Nachdem sie ihre Arme geöffnet haben, beginnen sie sich zu drehen, wobei sie ihren rechten Arm nach oben gestreckt halten. Auf diese Weise erhalten sie einen Segen vom Himmel, den sie durch ihre nach unten geneigte linke Hand mit der Erde verbinden. Sie drehen sich auf die linke Ferse, erhöhen die Drehzahl immer mehr und fallen in Trance.
Wenn Sie die Magie des Derwischtanzes erleben möchten, besuchen Sie die Stadt Konya in der Türkei, wo jedes Jahr am 17. Dezember der Tod ihres Lehrers Rumi gefeiert wird, der in Persien geboren wurde, aber in Konya lebte und arbeitete. Es ist kein Zufall, dass sie seinen Tod feiern, weil er selbst darum gebeten hat und in der Stunde seines Todes gesagt hat, ihn nicht zu betrauern, sondern seine Hochzeit in Ewigkeit zu feiern.
Portal12.bg