Is our fate predetermined? Is there a book that describes what will happen to us? Is every person who comes into our lives important, and how do we know if they are? Why do the encounters exist as soon as sections follow? Can we avoid the pain, disappointment and fear of abandonment? Do we have the ability to distinguish between the random people who enter our lives and those who will leave lasting marks on our heart?
These are questions that concern every person. The Japanese have ancient belief,
that people who are destined to meet are connected by a red thread to the little finger. It is invisible to human eyes and connects two people regardless of time, circumstances and place. This thread can become tangled or stretched, but it can never break.
The legend tells of an old man who lives on the moon. He goes out every night to search among the souls those who are destined to connect with each other on Earth. When he finds these souls, the old man binds them with red thread for the little ones so they don't get lost.
Do you believe this legend? Or maybe you want to call it karma, fate?
The truth is that every day, with every choice we make, we predetermine our destiny, tie ourselves to the red thread. Karma is every choice we make here and now.
Every person we decide to pass or smile at. No random encounters.
Всеки, влязъл в живота ни, е обвързан с нас и ни носи определено послание. Послание, което ние трябва да разчетем. Едни идват, за да ни подложат на изпитание и за да проверят доколко сме силни и уверени в себе си, други – като наказание за предишни наши действия, а трети просто са подарък от съдбата, който сме заслужили след дългите скитания.
Life often presents us with difficulties that we must overcome. But
препятствията, които срещаме по пътя си, не само ни правят по-силни, но и достатъчно уверени в себе си. Неслучайно повечето изпитания са определени хора,които заемат място в нашия живот. Човешките взаимоотношения са изключително оплетени и сложни, но истината е, че трябва да се научим да ги опростяваме. За да получим своя урок от съдбата, е необходимо да срещаме различни хора – врагове, soulmates and friends.
The purpose of some people who are present in our lives is to test us.
To help us develop certain qualities, to improve ourselves through them. Very often we are abandoned, lied to and disappointed by the people in whom we believed. Everyone has been broken, everyone has experienced heartbreak, paid a certain price. But deservedly so. This is the test we must go through in order to climb one step higher in our personal development.
It is important to learn to believe that we can handle anything that comes our way. There are no random encounters, but there are also no random splits. It's just that the people we parted with have done their mission, taught us to fight alone, to be patient and to believe that one day we will meet the person destined for us.
Когато обаче сме отхвърлени и унижени, ние не осъзнаваме ролята на хората, които са изпитание за нас. Определяме ги по-скоро като проклятие. Като хора, дошли да всеят хаос в живота ни, дошли да разрушат сърцето и душата ни без капка жал. Тогава настъпва страданието. Способни сме и ние да отхвърляме хората, дошли да ни помогнат и избавят. Започваме ние да нараняваме и ролите постепенно се разменят. Затова следващите хора, които срещаме, са нашето наказание. Затова, че не сме разбрали правилно уроците на съдбата, затова, че сме се превърнали точно в това,което сме мразили и презирали. И всеки трябва да изтърпи наказанието, ако иска да достигне да последната стъпка – подаръка. Но колкото по-безчовечни сме, колкото по- безразлични и жестоки сме, толкова повече отдалечаваме възможността съдбата да ни поднесе своя дар.
И минават дни, месеци, а понякога и години…
Нараняваме… и нас ни нараняват. Страдаме, отхвърляме, разменяме ролите си като в истински театър. Но един ден съдбата решава да не си играе повече с наси ни среща с НЕслучаен човек…. Невидимата за човешките очи нишка изведнъж става видима. Срещаме човек, с когото усещаме, че сме свързани достатъчно силно. И тогава разбираме всички трудности, през които сме преминали… и тогава осъзнаваме защо с всички други не се е получавало. След всички несгоди по пътя си, след всички стъпки на промяна човек най-накрая достига до хората, които са подарък за неговите усилия.
Да получиш такъв подарък от съдбата действа удовлетворяващо, чувстваш се дори по-значим отпреди. Разбираш, че всички предишни и „грешни“ хора са те довели до това, което наистина си искал. И вече няма значение какво и колко си платил, важна е наградата след това. Благодарен си затова, защото си е заслужавало цялото чакане. Душите и телата ви са вплетени в едно и никой не е в състояние да разплете нишката на вашата любов. Защото това дълго чакане и копнение е засилвало все повече връзката между вас.
The people you are destined to meet cannot be overlooked.
Maybe the wait will be longer than usual, but the reward afterwards will be greater. Човек непрекъснато среща нови хора, общува и контактува. Важното е единствено да различавате кои хора са наказание, изпитание или подарък. Понякога нишката между вас ще е много тънка и няма да сте сигурни, но послушате ли сърцето си – ще знаете правилния път.
Author: Tanya Marinova
Source: dama.bg