Благословен е този, който дава… вълшебна притча

A young student went for a walk with his teacher. While they were walking and talking, on the opposite side of the road he saw a pair of old shoes which seemed to belong to some poor peasant who was working in his fields near the road and had already finished his work.

Студентът казал на професора: „Хайде да се пошегуваме с този селянин. Да скрием обувките му и тайно да наблюдаваме какво ще направи.“ Професорът му отговорил: „Момче, никога не се шегувам за сметка на чуждата беда и нещастие. Но тъй като си богат, можеш да си доставиш голямо удоволствие от следното – постави по една златна монета във всяка обувка, а след това ще се скрием в храстите и ще наблюдаваме неговата реакция.“ Студентът направил така и двамата се скрили зад един храст наблизо. Селянинът завършил работата си и скоро дошъл от полето до мястото, където оставил обувките си и своето палто.

As he was putting on his shoes, he felt that there was something in the shoe. At first he thought it was a pebble, but soon realized it was a gold coin. He was amazed to see a gold coin, looked around and then stood in thought for a while. He looked around again, but saw no one. He put the coin in his pocket and went to put on the other shoe, but to his great surprise he found a gold coin in it as well.

Suddenly he was moved and he fell to his knees, raised his head to heaven and began to say a prayer of thanksgiving.

In his prayer, he mentioned his seriously ill wife, the children who have nothing to eat, and now, thanks to the invisible hand that sent him the coins, they will finally be saved.

Студентът стоял дълбоко трогнат, с просълзени очи. Професорът го попитал: „Ако се беше пошегувал с него така, както смяташе, щеше ли да бъдеш по-щастлив, отколкото си сега?“

Младият мъж отговорил: „Професоре, дадохте ми урок, който никога няма да забравя! Сега наистина разбирам думите, които по‐рано не ги разбирах:

Blessed is the giver, повече, отколкото този, който получава! Затова, когато можеш да направиш добро, побързай, и няма да съжаляваш за това. Само следвай съвестта си и пътя на истинските ценности.“

Read more: A parable about the distance between hearts

Read also: Victor Hugo: The stuff of which the future is made - these are dreams