Велико Търново през ноември е друг град – и забележителностите му най-после са твои. Автобусите с екскурзианти са си заминали, хълмовете са жълти и ръждиви, а в кафенетата по чаршията има свободни маси. Ако ти трябва уикенд, в който да вървиш бавно и да гледаш нагоре – това е мястото.
Ето как да го направиш за два дни, без да се блъскаш и без да тичаш.
Защо точно ноември?
Три причини. Първо, тишината: през лятото Царевец и Самоводската чаршия са пълни от сутрин до вечер, през ноември минаваш по тях почти сам. Второ, цветовете: гората по склоновете над Янтра е в най-хубавия си момент в началото на месеца. Трето, цените: хотелите и къщите за гости свалят сезонните си тарифи, а добра стая с изглед към реката се намира без резервация месец напред.
Единственото, което трябва да носиш, е по-топло яке – вечер над реката духа.
Велико Търново, събота: забележителностите на Царевец след 16 часа
Повечето хора се качват на крепостта сутринта. Направи обратното. Започни деня с кафе на Самоводската чаршия – уличката със занаятчийските работилници, където още можеш да видиш как се прави ножче, медник или глинена паничка. Купи си нещо малко от майсторите, не от сергиите с магнити.
След обяд се качи на Царевец. Към 16 часа светлината пада ниско, камъкът на стените става златен, а от Патриаршията горе се вижда целият град, легнал в завоите на реката. През ноември залязва рано, затова излизай от крепостта с последните хора – по тъмно се включва осветлението на стените и гледката от площада пред входа е друга.
Вечерята: потърси малък ресторант с тераса към реката в стария град, под „Гурко“ или около Площада на изкуствата. Поръчай нещо с гъби – сезонът им е сега.
Неделя: Арбанаси и един изглед
Сутринта – Арбанаси, на 4 километра над града. Селото е с каменни къщи-крепости от XVII-XVIII век и две църкви с изрисувани отвътре стени, които си струват билета. Хубаво е да отидеш рано, преди обяд, когато е най-тихо. От горния край на селото се вижда Търново от другата страна – това е изгледът, за който ще ти се иска да имаш половин час и пейка.
След Арбанаси се върни в града през квартал Варуша – старите махали над чаршията, с тесни стълби между къщите. Тук няма нищо за „разглеждане“, но има много за гледане: балкони, котки, пране, врата с 1910 върху нея.
Как се стига без кола
Влак от София: пътуването е около 4-5 часа с прекачване или директен (сверѝ разписанието на bdz.bg), гарата е под града – до центъра се качваш с градски автобус или такси за 10 минути. Автобус от София: по-бърз, около 3 часа, автогарата „Юг“ е на 15 минути пеша от центъра. До Арбанаси има градски автобус, но в неделя е рядък – таксито струва колкото две кафета.
Ако пътуваш с кола – паркирай я в събота и я остави. Старият град се върви, не се кара.
Три грешки, които ще ти развалят уикенда
- Да се качиш на Царевец в 11 часа – ще ти е студено на вятъра горе и ще си пропуснал светлината.
- Да ядеш на главната улица – по-скъпо и по-шумно. Отбий се две улички надолу към реката.
- Да планираш всичко по часове. Велико Търново е град за губене на време по стълбите.
Още за какво да внимаваш, когато тръгваш на път – събрали сме го в 16-те грешки, които всички начинаещи туристи правят. А ако ти се пътува още из България, Седемте рилски езера чакат за пролетта.
Вземи си топли чорапи и остави часовника вкъщи. Търново ще се погрижи за останалото.
FAQ
Кога е най-добре да се качиш на Царевец? След 16 часа – светлината е най-хубава, хората са най-малко, а по тъмно крепостта свети.
Колко време трябва за Арбанаси? Два до три часа са достатъчни за селото, двете църкви и изгледа към града.
Може ли уикендът без кола? Да – влак или автобус от София, а в града всичко е пеша; до Арбанаси с такси или градски автобус.
Какво да видим във Велико Търново за един ден? Царевец следобед, Самоводската чаршия и старите улици над Янтра, а ако остане време – Арбанаси, на няколко километра.