Връзката между мелатонин и медитация

Връзката между мелатонин и медитация

Хората, които медитират, усещат, че практиката има положителни ефекти върху здравето, като например спокойствие на ума. Но има изследвания, които предполагат, че медитацията може да повиши нивата на мелатонин – хормон, който помага за регулиране на съня и изглежда влияе на други хормони в тялото.

Какво представлява мелатонинът

Мелатонинът се произвежда от епифизната жлеза в мозъка. Философът Рене Декарт нарича тази мъничка жлеза „седалището на душата“. В индуската духовна традиция техниките на медитация се използват за насочване на енергийния поток през седем енергийни центъра в тялото или чакрите и селективно активиране или потискане на свързаните с тях жлези. Епифизата съответства на аджна чакра(третото око), разположена в горната част на главата и се смята, че влияе на щастието.

Изследвания

Връзката между мелатонина и медитацията е изследвана за първи път през 1995 г. от изследователи от Програма за намаляване на стреса и релаксация на Медицинския център на Университета в Масачузетс. Тъй като мелатонинът се произвежда главно през нощта, тогава се събират проби от урина и се тестват за 6-сулфатоксимелатонин, продукт на разпадане на мелатонин, който се смята за точно отражение на нивата на мелатонин в кръвта.

Изследователите установяват, че жените, които медитират, имат значително по-високи нива на мелатонин в сравнение с жените, които не практикуват.

Друго проучване установява, че медитацията преди лягане повишава нивата на мелатонин за тази нощ. Не са отбелязани повишения на нивата на мелатонин в кръвта през нощите, когато участниците не са медитирали. Това предполага, че е необходима редовна практика на медитация.

За максимална полза, опитайте се да медитирате от двадесет минути до половин час, преди да заспите, използвайки техниката, която се чувства по-удобна за вас. Изберете от чудесните водени медитации от Милена Голева ТУК.

Методи за медитация

1. Намерете тихо и удобно място. Седнете на стол или на пода с главата, врата и гърба изправени, но не стегнати. Опитайте се да оставите настрана всички мисли за миналото и бъдещето и да останете в настоящето.
2. Запознайте се с дишането си, фокусирайки се върху усещането за въздух, който се движи във и извън тялото ви, докато дишате. Почувствайте как коремът ви се издига и спада. Забележете, че въздухът навлиза в ноздрите ви и излиза от устата ви. Обърнете внимание на начина, по който всеки дъх се променя и е различен.
3. Наблюдавайте как всяка мисъл идва и си отива, независимо дали става въпрос за притеснение, страх, безпокойство или надежда. Когато мислите ви изникнат в съзнанието, не ги пренебрегвайте или потискайте, а просто ги отбелязвайте, запазете спокойствие и използвайте дишането си като котва.
4. Ако откриете, че се увличате в мислите си, наблюдавайте накъде е тръгнал умът ви, без да съдите, и просто се върнете към дишането си. Не забравяйте да не сте твърди към себе си, ако това се случи.
5. С наближаването на времето седнете за минута-две, като осъзнаете къде се намирате. Ставайте постепенно.

Релаксационен отговор

1. Намерете тихо място и седнете в удобна позиция. Опитайте се да отпуснете мускулите си.
2. Изберете дума или фраза, която има специално значение за вас и ви кара да се чувствате спокойни. Или можете да опитате думите „Ham Sah“, санскритска мантра, означаваща „Аз съм това“.
3. Докато вдишвате, бавно издавайте звука „хааам“, сякаш потъвате в гореща вана. Докато издишвате, бавно издавайте „саах“, което трябва да се почувства като въздишка.
4. Дишайте бавно и естествено. Вдишайте през носа и направете пауза за няколко секунди. Издишайте през устата, като отново правите пауза за няколко секунди.
5. Не се притеснявайте колко добре се справяте и не се чувствайте зле, ако мисли или чувства се натрапват. Просто си кажете „О, добре“ и се върнете към повторението си.
6. С наближаването на времето продължете да сте наясно с дишането си, но седнете тихо. Осъзнавайки къде се намирате, бавно отворете очи и станете постепенно.