Андреевден: трапеза, обичаи и именници

Андреевден: трапеза, обичаи и именници

На 30 ноември отбелязваме Андреевден. Христоянската църква чества Св. Апоспол Андрей. Денят поставя началото на Зимния цикъл народни празници.

Андреевден Именници

Андрей, Андриян, Андрея, Андро, Храбър, Храбрин, Силен, Дешка, Първан и др.

Андреевден обичаи

В Северна България на този ден празнуват в чест на мечките, като се вярва, че Свети Андрей е техен господар. Според народното предание светецът победил мечката, впрегнал я в рало и изорал земята. По тази причина от свареното вариво (най-често царевица) се хвърля в комина с думите: „На ти, мечко, варен кукуруз, да не ядеш суровия и да не ядеш човеците и стоката!“ Още се смята, че мечката е главната част от празника и както прави баба се закача до най-близката стена до масата картина или нещо приподобяващо мечка.

B нoщтa нa 29 cpeщy 30 нoeмвpи мoмитe гaдaят зa жeниxитe cи, мoлят cъдбaтa зa щacтиe и cĸopoшнo пpeдлoжeниe дa ce oмъжaт. На празника като повечето празници, който извършват прехода от есента към зимата, в къщата жените не трябвало да работят. Mнoзинa вяpвaт, чe в нaвeчepиeтo нa Дeня нa Cвeти Aндpeй ce cлyчвaт миcтични нeщa. И aĸo cи пожелаете нещо иcĸpeнo, то щe ce cбъднe.

Съществува поверието, че ако по заледена вода е тихо, то зимата ще бъде хубава. Ако пък е шумна, то ще бъде студена и ще има виелици.

Трапеза

в навечерието на този празник да се варят в ново гърне различни зърна – жито, грах, царевица, боб, леща и др., за да наедряват. От това вариво на сутринта всеки от домочадието хвърля по малко в комина, като пожелава „високи“ (добри) посеви, а останалото се изяжда.