Нещата, които не назоваваме, спират да

Назоваването на емоциите ви е първата стъпка към освобождаването от болката, която те могат да причинят. Ако не ги назовете, те могат да ви навредят.

Къде отиват неназованите страхове? Къде съзнанието ви съхранява емоциите, които сте пуснали? Как се справяте с нещата, които ви причиняват болка, ако ги избягвате? Къде е мястото за почивка от онези мечти, които никога не са се сбъднали? Всички онези неща, които не назовавате, спират да съществуват.

Но само защото те престават да съществуват, не означава, че губят потенциала си да ви вредят. Те продължават да болят по същия начин, както когато не говорите за тях. Дори когато не говорите за онова, което ви притеснява по отношение на някого или онова, което ви гневи, то продължава да ви жили. Вие все още чувствате болка, когато другите атакуват самочувствието ви и ви омаловажават. Но ако не говорите за тези неща, те на практика престават да съществуват.

Как можете да дефинирате страховете си, ако не им дадете име?

Когато ги назовете, вие им давате форма. Това ви дава възможност да се изправите срещу тях и да ги преодолеете. Ако не направите това, те ще продължат да съществуват. Много мисли могат да имат голямо влияние над вас, но ако не ги назовете, никога няма да се сблъскате с тях. Мислите остават силни, но съществуват само в собствения ви ум.

„Слабите никога не могат да простят. Прошката е атрибут на силните.“ — Махатма Ганди

Как ви засягат нещата, които не сте назовали?

Знаете ли, че една трета от хората, които отиват на лекар, имат симптоми, които нямат медицинско обяснение?

Болката не е физическа, а психологическа. Това означава, че психологическата болка боли толкова, колкото и физическата. Тя остава вътре във вас, без да може да излезе и вреди на тялото ви. Всички онези неща, които не назовавате и освобождавате, спират да съществуват за другите.

Колкото повече време прекарвате сами със собствената си болка, толкова повече тя нараства у вас. Когато не й позволите да излезе, увеличавате шансовете да се разболеете. Това е така, когато виждате, но не говорите, когато чувате, но не помагате, или когато ви боли, но не се опитвате да се излекувате. Това са начини да разболеете тялото и душата си.

Самото страдание разкъсва хората отвътре. Ето защо няма по-добро лечение от това да назовете онези неща, които ви убиват отвътре. Назовете страховете си, мечтите си и несправедливостите на света. Когато го направите, вие имате властта да сторите нещо за това. Можете да работите върху тях и да се изправите срещу тях. Можете да ги притежавате.

Защо е вредно да подтискате емоциите си?

Не е възможно другите да разберат онова, за което не говорите. Хората не могат да видят вашето бреме, което не сте вкарали в думи. Поради това не можете да споделите тежестта му с никого. Така то ви мъчи и преследва.

Емоциите са много важни. Ето защо е нужно да се научите как да ги регулирате в името на вашето психическо и физическо здраве.

Според статия, написана от учените Филип Голдин и Джеймс Грос, която е отпечатана в списанието Biological Psychiatry, емоциите са свързани с модела на мозъчната ви дейност, независимо дали ги изразявате или не. От друга страна, те също така установяват, че емоционалните репресии активират инсулата и амигдалата.

Изразяването на емоциите ви облекчава болката и щетите, които те причиняват. Когато идентифицирате емоциите, които някои ситуации предизвикват у вас (като страх, радост, гняв и т.н.), ще имате възможност да подходите към тези ситуации интелигентно.

Когато излеете всичко, лекувате себе си. Когато изкарвате онова, което държите у себе си, правите проблема по-малък, защото можете да го споделите. Когато назовете нещо, вие му придавате физическа форма, пред която тогава нямате друг избор, освен да се изправите.

Вижте как да се справим с подтиснатите емоции във видеото на Милена Голева