Днес искам да ти представя една съвсем кратка притча. Тя показва по един изключително точен начин защо нещата в нашата прекрасна страна все още са далеч от идеалното.
Ето и самата притча:
Един беден човек попитал Буда:
„Защо съм толкова беден?“
Буда му отговорил:
„Не си се научил да даваш“.
Тогава бедният човек казал: „Ами ако нямам нищо?“
Буда отговорил: „Ти имаш няколко неща:
– Лице, което може да дава усмивка;
– Устни, с която можеш да благодариш или утешаваш другите;
– Сърце, което да отвориш към хората;
– Очи, с които да гледаш през призмата на добротата;
– Тяло, което да използваш, за да помагаш“.
Така че, всъщност, ти не си беден.
Бедността на духа е истинската бедност.
Добрата вест е, че докато има хора, които
-Не пестят усмивките си
-Благодарят за всеки жест
-Използват телата си за да помагат и
-Са с отворени сърца
Надежда има.
Вярвам, че все повече истински богати духом хора, раздаващи с шепи красота, хармония, спокойствие и щастие ще ни заобикалят! Вярвам!
Вижте още: Благословен е този, който дава…
автор: Никола Белопитов
Прочетете още: Мерилото за интелекта е умението да се променяш – А. Айнщайн
Facebook Коментари