fbpx Да готвиш с Рамзи, като Рамзи

Да готвиш с Рамзи, като Рамзи

18:20, свърши работният ден. Изключвам компа. Ставам от стола – за пръв път от 2 часа. Събирам телефон, зарядно за телефона, слънчеви очила. Бързо се изнасям покрай всички оставащи да доработват. Бързам! Слизам с аснсьора и бързо притичвам по малката уличка. Завивам зад ъгъла…. Сещам се – забравила съм портфейла си на бюрото. Тичам! Влизам като хала в сградата на офиса. Асансьора е зает. Нямам време да чакам. Тръгвам по стълбите. Със сърдечен пулс 200 успявам да стигна до пети етаж. Звъня. Вратата отваря мила колежка. Със звънлив смях пита:“Фани , какво пак забрави мила?“, отговарям:“Деси, мила – главата си“.
Всички вече ме познават. Винаги бързам и почти винаги оставям нещо след себе си. После бързам още повече. Важното е, че наваксвам. Взимам портфейла. Бързо изтичвам покрай всички колеги, Те още доработват. Срамувам се. Пак съм успяла да затвърдя вече изграденото им мнение – ”Бърза и бърка”. Ама какво да се прави, това съм аз.

Тичам по стълбите , излизам от сградата и бързо успявам да си хвана такси . Хмм. Ужас. Шофьора кара твърде бавно. Стигам някак си до кварталния супермаркет. Вече съм премислила вечерята. Подредила съм набързо менюто в главата си. Тук рядко има грешки. Решавам да е нещо различно . Вече рядко излизаме по „фенси“ ресторанти. Опитвам се да компенсирам. Както мога. Тази вечер ще е яко.

Взимам охладени скариди, млечен грах, гъби шиитаке, кокосово мляко, оризови нудъли, хубаво розе и още куп стока. Плащам на касата и бягам. Минавам през кварталния парк. Срещам съпругЪт, децата, а майки кротко стоят по пейките лющейки слънчогледови семки. Това не е за мен. Бързам! Влизам през входната врата. Връхлитам върху съседка. „Извинете“- промърморвам. После в асансьора и съм удома. Кеф. Успявам да намеря ключа за апартамента – трудно. Хвърлила съм го в бързината някъде из всичко, което влача без ред в дамската чанта. Отварям. Влизам, вдишвам и въздъхвам. Аз съм си „у нас“. Захвърлям покупките в кухнята. Разкарвам офисната си одежда.

Свободна, боса, гола с чорлава коса и чаша вино в ръката аз чакам. Чакам Рамзи за да готвим заедно. Вече не бързам. Правя заготовка за най-яката вечеря. Време е . Пускам 24 Kitchen, а Рамзи е започнал да готви без мен. Нищо, аз бързо ще наваксам. Изваждам тиганЪт. Леле как тежи този тиган. Тежи, но е истински. Сигурна съм, че един ден снахите ми ще готвят в него. Слагам го на котлона и сипвам в него зехтина. Рамзи вече готви второ ястие. Нищо, аз ще го настигна.

Чесън и мятам скаридите. Зачервяват се приятно. Добавям шиитаке, грахта и кокосово мляко. Очевидно всичко изглежда върха. Снимка и шервам в социалната мрежа. Лайкове валят. Рамзи вече е сготвил всичко. Аз тепърва ще варя оризови нудъли. Искам и аз да готвя като Рамзи. Сипвам втора чаша вино. Добро вино. Вече изобщо не ми е до бързане. Телефона звъни: „Фанче“-чувам отсреща- „Трябва ли да взема нещо от магазина?”. “ Не!“ казвам “ Всичко е готово. Чакам ви“.

Изваждам хубава покривка. Подреждам масата. Mмм, френски етикет.Паля свещи. Перфектно. Обличам нещо удобно. Часът е осем. Мъжете ми пристигат. Нахлуват. Започвам пак да бързам. Вечерята изстива.

Измивам ръце, крака. Още един чифт ръце, крака. Преобличам един, втори.“Ауууу“ чувам възклицание. „Вечерята ще е особена“ . Хм, не съм сигурна това похвала ли беше. „Дааа, много добре изглежда „. Супер! Имам надежда. Сервирам. Тракат вилици, лъжици. Ядат. Чакам! Мъжете се споглеждат странно. „Мило!“ казва съпругЪт “ Много е вкусно, но в бързината си забравила да обелиш пустите скариди“ . Кофти. Аз съм на трета чаша вино, а във фейса валят лайкове. Едно е ясно – поне в тиганът няма грешка.

Това е и тиганЪт 😉

 

Facebook Коментари

Присъедини се към нашата щастлива общност:

Присъедини се (#4)
bg_BGБългарски