Posts Tagged: мисли

Не всяко падане е падение, но всяко падане е еволюция

“Познанието се опира не само на истината, но и на грешката” Карл Густав Юнг

Защо искаш да бъдеш идеален? Защо си мислиш, че някой го очаква от теб? Защо си мислиш, че някой под лупа следи за твоите грешки? И после, когато леко се отклониш от “идеалния” си образ като най-жестокия си съдник започваш да се самокритикуваш. Да се самообвиняваш. Да страдаш. Възможно е да преживяваш трудни времена в твоя живот. Често е възможно да грешиш. Случва се да вземаш неправилни решения. Понякога може да не си в настроение. Да се подразниш. Да бъдеш тъжен. И какво от това? И КАКВО ОТ ТОВА?

Гrise-1503340_640решките ни са само добри възможности да се учим. Те са малките невидими двигателчета, които ни карат да не спираме да се движим. Да не спираме да вървим напред. Бъди благодарен за всяка грешка, защото всяка една е оформяла стъпка по стъпка сегашната ти същност. Грешките са като шкурката, която заглажда неправилните ръбчета. И след всяка една от тях ти правиш огромна крачка в пътя си напред и нагоре.

Просто се потопи в живота. Живей го! Не се страхувай да сбъркаш. Позволи си да не бъдеш идеален. Разреши си да сгрешиш. Защото всяка твоя грешка също те отвежда в правилната посока. Дори понякога много по-бързо.

 

girl-354579_1920Единственото сигурно нещо в живота е промяната. Промяната се поражда от комуникацията между противоположностите. Ако всичко е само прекрасно, ако винаги си идеален, това е само единия полюс. Това е проявление само на един от аспектите. И тогава промяната ще спре. И изгубваш вкуса към живота. ДА! Вероятно ще бъдеш в зоната си на комфорт. Със сигурност ще се харесваш на другите. Вероятно ще се харесваш и на самия себе си. Но това е само на повърхността. Всъщност ще спреш да се развиваш. Ще спреш да провокираш себе си. Да си задаваш въпроси. Нима това е смисъла на живота ти? Да бъдеш идеален? Да се пазиш? Да внимаваш? Когато има провокации и трудности те предизвикват  движение. А движението предопределя вътрешни промени. Вътрешните промени ще трансформират реалността ти. Не се ли нарича това ЖИВОТ?

road-1072823_640Поеми дълбоко дъх. Събуди се за красотата на живота. Остани буден! Опитвай! Падай! Ставай! Вдъхновявай се! Бъркай! Но смело се пусни в потока на живота.

Няма нищо, което да объркаш. Защото каквото и да се случи, то те води към едно сигурно нещо. И това е твоята по-добра версия. Твоето по-добро аз.

Когато се взираш в грешките си ти си отправил поглед към миналото. Отправи поглед напред. Важно е накъде гледаш. Накъде си се устремил.

ХАЙДЕ! ВЪРНИ СИ ВКУСА КЪМ ЖИВОТА!

Източник: milenameditations.com

Бягайте от статута на жертва!

Уважавайте живота с неговите прелести и трудности

Фрагменти от знаменитата реч на Йосиф Бродски пред абсолвентите на Мичиганския университет на стадиона в Ан Арбър през декември 1988 г.:

  1. Старайте се да разширявате речника си и да се отнасяте с него така, както с банковата си сметка. Отделяйте му много внимание и се опитайте да трупате дивиденти. Целта не е това да подсилва красноречието ви в спалнята или по пътя към професионалния ви успех, нито да се превърнете в светски умници – макар в последствие да стане и така. Целта е да можете да се изразявате колкото се може по-пълно и точно, с една дума, целта е вашето равновесие.
    Всеки ден в душата на човек настъпват много промени, но начинът на изразяване често остава един и същ. Способността му да се изяснява изостава от опита. Чувствата, нюансите, мислите и възприятията, които остават неназовани и непроизнесени или завоалирани в приблизителни формулировки, се трупат във вътрешността на личността и могат да доведат до психологически взрив или срив.
    За да избегнете това, не е нужно да се превръщате в книжни червеи. Просто трябва да натрупате речник и да го обновявате всеки ден. Четете книги и стихове! Те са доста евтини, но дори най-скъпите струват по-малко от посещението при психиатъра.
  2. Не вярвайте твърде много на политиците — не защото често те не са много умни и са нечестни, а заради твърде увеличения мащаб на работа дори на най-добрите от тях. В най-добрия случай те могат да намалят социалното зло, но не и да го изкоренят. Колкото и съществено да е подобреното качество на живот, то винаги ще е пренебрежимо малко, защото винаги ще има дори един човек, който няма да получи изгода от това подобрение.
  3. Светът е несъвършен. Златен век никога не е имало и няма да има. Единственото, което ще се случи със света е, че той ще стане по-голям, по-многолюден, но няма да увеличи размерите си. Колкото и справедливо човекът, когото сте избрали, да дели баницата, светът няма да увеличи размерите си, а порциите със сигурност ще станат по-малки. В светлината на това твърдение или, по-скоро, в тъмнината – трябва да разчитате на домашно сготвеното от вас блюдо. Тоест да управлявате света самостоятелно или поне тази част от него, която ви е достъпна и се намира в пределите на вашите възможности.
  4. Опитайте се да бъдете скромни. И сега сме твърде много, а скоро ще бъдем още повече. Драпането за място под Слънцето със сигурност е за сметка на други, които не го правят. Това, че ви се налага да стъпвате по краката на някого не означава, че трябва да му се качите и на раменете. От тази точка ще видите човешкото море плюс тези, заели сходна на вашата позиция – видна за всички, но ненадеждна – позицията на тези, наричани богати и знаменити.
  5. Искате някога в един светъл момент да станете богати и знаменити или и двете? Не се отдавайте изцяло на тази мисъл. Да жадуваш за това, което има някой друг,   означава да загубиш собствената си уникалност. От друга страна обаче, това стимулира масовото производство…
  6. Всячески избягвайте да си приписвате статута на жертва. Колкото и ужасно да е положението, в което се намирате, се старайте да не обвинявате външните сили за това – историята, държавата, началството, расата, родителите, фазите на Луната, детството си, закъснялото сядане на гърнето и т. н. В момента, в който хвърлите вината върху нещо, вие сривате собствената си решимост за промяна.
  7. Уважавайте живота не само заради неговите прелести, но и заради неговите трудности. Те са част от играта и хубавото в тях е, че те не са лъжа. Всеки път, когато сте отчаяни или на границата на отчаянието, когато имате неприятности или затруднения, помнете – животът разговаря с вас на единствения език, който знае добре.

Източник: https://spisanie8.bg/новини/история/2895-бягайте-от-статута-на-жертва.html

Парадоксът на нашето време

Това е текст приписван на много хора – Джордж Карлин, Далай Лама, Джеф Диксън… Истинският автор е Боб Мурхед – доктор по теология и дългогодишен пастор в Сиатъл. Статията е публикувана многократно къде ли не, при това напълно заслужено. Позволяваме си отново да я публикуваме защото това трябва да бъде настолно ежедневно четиво за всеки от нас! Насладете се на всяка дума….

Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост; широки магистрали, но тесен мироглед; харчим повече, но имаме по-малко; купуваме повече, но му се радваме по-малко. Имаме по-големи къщи, но по-малки семейства; повече удобства, но по-малко време. Имаме повече степени в образованието, но по-малко разум; повече знания, но по-лоша преценка; повече експерти, но и повече проблеми; повече медицина, но по-малко здраве; приемаме повече витамини, но виждаме по-слаби резултати. Пием твърде много; пушим твърде много; харчим твърде безрасъдно; смеем се твърде малко; шофираме твърде бързо; ядосваме се твърде лесно; лягаме си твърде късно; събуждаме се твърде уморени; четем твърде малко; гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко.

Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си; правим големи планове да стигнем по-бързо до целта си, но всъщност правим по-малко и по-бързо даваме заден ход. Говорим твърде много; обичаме твърде рядко и лъжем твърде често. Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем; добавихме години към живота, но не и живот към годините. Бяхме на луната и се върнахме, но ни е трудно да пресечем улицата, за да се запознаем с новия си съсед. Покорихме космическите пространства, но не и душевните. Правим по-големи неща. но не и по-добри неща; пречистихме въздуха, но замърсихме душата; разцепихме атома, но не успяхме да се преборим с предразсъдъците си. Пишем повече, но научаваме по-малко; планираме повече, но постигаме по-малко. Научихме се да бързаме, но не и да чакаме; имаме повече оръжия, но по-малко мир; по-високи доходи, но по-нисък морал; повече партита, но по-малко забавление. Имаме повече храна, но все по-малко се чувстваме наситени. Запознаваме се с повече хора, но имаме все по-малко приятели. Полагаме повече усилия, но имаме по-малко успехи. Създаваме нови компютри, за да складираме повече информация, но общуваме по-малко; караме по-малки коли, но имаме по-големи проблеми; строим по-големи фабрики, но произвеждаме по-малко. Създаваме количество, но не и качество.

Това са времена на бързото хранене и лошото храносмилане; на високите мъже, но и на низките души; на внезапните печалби, но и на плитките взаимоотношения, на по-красивите къщи, но и повече разбити домове. Това са времена на кратките пътувания, еднократните памперси и еднократния морал, на връзките за една нощ, на наднорменото тегло и на хапчетата, които правят всичко – възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни. Времена, когато технологията позволява това писмо да стигне до вас, а вие може да го споделите или просто да натиснете “изтриване”.

Не забравяйте да отделяте повече време на тези, които обичате, защото те няма да са с вас завинаги.

Не забравяйте да казвате блага дума на този, който ви гледа отдолу нагоре с възхищение, защото това малко същество скоро ще порасне и няма да е вече до вас.

Не забравяйте да прегърнете горещо човека до себе си, защото това е единственото съкровище, което можете да дадете от сърцето си и не струва нито стотинка.

Не забравяйте да казвате “обичам те” на любимите си, но най-вече наистина го мислете. Целувката и прегръдката могат да излекуват всяка болка, когато са от сърце.

Не забравяйте да се държите за ръце и да цените моментите, когато сте заедно, защото един ден този човек няма да е до вас.

Отделяйте време да се обичате, да си говорите, да споделяте ценните мисли в ума си.

Защото животът не се мери с броя вдишвания, които правим, а с моментите, които спират дъха ни.

Приказка за мечтите

В началото слънчогледите не се наричали слънчогледи и си били просто едни мънички цветчета, дори малко сиви, които никой не забелязвал.
В градината те се губели сред всички рози, които надменно се перчели с пищната си хубост и ярки цветове.Розите казвали: “Ние сме много важни особи, вижте само как украсяваме най-специалните моменти от живота на хората! Нашите родители са били също тъй важни и имаме най-прекрасния цвят на земята – червения.”
Слънчогледите свеждали вечер малките си сиви цветчета и им ставало много мъчно, защото те нито украсявали нечии прекрасни моменти, нито имали омайващ аромат, нито цветът им бил нещо особено и забележимо.
През една от тези вечери наблизо се случило да премине Феята на пеперудите. Видяла ги така натъжени и замислено седнала върху капката роса на едно зелено листо.
-Защо сте тъжни? – попитала тя.
-Погледни ни, ние сме толкова дребни и невзрачни, че дори малките калинки не се спират при нас.

Феята помълчала кратко и се усмихнала:
-Да, но аз ще ви дам нещо, което другите цветя нямат. Отсега нататък вие ще можете да мечтаете. И всяка ваша мечта ще ви прави по-големи и красиви.
Изричайки тези думи, тя прелетяла покрай всяко едно от малките сиви цветчета и го посипала със златист пеперуден прах.

Сутринта Слънцето изпратило своите лъчи при цветята с молба да помогнат на една мравка.Тя само трябвало да се покатери по тях и да види къде се намира дома й, защото се била изгубила.
Розите високомерно се надули и показали бодлите си – те не общували с такива елементарни създания като мравките.
Теменужките също отказали, притеснени мравката да не ги стъпче и те да не изглеждат вече толкова фини и нежни.
Само слънчогледът вдигнал очи към Слънцето и казал:
-Аз ще й помогна, нека се качи на стъблото ми.
– А ти се хвани за един от лъчите ми – казало Слънцето.

Протегнал слънчогледът листа и се хванал за слънчевия лъч. В миг стъблото му се издължило, мравчицата се покатерила и видяла къде е дома й.
– Благодаря ти! – изписукала тя щастливо.
– Моля – отвърнал слънчогледът.
– И аз мечтая за свой дом, но уви – нямам, затова бих искал да помогна на другите да намерят своя.

По обяд Слънцето отново се обърнало към цветята с молба:
– Вижте тази бедна птица, тя не може повече да лети и скоро ще умре от умора. Някой може ли да й даде едно семенце от себе си?
Розата отговорила:
– О, аз съм се напекла толкова добре и листенцата ми са толкова крехки и добре подредени в момента, че ако стъпиш върху тях, ще ги намачкаш…
Теменужката се скрила бързо в една висока трева. Само слънчогледът рекъл:
– Нека дойде и вземе единственото ми семенце.

И на момента станало чудо. Чашката му се разтворила и се превърнала в голяма пита пълна със семена.
Птичката клъвнала няколко от тях и преди да отлети проговорила:
– Ти имаш добро сърце! Мечтаеше си да направиш едно малко добро, но ето вече можеш да помогнеш на много като мен, изпаднали в беда.
– Колко щастлив и полезен ме накара да се чувствам! Аз също ти благодаря.
Слънчогледът не спирал да помага през целия ден, ръководен от думите на Слънцето. Така било и през следващите дни, а вечер мечтаел. Мечтаел да е полезен, да бъде красив, да има и той собствен дом, да го обичат и той да обича. Понякога дори небето ронело сълзи, разчувствано от тези мечти.

В една прекрасна сутрин слънчогледът се събудил и ахнал. Той се намирал в огромна градина. До него стояла пеперудената Фея с огледало в ръка.
– Погледни! – прошепнала усмихнато тя. – Това си ти.
От огледалото гледало прекрасно цвете, приличащо на слънце с красиви жълти листа като лъчи.
– А това ще е твоят дом – полето, защото ти го заслужаваш.
– Погледни само колко съм голям! – възкликнало цветето.
Голям, колкото мечтите си! – отвърнала Феята и изпращайки му въздушна целувка, отлетяла.

Източник: http://www.yogaplace.bg/za-yoga/jokes/item/129-bisercheta10

Няма значение какво казват хората, винаги вярвайте в себе си

Мерил Стрийп: “Това е моя снимка, когато се прибирам от прослушване за роля във филма Кинг Конг. Казаха ми, че съм много грозна и не ставам. Е, аз им казах, че това си е само тяхно мнение. Днес съм спечелила над 164 награди и съм една от най-добре платените актриси в Холивуд. Няма значение какво казват хората, винаги вярвайте в себе си.”

Женският усет е много по-точен от мъжката увереност

Ръдиард Киплинг – изключителен поет, писател, журналист. Сред най-известните му творби са : Книга за джунглата, Ким, множество разкази и поеми.
През 1907, само на 41, печели Нобелова награда за литература, при това е първият англоезичен автор, както и най-младият до тогава, получил наградата.

  1. Винаги предпочитам да вярвам в най-доброто у всеки, това спестява много главоболия.

  2. Никога не съм правил грешки в живота си, поне не и такива, които в последстие да не мога да обясня.

  3. Женското “Предполагам” е много по-точно от мъжкото “Сигурен съм”.

  4. Ние всички сме острови, крещящи лъжи през океани от недоразумения.

  5. От всички лъжци на света, понякога най-лошите са страховете ни.

  6. Взимай всичко което поискаш насериозно, но не и себе си.

  7. По призвание съм търговец на думи, а думите са най-мощният опиат измислен от човечеството.

  8. Никоя цена не е прекалена за привилегията да притежаваш себе си!

     

  9. Купете си кученце и и с парите си ще платите за истинска решителна Любов, неумееща да лъже.

  10. Животът е кратък, но в неговата мимолетност ни предлага великолепни моменти и стойностни приключения.

  11. Ако в два през нощта, ти отвориш прозореца и се вслушаш,
    ще чуеш стъпки на вятъра викащ слънцето,
    и дървеса в тъмнината шумящи и листенца огрени от луната,
    и въпреки, че тъмна и дълбока е нощта, ти знаеш, че приключила е тя!

  12. Всички хора като нас са НИЕ, а всички останали са ТЕ!

  13. От всички изречени и написани думи, най-тъжните са “можеше да бъде”

  14. Как можеш да правиш каквото и да било, преди да си видял всичко, или поне толкова колкото можеш.

  15. И най-глупавата жена може да се справи с умен мъж, но с глупака може да се справи само най-умната.

  16. Няма значение, какво хората мислят за човек след неговата смърт.

  17. Най–бързо пътува този, който пътува сам.

  18. Никога не поглеждай назад или ще паднеш от стълбите.

  19. Бог не може да бъде навсякъде, затова е създал майките.

  20. Дух и тяло, на тез учители сурови, предадох се напълно – в замяна душата си получих.

  21. Следвай МЕЧТИТЕ, винаги МЕЧТИТЕ, само МЕЧТИТЕ

    Който не знае,
    и не знае, че не знае,
    е глупак -ИЗБЯГВАЙ ГО.

    Който не знае,
    и знае, че не знае,
    е ученик – НАУЧИ ГО!

    Който знае,
    и не знае, че знае,
    спи – СЪБУДИ ГО!

    Който знае,
    и знае, че знае,
    е мъдрец – СЛЕДВАЙ ГО!

  1.  АКО

    Ако владееш се, когато всички

    треперят, а наричат теб страхлив;

    Ако на своето сърце едничко

    се довериш, но бъдеш предпазлив;

    Ако изчакваш, без да се отчайваш;

    наклеветен – не сееш клевети;

    или намразен – злоба не спотайваш;

    но… ни премъдър, ни пресвят си ти;

    Ако мечтаеш, без да си мечтател;

    ако си умен, без да си умник;

    Ако посрещаш Краха – зъл предател –

    еднакво със Триумфа – стар циник;

    Ако злодеи клетвата ти свята

    превърнат в клопка – и го понесеш,

    или пък видиш сринати нещата,

    градени с кръв – и почнеш нов градеж;

    Ако на куп пред себе си заложиш

    спечеленото, смело хвърлиш зар,

    изгубиш, и започнеш пак, и можеш

    да премълчиш за неуспеха стар;

    Ако заставиш мозък, нерви, длани –

    и изхабени – да ти служат пак,

    и крачиш, само с Волята останал,

    която им повтаря: “Влезте в крак!”

    Ако в тълпата Лорда в теб опазиш,

    в двореца – своя прост човешки смях;

    Ако зачиташ всеки, но не лазиш;

    ако от враг и свой не те е страх;

    Ако запълниш хищната Минута

    с шейсет секунди спринт, поне веднъж;

    Светът е твой! Молбата ми е чута!

    И главно, сине мой – ще бъдеш Мъж!

Ръдиард Киплинг

Роден в Бомбай на 30 декември 1865, починал на 18 януари 1936
Изключителен поет, писател, журналист. Сред най-известните му творби са : Книга за джунглата, Ким, Множество разкази и поеми.
През 1907, само на 41, печели Нобелова награда за литература, при това е първият англоезичен автор, както и най-младият до тогава, получил наградата.

И още едно доказателство за чувството му хумор – писмо, което изпраща до вестник, погрешно съобщил за смъртта му:
“Току що прочетох, че съм умрял. Моля не забравяйте да изтриете името ми от списъка на абонатите си”

Силата на 17-те секунди

Невероятната 17-секундна техника

Според големия мистик и писател Дийпак Чопра, на ден през ума ни преминават около 50 000 мисли. А на следващия ден 49 990 от тях се повтарят.

Какво представляват мислите ни? Нашите мисли отразяват съдържанието на нашият ум. И ако за известно време решите да наблюдавате своите мисли ще откриете, че те имат една и съща вибрационна структура или казано с други думи всяка мисъл привлича към себе си подобна като вибрация мисъл. По този начин мислите се навързват една след друга като верижка от вибрации с подобна честота. Нашите мисли са превод на вибрацията ни. Нашите мисли чрез своите вибрации сътворяват света около нас. Начина, по който живеем, нещата, които ни се случват, взаимоотношенията в живота ни са производни на нашите мисли и техен продукт.

Всички ние многократно сме изпадали в състояние, в което още от сутринта се събуждаме с вдъхновяваща и прекрасна мислъл или в трепетно очакване. И тогава, като че ли, всичко в този ден се подрежда като с магическа пръчица и ни се случват от хубави, по-хубави неща и всичко, се подрежда с особена лекота и точно по начина по-който на нас ни харесва. Но има и моменти, в които нещата тръгват по точно обратния път. Сякаш се “въртим в омъгьосан кръг” и дори, когато осъзнаваме че не харесваме мислите си не знаем как да променим посоката. Ето решението:

hand-1590578_640

…17 секунди…

17 секунди … ако задържите една приятна мисъл 17 секунди в ума си, друга мисъл със същата позитивна честота ще се присъедини към нея. След още 17 секунди, Закона за Привличането ще привлече към тях нова още по красива мисъл. Всъщност, необходимо е “усилие” само първите 17 секунди. Защото веднага след това, Закона на Вселената се активира и той започва да върши останалото. С всеки 17 секунди става все по-лесно и все по-забавно. И най-дългият път започва с първата крачка, но често не знаем коя е тя. Ето я първата крачкa, 17 секунди, започни от тях и виж как ще се промени един твой ден. После още един. После още един. Не си постaвяй за цел да промениш живота си. Постави си за цел да промениш един свой ден и започни с първите 17 секунди. И така миг по миг ще откриеш, че си способен да твориш своята нова, харесвана от теб реалност.

Насърчавам ви да поиграете на тази “игра”. Позабавлявайте се с това Огромно знание. Експериментирайте с него. Изследвайте го! Започнете още сега. Затворете очи. Отпуснете се. Усмихнете се. Изберете съзнателно приятна за вас мисъл и я задръжте в ума си 17 секунди.

А ти коя мисъл избра СЕГА?

СИЛАТА Е В ТЕБ И ТВОИТЕ ….. 17 СЕКУНДИ !

Линк към страницата на авторката: milenameditations.com

Научете се да не разказвате нищо на никого и тогава всичко ще ви е наред!

Правилата на Бърнард Шоу

  1. Светът се състои от безделници искащи да имат пари без да работят и глупци, готови да работят без да богатеят
  2. Танцът – това е вертикално изразяване на хоризонтално желание
  3. Ненавист-отмъщението на страхливеца за изпитания страх.
  4. Нямаме право да консумираме щастие, без да го произвеждаме.
  5. Идеален мъж-това е мъжът, вярващ, че има идеална жена.
  6. Умението да издържате в самота и да изпитвате удоволствие -това е велик дар
  7. Не е опасно да сте искрен, особено, ако сте и глупав…
  8. Понякога трябва да разсмеете хората за да ги разсеете от намерението да ви обесят.
  9. Най-големият грях към ближния не е омразата, а равнодушието; това е върха на безчовечността
  10. Жените някак веднага познават с кого сме готови да им изневерим. Понякога дори преди да ни е минало през ума.
  11. Няма такава жена, която да успее да каже довиждане с по малко от тридесет думи
  12. По-лесно се живее със страстна жена отколкото със скучна. Наистина понякога ги душат, но рядко ги захвърлят.
  13. Алкохолът това е анестетик, позволяващ ни да издържим операцията наречена живот.
  14. Чувството за обективно възприемане на реалността, се нарича цинизъм, от хората, които не го притежават.
  15. Този който умее-прави, който не умее-учи другите
  16. Постарайте се да получите това което обичате, иначе ще се наложи да заобичате това което сте получили.
  17. Да остаряваш е скучно, но това е единственият начин да живееш дълго.
  18. Единственият урок, който може да се вземе от историята е, че хората не взимат никакви уроци от историята.
  19. Вестник — това е печатен орган, не виждащ разлика между падането с колело и катастрофата на цивилизацията.
  20. Демокрация — това е въздушно кълбо, висящо над главата ви и каращо ви да гледате нагоре, докато други ви бъркат в джобовете.
  21. Ако имате ябъка и аз имам ябълка и си ги разменим-и у вас и у мен ще остане по една ябълка. Но виж, ако вие имате идея и аз също, когато си ги обменим, то у всеки от нас ще останат по две идеи.
  22. Здравата логика и трудолюбието компенсират недостига на талант, докато можете да бъдете най-гениален сред гениите, но от глупост да загубите живота си.
  23. Званията и титлите са измислени за тези, чиито заслуги пред страната са безспорни, но на народа на страната са неизвестни.
  24. Човек е като тухлата: колкото повече гори, толкова по-твърд става.
  25. Репутацията това е маска, която човек се налага да носи, точно както панталон или сако.
  26. Човек невярващ в нищо се бои от всичко.
  27. Природата не търпи празнота- там където хората не познават истината, запълват непознатото с измислици.
  28. Разумния човек се приспособява към света; неразумния се опитва да приспособи света към себе си, затова и прогреса винаги зависи от неразумните.
  29. Богатите хора без убеждения са по-опасни в съвременното общество от бедните жени без морал.
  30. Сега, когато се научихме да летим във въздуха като птици и да плуваме под водата като риби, не ни достига само едно: да се научим да живеем на земята като хора.
%d bloggers like this: