Човекът на новото време еднакво силно

Спомням си времето, когато темите за духовността, за душата, за енергията, бяха теми табу. Всички се вълнуваха от тях, но се обсъждаха единствено в затворени групи. Това беше време, когато живеехме единствено потопени в материята и се държахме така сякаш нищо друго не съществува. Нямаше литература по темата (тя се разпространяваше само апокрифно), нямаше информация, семинари, статии.

След това като че ли всичко се „отвори“ и бяхме заляти от всякаква литература, започнаха да се правят обучения, семинари, курсове. И като че ли започнахме да залитаме в точно обратната крайност. Да се държим така, сякаш сме единствено онази невидимата част от нас и материя не съществува. Нещо повече духовността стана, толкова ключова, че хора започнаха да се разделят, да се развеждат и дори символ за духовен човек е някой, който се облича със скъсани и мръсни дрехи. Нещо повече колкото по-скъсани и мръсни са дрехите, толкова по-духовен е човека.

А дали е така? Защо сме тогава и тяло и дух? И ако сме тук само, за да развиваме духовната си страна защо сме напъхани в тела? Не е ли тялото материя, за която е също толкова предизвикателно да се грижим, колкото и за онази, невидимата част от нас?

Което и да е залитане в една от двете крайности не е ок. Наблюдавал си много такива. Аз също! Както хора, които се държат и живеят така, все едно материята не съществува и не е важна. Така и други, които категорично живеят така все едно всичко онова, което не могат да пипнат и видят не съществува. Да, обаче ние знаем, че енергията гради материята. Че видимото и невидимото да двете страни на едно и също нещо (поне тук на тази планета е така). Че нито едното не е по-важно от другото. И само когато градим двете паралелно, можем да живеем истински пълноценно. Разбира се, всеки човек минава по пътя си. Вероятно повечето от нас са преживели тези крайности по свой начин. Нали само така се открива здравословния баланс?

Мога да ти кажа едно със сигурност. Всеки път, когато пренебрегваш някоя от тези твои същности, ще идват в живота ти обстоятелства, които да те подтикнат да си върнеш баланса. Всеки път, когато се изгубиш в една от крайностите ще усещаш, че дълбоко в теб зее празнота.

Защото, човекът от новата раса е еднакво силен и в измерението на материята и в света на духа. Той живее еднакво пълноценно и в света навън и във вътрешния си свят. Той е в хармонична връзка както с околните така и със самия себе си. Той управлява еднакво успешно и вибрационната енергия и потока на живота си. Този човек е здраво стъпил на Земята, но и има силна връзка със Вселената. Той развива ежедневно както материята, така и духа. Той живее духовен живот в света на материята.

Владее и видимото и невидимото.

Не си позволявай да живееш така, сякаш съществува само една част от теб. Ти си много повече от това тяло. Но и тялото ти има здравословна нужда от твоето внимание.

Много е важно да развиваш и духа и материята. Те не са нещо отделно едно от друго. Те са двете страни на твоята същност. Да развиваш само духовността и да запуснем материята не е ок. Да се гмурнеш в материята и да се държиш така все едно нищо друго не съществува само защото не го виждамш не е ок. Няма го баланса. Това е едно от най-големите предизвикателства пред съвременния човек. Много хора залитнаха в крайности и нарушават баланса. Истинското е човек да е еднакво силен и в духовния и в материалния свят. Чрез духа да опитомиш материята. И чрез материята да овладееш духа.

Това е като да си стъпил стабилно на двата си крака. Единия крак е материята, другия е духа. И двата са ти важни.

Да се движиш през живота, да преминаваш през предизвикателствата са ти нужни и двете опорни точки. Стъпвай смело! И давай напред!

Защото ЖИВОТЪТ Е ПРЕКРАСЕН!

Автор: МИЛЕНА ГОЛЕВА

Научете още за колекцията от медитации на Милена Голева тук:

Можете да намерите видео материали сбезплатни актуални техники, практики и съвети от Милена Голева на YouTube канала й тук.